14 Ноември 2024четвъртък14:16 ч.

Индиански жени скърбят заради откритите 215 трупа в масово гробище в канадската провинция Британска Колумбия. Години наред деца и жени изчезват безследно, но днес правителството се е заканило да сложи край на геноцида

Индианците търсят справедливост

В Чили те ще бъдат съавтори на новата Конституция, за пръв път на континента боливийците преизбираха коренен жител за президент

/ брой: 102

автор:Таня Глухчева

visibility 2607

Започвам материала с уточнението, че названието "индианци" е дадено на коренното население на американския континент от Христофор Колумб. Мореплавателят бил убеден, че е намерил пътя към Индия и останал уверен в това до края на живота си. За щастие, българският език е достатъчно богат да разграничава "индианец" от "индиец". В Южна Америка хората открито възнегодуват да бъдат наричани "индианци". Самоопределят се като "коренното население" или с името на племето, към което принадлежат, а гореспоменатият термин се използва като обида или нарицателно за нещо лошо. В статията ще го споменавам, защото в България няма отрицателно значение, а и така е прието да се казва.
Северна и Южна Америка са пъстра мозайка от различни индиански племена, някои с по-богати цивилизации, други не чак толкова. Независимо от трудностите, пред които са се изправяли през последните 5 века, по-голямата част от тях са успели да съхранят идентичността си. Белият човек винаги е искал да владее света и за целта не се е спирал пред нищо. Стъпили веднъж в Новия свят, европейците не били склонни да приемат начина на живот на местните и наложили насила културата и религията си. Ако испанските, португалските, английските, френските и други завоеватели са виновни за смъртта на голяма част от туземците, а оживелите са превърнали в роби,

то днес техните наследници изпитват същото презрение

към индианците. САЩ отдавна са известни с резерватите, където са ги затворили. Северната й съседка, Канада, беше известна до съвсем скоро с доброто си отношение към различните народи. Вероятно щеше да остане като такава в историята, ако днес крайнодесните политици не бяха толкова силни и расистки настроени. В северноамериканските медии всеки ден излизат материали за отвлечени, изчезнали и/или убити индиански жени и деца. Оказва се, че това не е нещо ново. Миналата седмица излезе силно обезпокоителната новина, която разгърна ужасяваща глава от недалечното минало. Бяха открити трупове на 215 индиански деца, някои на 3 години. Телата са намерени в училище-пансион. Много подобни институции били създадени в края на XIX в. от Католическата църква и работели до официалното им затваряне през 70-те години на миналото столетие. Очаква се да бъдат намерени поне още 4100 жертви, които през годините са били обявявани за безследно изчезнали. Хиляди деца били отнемани насила от родителите им и затваряни "за тяхно добро". В действителност били физически, емоционално и сексуално малтретирани. Днес оцелелите от насилието с ужас си спомнят за мъченията, на които били подлагани. Тогава не вярвали, че приятелите, съучениците, братята и сестрите им са убити. Дори им "завиждали", смятайки, че са избягали.
Още през 2019 г., премиерът Джъстин Трюдо заговори за "геноцид" и обеща правителството му да сложи край. В редица страни като Чили, Бразилия, Перу, те са изтласкани да живеят далече от столицата и другите големи градове. Въпреки това са обект на непрекъснати обиди, унижения и опити за лишаване от права.
Но съвременните коренни жители не са толкова слаби и беззащитни като предците си. Разполагат с повече информация за случващото се в страната им и по света и, въпреки че продължават да възпитават децата си в духа на традициите си, умело ги съчетават със "светските" и знаят кое е слабото място на "белите", а именно властта. В почти всички латиноамерикански страни

гласуването е задължително.

Ако не отидеш до урните, плащаш символична глоба, но не можеш да теглиш кредит, да напускаш страната, да кандидатстваш за работа. Предизборните кампании са единственото време, когато политиците се сещат за индианците. А сред тях малцина от по-младите владеят не само родния си език, но и испански. Образоват се и са готови да помогнат на "хората си".
В Перу дори през XXI век индианците са наричани "онова зло" и са пренебрегвани, макар вече да не са смятани "за деца на дявола". Те вече имат смелост да изобличават престъпленията, на които са били подлагани и да се борят за правата си. Роднини на повече от 300 000 жени жертви на режима на Алберто Фухимори завеждат съдебни дела. Обвиненията са за изкуствено стерилизиране против волята им, чрез измами, оказан натиск посредством заплахи за спиране на социалните помощи, арест или смърт.
От друга страна, наследниците на инките и други племена, населявали перуанските земи преди да дойдат европейските колонизатори, говорят много малко или изобщо испански език, а само своя собствен - кечуа. Който иска да получи техния глас на изборите, трябва да научи езикът им и не само да им обещае, но и гарантира, че ще направи кечуа официален език, наравно с испанския.
Аналогичен е случаят с Мексико, където в повечето училища има часове по нахуатъл - езикът на ацтеките. Изучава се в някои университети и има хора, които говорят само него. Там също има предложение той да стане втори официален език.
За сега Боливия е пример за латиноамериканска държава, където индианец бе избран за президент в три последователни мандата. Представител на племето уру-аймара, Ево Моралес въведе като задължително условие да се владее и езикът аймара, при кандидатстване за работа. "Белите" не можаха да се примирят с продължителното му управление и чрез преврат го свалиха. На власт дойде крайнодясната бяла Жанин Аниес, която обаче загуби редовните избори заради расистките си изказвания, както и заради отказът да помогне и приеме в страната най-малко 900 свои сънародници, сезонни работници в Чили, останали на улицата заради КОВИД.
Бразилският държавен глава Жаир Болсонаро е известен с омразата си към цветнокожите. Едно от първите му решения бяха умишлените пожари в Амазония, където все още живеят индиански племена, непознаващи света на белия човек. Впоследствие срещу бързото разпространение на коронавируса той не предприе сериозни мерки, разчитайки, че по този начин "по естествен път" ще се "прочисти" страната. Народът, както и губернаторите на различни щати възнегодуваха срещу това решение и сами въведоха извънредни мерки. Днес се провеждат благотворителни кампании за събиране на средства в помощ на индианците, организирани от гражданите.
Чили е едно от местата, където рядко ще се срещне коренен жител в градовете. Те отиват в по-малките провинциални градове, за да си продадат селскостопанската стока, но повече от половин година, през есента и зимата, си стоят в селата

и нямат досег с "белия" човек.

С времето се е натрупала толкова омраза, че днес, ако някой външен човек отиде при тях, много често бива изгонен, пребит, а може и убит. Последните две десетилетия индианците започнали да се образоват, да бъдат избирани за депутати и кметове на селата си. Стигна се и дотам, че бе забранено влизането в отделни селища "наследниците на испанските колонизатори", както се самоопределят чилийците. Все повече проекти за възстановяване на индиански селища са одобрявани и според някои "бели", жителите им живеели по-добре и имали повече удобства от тях. Последната засега победа е на проведените в началото на месеца избори, където стана ясно, че индианци ще участват при написването на новата Конституция.
Пуерто Рико е официално признат за независим щат към САЩ. Но американците не се вълнуват от живота на хората, а само от територията. В средата на миналия век от ЦРУ бил разработен план за унищожаването на пуерториканците, но бил осуетен от местните. Вследствие били проведени военни учения във водите на острова, а резултатът от тях е замърсени вода, почва и въздух и около 80% от жителите днес имат различни ракови заболявания.
Не бива да ни учудва фактът, че на масовите протести, организирани предимно от студенти, които обхванаха Южна Америка, едно от задължителните искания е по-справедлив живот и по-добри условия за индианците. Това са хората, занимаващи се със земеделието и животновъдството. Това са хората, които са готови за промяна. Промяна, водеща до справедливост и историческо възмездие. Това са индианците.



ГЕРБ съгласни с левицата за отлагане на скъпия ток

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 218

Синдикатите са против промени в механизма за минималната заплата

автор:Дума

visibility 159

/ брой: 218

Средната заплата в София е 3128 лв., а в Смолян - под 1600 лв.

автор:Дума

visibility 160

/ брой: 218

Не се поддавам на натиск, без значение откъде идва

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 218

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 151

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 146

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 149

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 137

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 172

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ