Дивият заек
Ще влезе ли и той в червената книга?
/ брой: 107
Валентин СТОЕВ
Дивият заек е нощно животно, обитава храстови райони и открити площи, заети с различни селскостопански култури - люцерна, детелина, зеле, цвекло, моркови, които използва за храна. При преследване вдигнатият заек развива скорост до 90 км/час и прави скокове от 3 до 5 метра. На тегло достига до 5 кг. Зрението му е слабо, но периферното е добре развито, както и слухът и обонянието.
Дивият заек живее в полигамия. Сватбеният период започва през януари и продължава до края на август. Той е съпроводен с жестока борба между мъжкарите. Изправят се на задните крака и заемат позата на "боксьори", нанасяйки си "удари-крошета" по главата и тялото. Победителят има правото да овладее зайкините в района. Периодът на полова почивка обхваща времето от края на август до средата на декември.
Бременността продължава около 42-44 дни. При зайкините се наблюдава природният феномен - суперфетация, т.е. 5-7 дни преди да роди, женската може да се разгони, да бъде покрита от мъжкаря и отново да забременее, независимо че остават дни до раждането на приплодите.
Малките зайчета, за разлика от домашния и заека-подземник, се раждат с козина и отворени очи и няколко часа след раждането могат да се придвижват на малки разстояния. До тримесечна възраст те не излъчват миризма, фактор, гарантиращ тяхното оцеляване в природата. В края на първата седмица от раждането майката изважда зайчетата от "родилното" и ги разпръсква на 100-тина метра от него. В продължение на един месец тя ги навестява веднъж на ден - час преди залез слънце, за да ги кърми. Възрастната зайкиня ражда 3-4 пъти годишно или общо 7-12 зайчета, от които само 1/3 оцеляват в природата.
За България гъстота от 20-30 екземпляра на 1000 дк се приема за много добра. Тази цифра, установена при пролетната таксация, следва да бъде удвоена в началото на ловния сезон, докато наличието на 3-4 заека на 1000 дк е катастрофален праг за оцеляване на вида, защото едва ли може да се възпроизведе запасът в течение на много години.
Все пак дивият заек не е изчезнал напълно от ловните полета, но в последно време се среща все по-рядко и по-рядко в райони, в които господства неконтролираният лов, условие, което позволява да процъфтява бракониерството. Освен това чакалите, лисиците, скитащите кучета, язовци, белки, златки и др. са активни и целогодишни "бракониери", които масово унищожават дребния дивеч.
Наблюденията в селското стопанство показват, че съвременната селскостопанска техника и използваните химически препарати влияят отрицателно на заешката популация.
Слука
Снимка: БГ.Лов