Моите синове-граничари

Няколко пъти известната наша поетеса Дора Габе беше скъп гост на граничарите. Дните тогава се превръщаха в празници. Спомням си какво оживление цареше в заставата на моя приятел подполковник Иларионов, сега офицер от запаса, при посрещането на голямата българска поетеса. Всички свободни от наряд войници се избръснаха и облякоха изгладените си дрехи като за голям празник. Момчетата, които са гледали доскоро портрета й в училищните стаи и са чели с увлечение родолюбивите й стихове, като че ли малко се притесняваха, но въпреки това горяха от желание да се срещнат на живо с обаятелната поетеса. И наистина я посрещнаха мило и скромно без излишни овации, сякаш бяха предугадили нейното съкровено желание. И разговорът започна непринудено, както обикновено се води между майка и синове. Дора Габе им разказа много неща от своя живот, приятелствата й с известни писатели и други творци.
- А някой от вас пише ли стихове за тази живописна и героична граничарска романтика? - попита тя струпалите се войници под беседката.
След кратка пауза някой плахо се обади:
- Редник. Манолов пише...
- Така ли? Много се радвам! Я да ги чуем - изяви желание тя. Граничарят Марин Манолов извади няколко листчета от джоба на куртката си и зачете с треперлив глас.
- Моля те, по-спокойно, не се притеснявай, окуражаващо го погали тя и отново се заслуша.
Редник Манолов стана малко по-уверен и продължи да чете своите нови поетични творби.
- Браво!, похвали го Дора Габе. - Личи си - това са преживени стихове. Продължавай да пишеш!
По-късно видната поетеса на няколко пъти ще сподели своите незабравими впечатления от гостуването си на границата.
"Бях само три дни при граничарите от заставите на офицерите Костов, Николчев, Иларионов и Николов, а отнесох със себе си цял един нов свят, с нови за мен хора. Откакто се завърнах, не мога да се освободя от впечатленията си и да навляза в своето ежедневие. Техният свят сред планинските хълмове с "четири декара" небе е свят на себеотрицание, на смелост, равно на геройства".
По случай 25-ят юбилей на Гранични войски тя споделя: "Срещите ми с младите граничари станаха за мен едни от най-значителните спомени. В тяхно лице аз виждах как човек, и то младеж, може да се откаже от всички радости и развлечения, да се изолира в един кът от своята родина, в името на тази родина. Той има пълното съзнание, че трябва да я варди. Той, младежът, поема всичко като голяма задача и я изпълнява.
Тя го прави човек!
От сърце поздравявам моите синове граничари и се възхищавам от тях!".