Големият лов на глигани
/ брой: 273
Георги Мешов
Ще разкажа един случай, тъй като доста години минаха и вече има давност. Много лов имаше някога. Тогава господ ходеше по ловните полета, а сега го няма и на небето.
Излязохме в Странджа на лов за глигани 12 души. За няколко часа ударихме 11 прасета. Трябваше да дадем едно наряд за държавата. Докато деряхме и се чудехме: по-голямо ли, по-малко ли прасе да предадем, двама колеги убиха още едно.
- Абе какъв наряд, я всеки да взима по едно прасе и да си ходим - предложи някой.
Речено - сторено. Вървяхме към колите. Раниците пращят от месо. Всеки охка, пъшка. Пристигнахме и... изненада. До колите ни чака горският:
- Хайде сега, всички раници в моя джип и утре ви чакам в участъка.
Трима души се уплашиха здраво, хвърлиха раниците на земята и избягаха. Останалите се подчинихме и сложихме раниците в джипа.
Горският си тръгна, а ние се затюхкахме. Радостта от голямата слука се изпари бързо.
Съгласно разрешителното за лов, можехме да отстреляме едно прасе за нас и едно наряд за държавата. На всички ни беше ясно, че ако горският ни докладва, ще ни приберат ловните билети завинаги.
"Какво да правим?" Решихме трима души да отидем вечерта в къщата на горския и да го ударим на молба. Покани ни човекът в къщата си и седнахме на масата. Той извади шише с ракия и започнахме кандърмите.
В началото разговорът вървеше трудно. Чак след няколко часа, след като изпихме три литра ракия, си стиснахме ръцете и постигнахме съгласие: оставяме на горския трите раници (на ловците, които избягаха), взимаме си останалите и ТАКАВА СЛУЧКА НЕ Е ИМАЛО.