"КУЛТУРА ЗА ТЕБ. КУЛТУРА ЗА НАС. КУЛТУРА ЗА СОФИЯ."

Липсата на обща концепция как да се развиват отношенията на Столичната община с творческите организации и институции, както и най-сериозните проблеми на София разискваха по време на дискусия в сряда вечерта видни български общественици, културни дейци и представители на Градския съвет на БСП.
Присъстващите се обединиха около становището, че столицата няма единен облик, нито екипът на кмета Йорданка Фандъкова има идея как да съхранява и да поддържа културното наследство, а се работи хаотично и "на парче". Освен това отсъства и директна грижа за културните институции и творците.
Водещият на обсъжданията под надслов "КУЛТУРА ЗА ТЕБ. КУЛТУРА ЗА НАС. КУЛТУРА ЗА СОФИЯ." Бойко Маринков обяви, че всички присъстващи имат за цел да представят погледа на левицата за развитие на София в сферата на културата и работата с интелигенцията.
Инициативата беше на столичната организация на БСП съвместно със Съвета по култура и духовно развитие на Националния съвет на БСП и Федерацията клубове "Култура и медии".
Сценичните изкуства да се финансират директно, защото макар и да се дават много средства, те изтичат през фуги и фугички чрез организациите, на които се дават по проекти, обясни в експозето си Емил Таков от организацията на българските танцови дейци. Реалният свят не е никак добър, констатира на свой ред Иван Токаджиев, според който е много трудно да се създава изкуство.
Според Диана Андреева, преподавател в УНСС, ако културата се превърне във водещ приоритет, финансиране винаги може да се намери. Тя подчерта, че в една Унгария, макар да е минала през икономическа нестабилност, за култура от националния им фонд се заделят по 20 млн. евро годишно. Андреева даде пример с добре развиващата се у нас кинематографична индустрия, която бележи ръст.
На нея репликира Таня Симеонова от Националния музикален театър, която обясни, че е много трудно да се говори за индустрия при сценичните изкуства. Без значение какъв ще е изходът от местните избори, културата трябва да е приоритет на всяка една политическа сила, каза тя. По думите й, без значение какво се говори за политиката на Столичната община (СО), положителна практика е създаденият фонд "Култура". Не можем да си изкривим душата, защото СО, след държавата, дава най-много средства за развитие на културата, обясни Таня Симеонова.
Ценко Минкин, шеф на Съюза на българските композитори, беше категоричен, че има още много да се желае за опазване авторските права на съвременните български творци. Той обърна внимание на факта, че сме единствената столица в света, в която няма паметник на основателя на държавата ни. Никъде няма нито паметник, нито булевард на името на Хан Аспарух, повдигна този въпрос творецът.
 Предстои изменение на стратегията за развитие на културата, обясни пред присъстващите общинският съветник от БСП в СОС арх. Борислав Борисов. Бих започнал с един исторически факт, че нашият град е бил реална столица на културата на Европа, когато Константин Велики е бил император. Неслучайно той е казал, че Сердика е неговият Рим, обясни той и акцентира, че столицата трябва да има единен облик, без значение дали става дума за централните градски части или за перифериите.
Недвижимото културно наследство на СО е предизвикателство, което тепърва ще дава позитиви в културния живот на нашата столица. Ще информирам, че СОС разглежда изменение на стратегията за развитие на културата. Всяка година ще се представя отчет за изпълнение на едногодишен план и ще се приема едногодишният план за следващата година. Това е следствие на нашия натиск като общински съветници, че неефективно се управлява културният процес в нашата столица и отсъства в програмното бюджетиране. Поставих въпроса за промяна и в тригодишната финансова прогноза за бюджета, каза арх. Борисов. Той беше подкрепен от своите колеги Любомир Пеловски и Пламен Генов.
Арх. Борисов обясни, че продължава проблемът с паметника "1300 години България" при НДК, който е паметник от национално значение и трябва да бъде опазен от посегателствата на управляващите в СОС.
 Трябва да говорим за политика, а не за политики, особено в град като София, който е половин България, беше мнението на проф. Михаил Мирчев по време на дискусията. Според него е важна конкретиката, без да се навлиза в дребнотемие.
 Важен е въпросът за средствата, които трябва да видим реално в Националния фонд "Култура", които са предвидени в Закона за хазарта. Това каза на свой ред народният представител от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ Марияна Бояджиева. Според нея дискусията за бъдещето на столицата е актуална в този период, в който левицата се подготвя за предстоящите местни избори.
Без съмнение много от тези проблеми, които поставяте, са свързани със законодателната дейност на Народното събрание, каза Бояджиева. Тя обясни, че още се чака мнението на министъра на финансите Владислав Горанов каква сума може да задели националният бюджет за подпомагане на културата въобще в страната. По думите й, повдигнатият въпрос от Ценко Минкин за авторското право и сродните му права е основателен. Искам да кажа, че в миналото Народно събрание беше прието сериозно изменение в Закона за авторското право, каза депутатката и посочи, че преди месец е гласуван "закон за осиротелите произведения на изкуството". Тя обясни, че в момента се обсъжда идеята парите за творците и за културни дейности да не бъдат по-малко от 1% от брутния вътрешен продукт. Бояджиева благодари на авторитетите като депутата от левицата Стефан Данаилов, които отстояват интересите на българската интелигенция в парламента.
На обсъждането присъстваха видни представители на културната общественост у нас, сред които бе Анжел Вагенщайн. Там бе и членът на СЕМ Иво Атанасов, както и представители от почти всички творчески съюзи.

На обсъжданията за лявата политика присъства и видният творец интелектуалец Анжел Вагенщайн