Отникъде помощ!

Разходете се по основните търговски улици на София. Там всеки пети-шести магазин е опразнен или е с табела "в ликвидация". Още по-трагично е положенито в кварталите извън центъра. И в тези, които все още действат, положението е песимистично. Оборотът е спаднал драстично и продължава да намалява, основната част от прихода отива за плащане на наем за помещенията и печалбата на практика или я няма, или е минимална. Известно спасение е търгуването с евтини и некачествени стоки, част от които -доставени по контрабанден път, или от сивата икономика.
Подобно е положението и на пазарите.  На Женския например цените са сравнително ниски, но качеството на стоките е отчайващо. На сергиите е поставен по един ред прилична на вид продукция, но на кантара се слагат боклуци. Продавачите яко удрят в грамажа. Това се е превърнало в манталитет за търговско поведение, породен основно от стремежа за оцеляване. Защото тези хора хранят семейства, трябва да плащат все по-нарастващите сметки за ток, парно, вода, газ, да купуват все по-скъпи бензин и дизел. А голяма част от търговците в София и другите големи градове са от провинцията и плащат наем за жилище.
Ами, защо не си останат там, откъдето са, ще попитат някои. Защото пък в малките градчета и селата вече няма никакъв поминък. Там са останали предимно възрастни хора с пенсии до 200 лв. В най-цветущо положение е аптеката (където я има), защото в нея те оставят пенсията си за лекарства. Иначе в бакалницата се отбиват само за да си купят хляб, кисело мляко, по-рядко сирене, захар и олио. В големи къщи по на два и три етажа свети само в кухнята, пестят се ток и електрически крушки. Не дай боже нещо в инсталацията да се повреди, хората нямат пари за поправка и ще трябва да минат на свещи и газени лампи.

Потреблението е под критичния минимум

През 2010 г. моя позната с висше образование и докторска степен, но безработна, реши да прави дребен частен бизнес. Избра хранителния бранш, защото според нея хората все пак трябва да ядат, поради което може да се печели от това. Взе 5 хил. лв. потребителски заем и купи оборудване за приготвяне на бърза храна. Но трябваше и помещение, затова нае някакъв сутерен от 8 кв. м на гърба на Софийския университет срещу 600 лв. на месец. Отначало като че ли бизнесът потръгна. Продаваше разнообразни и с добро качество храни, при това - на по-ниски цени от околните заведения. Правеше по около 1300-1400 лв. месечен оборот и, след като си платеше наема и разходите,  за нея оставаха по 400 лв. Тази година пък се видях с нея и тя ми каза, че доходът й е спаднал на 150 лв. на месец. Търси на кого да продаде оборудването, за да си купи билет за Австрия, където нейна приятелка обещала да й намери работа като гледачка на деца за 800 евро месечно. "Ама, нали казваше, че твоят бизнес е печеливш, защото хората все пак трябва да ядат?" попитах я аз. Отговорът бе: "Така е, но повечето започнаха да купуват само банички, гевреци и пуканки, ето с това се храни сега българският народ".
На Женския пазар в София през 2009 г. са се продавали дневно по около 5 т зеленчуци и плодове, сега оборотът е спаднал наполовина. По западната част на улицата са продавани нехранителни стоки за 60 хил. лв, а сега - за 15 хил. На пазара в "Илиянци" оборотът е бил 200 хил. лв, а сега е 40 хил. По ул. "Цар Симеон", където се продават предимно резервни части и аксесоари за автомобили, оборотът от 80 хил. лв. е сведен до 20 хил. Продавачите играят на карти, табла и шах,

защото купувачи няма

Голям срив има в ползването на таксита. Една лека кола е правела доскоро среднодневен оборот от 300 лв., а сега той е сведен до 110 лв., хората прибягват до таксито само при крайна небходимост. Затова въпреки поскъпването на горивата таксиджиите не се решават да вдигнат цените, защото ще останат съвсем на сухо. Всеки закъснял гледа да се прибере с последния трамвай, тролей или автобус, вместо да плати 5-6 лв. за такси.
Има ли алтернатива?
Преди всичко тя е в повишаването на доходите, което да доведе и до увеличаване на потреблението. Ако остане положението, при което 1,2 млн. пенсионери получават до 200 лв., 400 хиляди работещи са със заплата до 320 лв., имащите право на обезщетение за безработица получават средно по 190 лв., социалната помощ е 65 лв., детските добавки са 35 лв., енергийни помощи могат да получават само хората с доход под 106 лв. и т. н. - положението няма да се промени. Следоватално първата стъпка е не постепенно, а

рязко увеличаване на доходите

обезщетенията и компенсациите. 
Наскоро бях в Испания - страна, която се смята за една от най-силно засегнатите от кризата. Според Евростат там безработицата е 24% и хората са едва ли не в бедстващо положение. Не знам как е в общонационален мащаб. Аз посетих само Средиземноморското крайбрежие, където туристическият сезон е 12 месеца в годината. Хотелите и заведенията работят и са пълни. На много от тях има обяви за търсене на работници, като най-ниската заплата е 800 евро и тази сума е необлагаема. На такава заплата работят африканци,  азиатци, източноевропейци и южноамериканци.
Там срещнах едно българско момиче на 22 г., което следва в Холандия. Понеже владее английски, испански и руски език, през лятото работи като екскурзовод и получава по 2200 евро на месец  плюс безплатна квартира и храна. Оказва се, че България не може да се сравнява дори с Испания, а, разбира се, в никакакъв случай с Германия, Франция и други страни от Европейския съюз. Но

на нещо може да се поучи от тях

Защото там смятат, че икономиката се базира предимно на средния и дребния бизнес, поради което за него се правят различни облекчения. В Германия почти всички пазари са общински. Таксата за сергия за един ден е 12 евро, но ако се окаже, че оборътът е под 1000 евро, тя се намалява. Освен това във всеки град има общински хали и безистени с нормиран наем 15 евро за 1 кв. м. И пак, ако е доказан оборот под 1000 евро, той се редуцира. Каква е ползата от файдата, ще попитат някои. На първо място се дава възможност на хората да се реализират. За властите е много по-изгодно те да упражняват някаква дейност, отколкото да се водят като социално слаби, на които да се дават помощи от бюджета. А тези, които се стабилизират в бизнеса, се превръщат в солидни данъкоплатци. В Аугсбург-Германия на централния общински пазар има 130 сергии. От тях 50 са определно добре печеливши и формират данъчни постъпления за общината в размер на 120 хил. евро месечно.
Подобно е положението в Испания, за която медиите непрекъснато събщават, че била изпаднала в тежка финансово-икономическа криза. Наистина банките имат заруднения. Наблюдава се сериозен спад в строителството. Повечето от българите, които са работели в този сектор (казват, че са били над 30 хил. души) вече са без работа и съответно без доходи, защото на тях не им се плаща обезщетение за безработица. Подобно е положението в рудодобива и въгледобива, в металургията, в корабостроенето. Но пък туризмът е една наистина процъфтяваща индустрия. Испания има 8 хил. км крайбрежна ивица, която е превърната в безкраен низ от курорти. Хотелите с по-малко от 50 легла се третират като дребен бизнес и са под закрилно наблюдение от страна на държавната и местната администрация. Това означава

перманентна готовност да им се помогне

ако изпаднат в някакви затруднения. Дребният бизнес, който гравитира към туризма, се занимава с производството на спално бельо и друго необходимо оборудване, доставка на хранителни продукти, бутилирана вода и безалкохолни напитки, електроматериали и ремонтни услуги. Много испанци имат по един автобус, с който возят туристи от летищата, пристанищата, гарите до хотелите и за посещението им на местни забележителности. От две години останали без работа хора се завръщат в родните си села и възстановяват маслиновите и портокаловите градини. Държавата ги субсидира, дава им безлихвени кредити, торове и препарати на ниски цени, създава организация за изкупуване на  цялата им продукция. Под особена закрила са и лозарите, които същевременно са и винопроиводители. Понеже не могат да правят шампанско, което е запазена френска марка, са кръстили пенливото си вино канана. То е 5 пъти по-евтино от френското шампанско, но не му отстъпва по качество.
Позволих си да бъда по-обстоятелствен за практиката в Германия и Испания, за да обоснова какви мерки трябва да се вземат в подкрепа на средния и главно на дребния бизнес в България. Такава засега липсва. А тя трябва да се прояви поне в следните направления:
Необходимо е държавата и общините да създават пазари, безистени, хали,

магазини с нормиран нисък наем

при условие, че в тях се търгува само с български стоки. Тук ще направя едно отклонение. През 1941 г. България възобновява присъствието си в Македония. В повечето градове и села пристигащите български офицери и войници са посрещнати като братя. Известно изключение прави Скопие, където икономиката и търговията се водят от сърбоманите и шиптарите. Поради това хората с българско самосъзнание, които обитават по-крайните квартали, не смеят да се изявяват като такива. През 1942 г. в Скопие идва нов окръжен началник - Сава Ясенов. Като се ориентира в обстановката, подпомага тези хора да създават работилници, в които се произвежда оборудване за българските войници и магазини за стоки от първа необходимост. Понеже те се доставят от т. нар. Стара България, Ясенов нарежда те да се дават само на тези магазини. Така големите дюкяни на сърбоманите западат, а новооткритите процъфтяват.
Но да си дойдем на днешната дума. Трябва да има строг контрол върху внос на стоки от страни, които не са членки на ЕС, а сега те преобладават на българския пазар. В това отношение се правят сриозни нарушения. На митниците стоките се декларират по изкуствено занижени цени, а после се продават 4-5 и повече пъти по-скъпо в търговската мрежа. Един китайски електронен часовник се обмитява върху стойност от 40 ст., а на пазара в "Илиянци" се продава по 5 лв. Но след най-много 3 месеца той е негоден за ползване. От Египет се внася чесън по митническа стойност 60 ст. за килограм, който на пазарите се продава по 4 лв. Само в България от страните от Европейския съюз има магазини за втора употреба дрехи и обувки, където те се доставят едва ли не от сметищата на Европа и Северна Америка. Но пък се търгуват на килограм и хората с ниски доходи ги купуват. Затова българските предприятия за облеко и обувки не могат да реализират продукцията си.
На пазара почти няма български плодове и зеленчуци. "Българското" сирене и кашкавал  се правят от вносни сухи млека и растителни добавки. В саламите се влага 80% соя и 20% карантия и сланина. Дори хлябът се приготвя с примеси от репко и коило, затова на втория ден започва да мухлясва. Въведеният стандарт "Стара планина" е въздух под налягане, защото каймата и колбасите, сиренето и кашкавалът растат само на цени, но не и на качество. Защо никой не мисли за тези неща? Както изглежда, един ден може да се вземат мерки, но, както се пее в една песен - "някога, но не сега".


Оборотът на продавачите е спаднал чувствително


Китайски стоки с български етикет се появяват на "Илиянци"


Такситата с часове очакват клиенти