Грехът на бай Пенчо

(Продължение от брой 300, 29-30 декември 2012 г.)

Георги Готев, като служител в държавния протокол и дипломат, е придружавал много чуждестранни делегации по покана на първия ловец Тодор Живков в периода 1980-1985 г. От 1987 до 1990 г. той работи като дипломат в Танзания, където ловец номер две Пенчо Кубадински редовно ходи на сафарита, продължаващи по цял месец.

Пенчо Кубадински биеше Тодор Живков по африкански приключения. Той не случайно беше председател на българската част на смесените търговско-икономически комисии с всички държави в Третия свят, където има интересен дивеч. Когато бях на работа в Танзания, един ден моят посланик ми донесе списък с животни, написан на ръка. Мисля, че беше преписан от съветска енциклопедия. Накара ме да го преведа на английски и да го напиша върху бланка, предварително подписана от танзанийския министър на туризма. Този документ даваше правото на бай Пенчо да отстреля целия Ноев ковчег от африкански животни, безплатно и при това по двойки - мъжки и женски. Връзките на Кубадински в Танзания бяха страхотни, много го уважаваха, но не можеха да му произнесат името. Казваха "Кубадинкси".
Бай Пенчо вземаше със себе си посланика и касиера на посолството, а мен ме оставяха временно управляващ в продължение на месец, колкото траеше ловът. През това време посолството нямаше никаква връзка с ловджиите, а и те не желаеха да знаят какво се случва по света. Помня колко категорично отказаха да вземат един грамаден транзистор. "Ти не разбираш ли, момче, че затова съм тук - за да се откъсна от всичко", казваше бай Пенчо.
Виждал съм силните моменти от лова на видеозаписи. Например когато Кубадински уби лъв - той си водеше човек за охрана, който беше и оператор.
Бай Пенчо, лека му пръст, според мен има един грях - че уби жираф. Това е забранено, а и животното умира дълго, плаче като дете. Видях това на запис, покъртително е. Посланикът разбра моето състояние и ми каза: "Абе не разбираш ли, че този жираф ще отиде в България, ще бъде препариран, в нашата страна такова нещо нямаме". Кожата на жирафа и на десетки други трофеи действително заминаха за България, но какво стана с тях - нямам понятие.