16 Ноември 2024събота03:08 ч.

Катастрофално намаляване на раждаемостта

Мерките за съхраняване на нацията не бива да се отлагат повече, защото забавянето им може да се окаже фатално

/ брой: 129

автор:Йордан Съев

visibility 3707

Една от причините, поради която българската народност се е запазила по време на турското робство, е високата раждаемост. Тя е наследена от традициите в българската средновековна държава, когато семейството се е състояло от най-малко 4-5 деца. Още на 12-годишина възраст те са се включвали в домакинската работа, на полето, в занаятчийски дейности. На 16 г. юношите са преминавали през военно обучение, за да бъдат готови да участват в битки. След това са се женели и са създвали деца. Средната продължителност на живота е била около 45-47 г. и въпреки това населението непрекъснато се е увеличавало.
При нахлуването на турците в нашите земи на територията на Търновското и Видинското царство и владението на Добротица са живеели общо към 2,3 млн. души. Почти половината от тях са избити и отвлечини в робство. Съществувала е реална опасност българският етнос да престане да съществува. През ХV в. той наброява не повече от 800 хил. души в Мизия, Тракия и Македония и на това равнище се запазва през ХVI и почти през целия ХVII в. От една страна, раждаемостта спада, а от друга, се увеличава смъртността поради

 влошените материални условия

на живот. В средата на ХVIII в. вилнеят кърджалии, даалии и друг вид разбойници, които нападат села и градове, грабят и убиват. Едва в края на ХVIII и началото на ХIХ в. се създават що-годе донякъде по-нормални условия за живот. Турция е в период на упадък. Великите сили упражняват значително влияние и натиск върху политиката й спрямо поробените народи. В тези условия и българският етнос постепенно се съвзема, което се отразява и на раждаемостта. От около 1 млн. души в края на ХVIII в., в средата на ХIХ в. вече наброява 1,7 млн.
При учредяването на Българската екзархия през 1870 г. населнието на нейната територия е трябвало да определи своята религиозна принадлежност. Тогава за православни българи са се записали 540 хил. мъже, понеже само те са имали право на глас. Ако се приеме, че 400 хил. от тях са глави на семейства, то приблизително броят на българите на територията на Екзархията вероятно е възлизал на около 2-2,2 млн. души. На Цариградската конференция (декември 1876 г.- януари 1877 г.) се споменава, че Великите сили предлагат мерки за облекчаване участта на 3 млн. християни в поробените териории, които почти съвпадат с границите на Екзархията. Понеже по това време Гърция вече е независимо кралство, а Сърбия е васално княжество, явно става дума предимо за българско население. На около 3 млн. души е определено и населението, което е в границите на Санстефанска България, въпреки че тя е по-малка от тази на Екзархията, защото от нея са отрязани Северна Добруджа, Нишко, Пиротско и други територии.
В Княжество България

първото преброяване се провежда

през 1880 г. и според него то се населява от 2 млн. души. След Съединението се увеличава на 3 млн. Раждаемостта е изключително висока. През 1880 г. тя се изразява със 76 хил. новородени, през 1885 - със 104 хил., през 1900 г. - със 157 хил., през 1905 г. - със 174 хил., през 1910 г. - със 180 хил., и населението достига 4,3 млн. души. При започването на Балканската война България е мобилизирала 607 хил. войници и офицери. Освен тях се включват и 43 хил. доброволци, и 84 хил. опълченци от Македония, Одринска и Егейска Тракия. Дори след погромите през Втората балканска и Първата световна война нацията продължава да се възпроизвежда с ускоени темпове. През 1920 г. се раждат 193 хил. деца, а през 1926 г. се стига до рекорд от 203 хил. при население 5,4 млн. След това започва спад, като най-ниското равнище е през 1968 г., когато са родени 124 хил. деца. После кривата на диаграмата отново тръгва нагоре. Установява се една средногодишна раждаемост от 130-135 хил. деца. Това в известна степен определя ритъма  в различни области на социално-икономическия живот на страната. Следва да има родилни домове и болници, в които да се израждат 130 хил. деца годишно. За тях след това да има места в ясли и градини, после училища с необходимия брой класни стаи, за да се учат, а след това да следват във ВУЗ, работни места за завършващите средно и висше образование. Понеже армията е наборна, трябваше да се осигурят казарми за 130 хил., тъй като службата беше 24 месеца и едновременно служеха по два набора (във военноморските и военновъздушните сили по три), а всеки един беше средно 65 хил. За отглеждането, възпитанието и обучението на поколенията беше създадена система, която включва финансиране, база и надстройка.
Предишната система е разрушена. Има кардинална промяна в съзнанието и мисленето относно създаването и отглеждането на деца.

 Българската нация се топи

с всяка изминала година. През 2012 г. са родени едва 60 хил. деца, което спрямо 1926 г. е 24%, при положение че тогава населението е било 5,4 млн. Поради това не е излишно да припомним защо българите са създавали много деца в минали векове и години. Първо в духа на традицията това е било проява и на родолюбие, защото по този начин се е увеличавала нацията и се издига престижа й в регионален, европейски и световен мащаб. Колкото повече население има една държава, толкова повече е уважавана от другите и те се съобразяват с нейните интереси. Типичен пример в това отношение е Германия през 30-те години на миналия век. Населението й достига 53 млн. души и е най-многобройно в Европа (след Съветския съюз). Обявява, че фатерланда вече е тесен за него и затова е необходимо разширяване на границите, което отначало става по политически път, а впоследствие чрез война. При това е обявено, че арийската нация, с каквато се оприличава германската, е най-висшата и има право да господства над останалите, които са по-малоценни. Затова германската арийска нация трябва да се множи, тъй като на нея й е предопределено да стане господар на света. Вследствие на това на семействата, които са имали по-малко от 3 деца, се е гледало като на антипатриотични. В стремежа за увеличаване на раждаемостта и числеността на нацията се е стигнало дотам, че неомъжените жени над 30 г. са били забременявани от расови есесовци.
Второто обстоятелство (а може би то трябва да бъде поставено и на първо място) е вродената любов на българите към децата. Независимо от имотно, образователно и социално положение най-възвишеният стремеж е свързан със създаването на рожби и тяхното отглеждане. След Първата световна война броят на децата в българското семейство се понижава от средно 5-6 на 3-4, а през следващите години се установява на 2-3. Това донякъде се обяснява с повишената загриженост за условията, при които израстват децата. Защото стремежът е те да бъдат по-добре нахранени, облечени, образовани. След Втората световна война нагласата вече се свежда до простото възпроизводство на населението, т.е.

две деца в семейство

Въпреки това то непрекъсното нараства, защото чувствително е понижена детската смъртност и се увеличава средната продължителност на живота, а няма и емиграция. През 1986 г. населението достига 8,760 млн. Средногодишно се раждат по 125 хил. деца, а смъртността е 58 хил. При това положение основателно се прави прогнозата, че през 1989 или в началото на 1990 г. населението на България ще достигне 9 млн. души.
Третият фактор е осигурената трудова заетост на родителите и ниските разходи за издръжка на децата. При средна заплата 260 лв. през 1981 г., таксата за детски ясли е 8,40 лв., а за градина - 9,50 лв. Ниски са цените на детските дрехи, обувките, храните. Медицинското обслужване и образованието във всички степени са безплатни. През лятната ваканция децата ходят 20 дни на морски и планински лагери за по 15-16 лв. Всички занимания, свързани със спорт, туризъм, култура и други увлечения, също са безплатни. В ученическия и студентския стол обядът струва 30 ст.
Защо сега раждаемостта е спаднала толква ниско? Оновната причина е несигурността в утрешния ден. Почти всеки се пита, ако има работа, ще я запази ли и за колко време. Ако е безработен, ще намери ли и кога. Задава се въпросът, ако се роди дете, може ли да се отглежда с 240 лв., колкото са майчинските и с 35 лв. детски. Отговорът определено е, че не може, защото с тези пари трябва да се издържа и детето, и майката, а понякога и бащата, ако е останал без работа, а такива случаи има много. Финансовите проблеми стават причина за разтрогването на бракове, вследствие на което децата растат без баща, а понякога и без майка. Това е голям стрес за тях. Дори когато има т.нар. културни разводи, детето живее при един родител, а другият го взима един-два пъти седмично. Такова дете формално има майка и баща, но не и нормално семейство. Повечето деца на разведени родители са с нарушена психика и това се отразява върху техния живот. Държавата не може да се намесва в семейните отношения, но грижата за децата трябва да бъде неин приоритет. Здравеопазването и образованието във всички степени трява да бъдат напълно безплатни за тях. Цената на детските облекла, обувки да са пределно ниски. На всяко дете, юноша, младеж да се осигури възможност за безплатно занимание със спорт, туризъм, културни и други занимания. Да се осигури отдих през ваканциите, както в някогашните детски, ученически и студентски лагери. Да има програма за реализация след завършване на средно и висше образование. Ако това не стане, и раждаемостта ще намалява, и все по-малко родените, когато подраснат, ще продържават да търсят късмета си в чужбина. Ако не се променят условията, през следващите години вероятно ще се стигне и до по-ниска раждаемост отколкото през 2012 г. При такива темпове на спад през 2040 г. тя ще достигне до 20-23 хил. В резултат на това населението на България ще бъде 5,8-6 млн. с неизвестен етнически състав. Сега е настъпило крайното време да се вземат мерки за съхраняването на нацията. Всяко отлагане може да се окаже фатално.
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ