Знание
Бум на изкуствените луни
Германци, китайци и руснаци икономисват електроенергия, осветявайки с тях обширни райони
/ брой: 208
В началото на 2019 г. Китай планира да качи на ниска околоземна геостационарна орбита първата си изкуствена луна, съобщиха тези дни световните медии. Става дума за
сателит, който ще осветява град Чънду
(административен център на провинция Съчуан), чието население е около 12 млн. души. Идеята за създаването на спътника е подсказана от картина на френски художник, представляваща огледална женска фигура, висяща над Париж, отразявайки слънчевата светлина към Лувъра. Повърхността на спътника - сферично огледало с диаметър 22 м, е изработена от светлоотразяваща
синтетична материя
с дебелина 4 микрона. Сателитът ще е 8,2 пъти по-ярък от Луната и ще функционира до 2020 г. Той ще "пенсионира" уличните лампи, а годишният разход на електроенергия ще намалее с около 175 млн. долара. Първоначално ще грее само над площ 50 кв. км. Ако нещата вървят добре, ако няма неприятни изненади, изкуствената луна ще бъде усъвършенствана и ще осветява район от Ченду с площ 180 кв. км. В случай, че проектът приключи успешно, до края на 2022 г. Китай
ще инсталира в Извънземието
още три сателита, които ще греят над други градове.
Берлин може би ще изпревари Пекин. Немски инженери и физици конструираха изкуствена Луна, която ще инсталират на околоземна орбита до края на 2018. Устройството е готово и се тества в Германския аерокосмически център край Кьолн. То ще осветява част от северните райони на Германия. Предвижда се икономията на електроенергия да е към 86 000 евро годишно. Създателите на сателита се похвалиха, че
светлоотражателната му повърхност
е най-тънката в света, а кълбото, което тя обвива, е от изключително лека сплав, дело на техни колеги химици.
И руснаците не стоят със скръстени ръце. Николай Плотников, инженер от Санкт Петербург, има проект, граничещ с фантастиката. "Ако идеята ми се реализира, уличните лампи в много населени места ще се превърнат в
излишен лукс
и ще икономисваме доста големи суми за електроенергия", твърди той. Ето за какво става дума.
Конструира се сателит, към който е прикрепен ракетен двигател. Спътникът се изстрелва на околоземна орбита. Известно време "виси" над определен район и го осветява, после по команда от наземен център двигателят му се включва и го придвижва над друг район. И така ... до края на света.
Според Плотников, ако отражателната повърхност на изкуствената му луна е
достатъчно качествена
тя би била няколко пъти по-ярка от естествената си родственичка. Руснакът подчертава, че спътникът трябва да е с формата на кастрон, т.е. да представлява вдлъбнато огледало. Фантазията му отива още по-далече: той предлага сателитът да бъде изработен от еластична материя и да се надува в Извънземието като балон. "Вместо една, на геостационарна орбита може да се инсталират няколко малки луни от този род, които биха функционирали като комплекс, и, ако някоя от тях бъде извадена от строя (след стълкновение с метеорит например), останалите ще продължат да осветяват съответния район", допълва той.
Второ слънце ще грее над Русия
Инженери от руската ракетно-космическа корпорация "Енергия" представиха официално своя проект на орбитална система за осветяване на части от родината им със слънчева светлина. В подробен доклад те пишат, че съвкупност от устройства, изобретени от самите тях, ще увеличи продължителността на деня и би променила спектъра на светлинния поток, насочен към съответния район. Какво имат предвид авторите на този проект?
Те предлагат да се създадат космически апарати, отразяващи светлината на нашата звезда и увеличаващи неколкократно интензитета й с помощта на ултралеки лазери. Специална оптична система ще променя спектъра на снопа, излъчван към Земята.
Тъй като изкуственото слънце ще бъде включвано и през нощта и може да повлияе на биоритмите и здравето на хората, живеещи в осветявания район, авторите на проекта смятат, че трябва да се редуцира количеството на отразената ултравиолетова слънчева радиация. Но не казват как да стане това.
Изкуствено слънце ще огрява норвежкия град Рюкан, който е разположен в низина и през зимата лъчите на нашата звезда не стигат до него. Инженери и физици от Осло разработиха проект за коригиране на тази несправедливост. Сателит, намиращ се на ниска геостационарна орбита, чиято повърхност е покрита със свръхтънък слой от лека сплав, ще отразява светлината на нашата звезда, насочвайки я към Рюкан.