Народът против плоския данък

Поне пет пъти съм писал материали, в които посочвам несъстоятелността на единната данъчна ставка за облагане на доходите. Тя е приложима в условия, когато почти всички хора са с приблизително еднакви, общо взето, ниски доходи, както беше по времето на социализма. Тогава в сила бе поговорката, че капка по капка вир става. При 6,9 млн. работещи - т.е. всички в работоспособна възраст, и средна работна заплата 256 лв. от ДОД при ставка 12,5% месечно данъчните приходи възлизат на 220 хил. лв., или на 2,6 млн. лв. годишно. Това е резултатът от облагането на трудовите доходи. А печалбите на предприятията се облагат с 85% данък и те са основните хранители на бюджета. При това няма ДДС, акцизи (освен върху твърдия алкохол и тютюневите изделия). Няма касови апарати и служба по приходите. Няма данъчни декларации, защото всеки доход се облага в момента на получаването му, поради което не се появяват пробойни и злоупотреби. Така беше.
След като държавата въведе ДДС, който първоначално хората нарекоха данък убиец, ловки мошеници видяха в него начин да източват пари от бюджета. В битката срещу акцизите комбинаторите противопоставят контрабандата на стоки, които се облагат с тях.
В основата на всичко това стои плоският данък. Той беше въведен с цел да се облекчи данъчната тежест за бизнеса и с по-голяма част от печалбите си си той да прави инвестиции и да открива нови работни места. Нищо подобно не се получи. Бизнесмените изразходват по-голямата част от увеличените си доходи, които са в резултат на ниския данък, за лично потребление. Те купуват луксозни автомобили, яхти, обзавеждане, бижута, правят вояжи с лайнери, пазаруват от магазини за маркови вносни облекла, обувки, хранителни и нехранителни стоки. Почивките си прекарват на екзотични острови.

Купуват къщи в Швейцария и Маями

Пращат децата и внуците си да учат в чуждестранни училища и университети. Поради това от страната изтичат колосални финансови средства. А почти всичко вече се оформя като фирмени разходи и става необлагаемо. В същото време работещият на минимална заплата задължително дава 10% от нея, за да се стабилизира приходната част на бюджета. Той плаща 20% върху всяка закупена стока и услуга, но няма право на възвръщаемост, каквато иначе е практиката в Западна Европа и Северна Америка.
Защо отново се връщам към тази тема?
На президентските избори във Франция имаше борба между десницата и левицата. Кандидатът на левите сили Франсоа Оланд включи в своята програма богатите да плащат данък в размер на 75% от доходите си, което се възприема положително от голяма част от избирателите. Такава практика има в Швеция, където печалбите на богатите се облагат с до 90% от доходите им, ако те надхвърлят 1 млн. крони, и там това се приема като съвсем обичайно. Затова в Швеция заплатите са много високи - защото с тях се намалява печалбата и съответно данъците.
Въвеждането на диференцирана данъчна ставка означава необлгаем доход за тези, които получават минимална заплата или имат доходи, равни на нея. Ще си позволя да предложа и нещо по-строго - необлагаем трябва да бъде доходът, който е необходим за издръжката на живота, а той вече възлиза на 526 лв. на човек. Защото, ако имаш такъв доход, след като той бъде обложен, вече не е достатъчен за минималните човешки нужди. Министърът на финансите г-н Дянков ще ме попита: кой ще пълни бюджета. Аз ще му отговоря: на първо време - той, колегите му от Министерския съвет, депутатите, висшите държавни служители и крупните бизнесмени. Във Венецуела министрите получават само 1/3 от заплатата си, а другите 2/3 дават за благотворителни цели. Кметът на Ню Йорк по свое желание получава само 1 долар, въпреки че му е определена заплата от 8400 долара. Общинските съветници не получават никакви възнаграждения. Нещо повече, на всяко заседание на общинския съвет мистър Блумберг (така се казва кметът на Ню Йорк) поставя на входа на залата кутия и обявява, примерно, че днес се набират средства за старчески дом в Манхатън. Желателно е минималното дарение да бъде в размер на 500 долара, като той лично пуска чек за 1000. Казват, че не всички се отзовават. На едно от заседанията, когато по-малко от половината от съветниците са дали своята лепта, кметът наредил да се угаси електрическото осветление, да се изключи отоплението в залата (било зимата) и да се внесат газови лампи. Обяснил, че това, което не е постъпило от дарения, трябва да се събере от икономии. Той въвел и такса за паркиране на автомобилите на съветниците по време на заседанията в размер на 50 долара на час. Когато част от съветниците се опитали да го бойкотират, той въвел и 500 долара глоба за неявяване на заседание...
Това не е популизъм, а проява на загриженост за интересите на обществото и гражданите. В много страни данъчните закони са така направени, че

богатите да плащат много

хората със средни доходи - умерено, а бедните да са максимално облекчени. Нека пак да се върнем в Швеция. Ако там г-н Йохансон реализира печалба от 10 млн. крони, той трябва да плати данък 8,5 млн. крони и за него остава 1,5 млн. Това се отнася и за шведския крал. В същото време дребният бизнесмен, който реализира печалба до 20 хил. крони годишно, е освободен от подоходен данък. Логиката е, че той, въпреки че не внася в хазната, плаща за себе си и за наетите работници социални осигуровки и с това подпомага пенсионните и здравните фондове, като освен това поддържа и работни места. Иначе хората трябва да отидат на трудовата борса и докато си намерят работа, държавата да им плаща обезщетения, както и социални осигуровки. Направена е сметката, че това ще й струва по-скъпо, отколкото освобождаването на дребните бизнесмени от данък върху печалбата.
С процесите в динамично развиващите се взаимоотношения между труда и капитала се съобразявят и политиците на най-високо равнище. Ето защо кандидатът на левицата за президент на Франция Франсоа Оланд включи като основна точка в програмата си облагането на доходите на богатите с висок данък. Той обещава, че ще прокара закон, с който ставката за тях ще бъде 75-80%, като същевременно ще се намали данъчната тежест на средните и нискодоходните групи. С подобна програма Франклин Делано Рузвелт в средата на миналия век печели доверието на избирателите в САЩ в годините на Голямата депресия и след това още три пъти те му гласуват доверието да ги управлява. Американците наричат това

политика на данъчна справедливост

В България съществува данъчна уравновиловка. По буквата на закона, ако някой предаде вторични суровини за 10 лв., на него трябва да му се приспадне 1 лв. за хазната. Както се разбра, у нас има хора, които са декларирали годишен доход от 4-5 млн. лв. (можете да си представите на колко възлиза материалното и финансовото им имущество) и те ще плащат данък доход 400-500 хил. лв. Но докато препитаващият се с предаване на вторични суровини е спечелил 10 лв. със собствен труд, то богаташът с годишен доход от 4-5 млн. лв. го е придобил с използването на наемен труд. Така че той плаща един вид данък и от името на наетите от него работници и служители, а те пък от своя страна внасят десятък върху заплатите си. На пръв поглед това означава равенство пред закона, но то е само привидно, защото

всъщност е въпиющо неравенство

Когато от получаващия минимална заплата се удържа подоходен данък 29 лв., неговият дневен лимит са намалява от 9,60 лв. на 8,70 лв. Освен това се удържат и социални осигуровки и в крайна сметка се оказва, че той трябва да преживява със 7,90 лв. на ден. А ако издържа и още един неработещ, на двамата им се падат по 3,95 лв. В същото време човекът с годишен доход 4,5 млн. лв. разполага с близо 11 хил. лв. на ден. В повечето страни богатите плащат огромни данъци, понякога - над 90% от доходите си. За сметка на това, както например в Кувейт, редовите граждани, дребните и част от средните бизнесмени са освободени от данъци. Не плащат и социални осигуровки. Въпреки това за тях здравеопазването и образованието са безплатни, а мъжете се пенсионират на 60 г., като повечето от жените никога не са работили.
Данъкът от 10%  върху печалбите на бизнеса беше обоснован с това, че спестените пари ще се насочат към инвестиции с цел откриването на нови работни места. Следователно, дори ако се запази тази данъчна ставка, тя трябва са прилага

само спрямо тези, които реинвестират печалбата си

а не я използват за лично потребление. Не е редно при доход от 4 млн. лв. те да платят данък 400 хил. лв., а с останалите 3,6 млн. лв. да си строят замъци, да си купуват яхти и да почиват на Сейшелите. В данъчните декларации на бизнесмените трябва да има приложение, в което да се посочва дали те имат задължения към работниците и служителите - неизплатени заплати и невнесени социални осигуровки, дали дължат общински данъци и такси.
Трябва да приведем в ред нашата къщичка, което означава от всекиму според дължимото спрямо доходите, които обаче да се облагат по справедлив начин. Иначе хаосът ще продължава и масовата бедност ще расте.