Храбър воин и талантлив писател

"Коста бе български селянин, който оре и жъне добре, пее хубаво, говори искрено, играе и танцува като дедите си и плаче само от умиление. Той стана писател, защото искаше да замени загубените ниви, дом и слънчеви радости с думи, написани на лист, чиято белина го свързваше със светлината на беломорското небе. Но София не се нуждаеше от тая светлина - тя си имаше свои грижи. Тя водеше и губеше войни, правеше преврати, включена във всички европейски политически комбинации. Освен официалните екзекуции в слънчевите улици пред учудените погледи на децата всеки ден застрелваха хора" - четем в есето "Коста оживя!" от най-верния му и предан приятел Илия Бешков по повод смъртта на писателя.
Малцина може би знаят, че Константин Петканов е участвал в три войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. На два пъти прекъсва следването си в Софийския университет, два пъти е раняван. Когато пламва Балканската, студентът постъпва доброволец във формираното Македоно-одринско опълчение. Та нали е тракиец, роден в Каваклия, Лозенградско, в село, останало в пределите на днешна Турция? Студентът показал изключителна храброст в сраженията край Люлебургас. След командата "Атака на нож!" Петканов изскочил пръв от окопа и увлякъл другарите си, а турците отстъпили укрепената позиция. Ранили го, командването наградило доброволеца със сабя за храброст с грамота. (Реликвата и днес се пази от роднините на писателя, за да напомня за паметното сражение.)

Сабята за храброст

е произведена в оръжейната фабрика на Толедо, Испания, през 1892 г. Руският император Николай тт купил известен брой саби, за да отличава воините, проявили изключителна храброст. Част от тези саби били подарени на България за награди на отличилите се в Балканската война. Дръжката на сабята е инкрустирана, като в горната й част е издълбана буквата "Н" - началната буква на името на императора, с корона над инициала; в долната й част е изписано "За храброст". По двете страни на сабята са гравирани сцени от италианската история. Онова, което най-много впечатлява, е гравираният текст, който на български гласи: "Не ме вади без основание, не ме прибирай без чест!"
За втори път студентът Константин Петканов прекъсва следването си в началото на септември 1915 г. Тогава той е мобилизиран като редник в седма рота на Пети полк от Македоно-одринската дивизия, командвана от полковник Борис Дрангов. По кървавите пътища на Първата световна редникът проявил отново своята саможертва и за награда е произведен младши подофицер, назначили го помощник взводен командир. По време на едно сражение, пише в спомените си писателят, видял бележития военачалник на бойната линия и излязъл от окопа, отдал му чест и отрапортувал. "Той ме погледна усмихнат и ми заповяда: "Легни, юнак!" Аз отговорих: "Когато моят началник е прав пред мене - аз не мога да лежа, господин полковник!" Той отвърна: "Ти трябва да лежиш, юнак! А твоят началник трябва да стои прав!"
След като завършва школата за запасни офицери в Скопие през 1916 г. К. Петканов бил произведен кандидат-подофицер и го изпратили на Добруджанския фронт - взводен командир на втора рота от 16-и Ловчански полк, бивша Първа пехотна дивизия. В ожесточен бой на 20 октомври командирът на ротата е ранен от вражески шрапнелни куршуми в дясната ръка и дясната плешка. Раните му не зараствали, гангренясали, и в болницата на Ески Джумая (Търговище) бил опериран по една щастлива случайност от д-р Александър Станишев...

Първите си литературни опити

Константин Петканов прави през времето на затишия между две сражения по фронтовете на Първата световна война. В джобното му тефтерче, което се съхранява в Националния литературен музей, откриваме "Самодива" - поема в проза, новелата "Игна", разказа "Овчарче", които по-късно, основно преработени, издава в книга.
В София, където го лекували след операцията, извършена в Ески Джумая, написал с лявата си ръка разказа "Стиля". Първите му книги "Тракийски разкази" (1925), "Без деца" (1927) и "Беглец" (1929) излизат от печат, докато живее в Бургас. В началото на 30-те години писателят се преселил в София и започнал да издава серията от романи "Старото време", "Хайдути", "Вятър ечи". До края на живота си Константин Петканов ще напише 12 романа, 3 повести и много сборници с разкази. В по-голямата част от огромното си творчество писателят идеализира патриархалното село, възхвалява хайдутите и борците за черковна независимост, за да възбуди патриотичните чувства на съвременниците си. В героите му откриваме трайни характеристики на националната душевност, моралния облик на народа, съчувствието му към малкия, смазан от живота човек. Ценен от критиката и читателите като един от най-добрите български писатели, той бе удостоен с 11 литературни награди.

Кулминация в творческото развитие

на Константин Петканов е антивоенният му роман "Морава звезда кървава" (1934). Наблюденията си през войните в Източна Тракия, Македония и Добруджа писателят трупал в тефтерчето "Историйки". Преживял трагедията, сам участник в безумната война, художникът бил принуден да се прости с илюзията си за човешката хармония и патриархалното село. Със силата на словото изразил отвращението си от войната, издигнал глас в защита на мира. Рисунката на корицата от Илия Бешков - селски жени в черни забрадки, скупчени и скръбно приведени, отразява най-точно съдържанието на романа. Критиката го посрещнала много добре. Тази "оригинална и мъдра книга за войната" била отличена заедно с романа на Йордан Йовков "Чифликът край границата" от Столичната община през май 1935 г.

Кампанията на Йордан Бадев

Ала неочаквано за четящите във в. "Зора" Йордан Бадев открил мръсна кампания срещу автора и романа. Петър Дървингов, полковник от запаса, продължил с хулите - "Константин Петканов е самозабравил се писач... пораженец". Позивът "Награден писателски позор" се  разпространявал в цялата страна. Връх на злостната кампания бил докладът на Съюза на офицерите от запаса до военния министър, в който дословно се казва:
"Странно е, че такава отрова, каквато е книгата на Петканов, е могла да бъде допусната от цензурата, защото въздействието й е равносилно на цианкалий... Според нас по-добре е в едно село да проникне един вагон болшевишка литература, отколкото само една книжка от този роман. Подавляющето впечатление е не само странно, а и ужасно... Авторът обича да критикува офицера и подофицера и да подчертае по много начини, че те са глупави. Пропастта, която авторът е изкопал между офицери и войници, е голяма във всяко отношение. Тя е една знаменателна проповед, която доведе именно до Добро поле... до пораженството, което сломи мощта на българската армия..."
Не закъсняла и реакцията на правителството. То наредило на полицията да конфискува романа, а авторът на "Морава звезда кървава" да бъде уволнен от Дирекцията на обществената обнова - секция "Чужда пропаганда". На извънредно заседание Софийското дружество на запасните офицери изключило от своите редове Константин Петканов. Нещо повече - фашизираното офицерство настоявало да бъде даден под съд. За подготвяно покушение Петканов научил от софийския митрополит Стефан, който, дочул за замисленото убийство, отишъл при цар Борис III, изказал му тревогата си и го помолил да разпореди да спре това безумие.

Книга, която е актуална и днес

С открито писмо до министър-председателя и министрите от кабинета му в защита на Константин Петканов излезли 72-ма писатели, художници и артисти. Подкрепили го и известни интелектуалци от чужбина. Прокуденият поет Кирил Христов му пише на 18 март 1937 г. от Прага:
"Уважаеми и драги г. Константин Петканов,
От вашите топли думи ми лъхна оная сърдечност, която отличава влиялата така благотворно и нас всички руска литература - често тъкмо без това си най-голямо качество в отношенията между писатели. Благодаря ви от дън душа.
Макар и аз да ви познавам по великолепното ви дело, чувствам от немалко негови страници, че ние имаме нещо много общо в най-съществените черти на характерите си. Само един пример: вашата "Морава звезда кървава" ме убеждава, че и вие не можете да мълчите, каквито беди и да носи посочването на злините, които разяждат нашия живот.
...Как аз и много други като мен градски люде бихме видели душата на българския селянин без Петкановия Димо и Велика от "Морава звезда кървава"? Кой друг е нарисувал по-добре мъката на селяка и черната неблагодарност, която обвиваше всичкия народ и след като той изнасяше на плещите си злополучните войни в миналото?"
След първото издание, което било инкриминирано от полицията, романът "Морава звезда кървава" претърпява след Девети септември още три издания. Този роман е актуален и днес, както в годините преди началото на Втората световна война. В него поетизацията на мирния селски труд е заменена с натуралистично пресъздаване на действителността по време на Първата световна война. Писателят ни показва драматичната разруха на патриархалната идилия, изчезването на старото село.


Къщата в София на ул."Герлово" 13, където Константин Петканов е живял след 1930 г., а негови гости са били такива известни български интелектуалци като Илия Бешков, Любомир Пипков, Елин Пелин, Евгения Марс, Анна Каменова и Петко Стайнов