15 Ноември 2024петък03:56 ч.

Памет

Христо Смирненски - един безкраен талант

Навършват се 100 години от смъртта на поета

/ брой: 114

автор:Дума

visibility 1201

Роден в бурен и напрегнат период, настъпил след Освобождението. Видял ужаса на 4 войни, погнусен от потушаването на Войнишкото въстание, забавяне на лечението му, заради Деветоюнския преврат и малко след това починал. Това са само част от събитията, които са протекли през живота на Христо Димитров Измирлиев, известен още като Христо Смирненски.

На 29.09.1898 г. в град Кукуш (Гърция), в семейството на Елисавета и Димитър Измирлиеви, се ражда бъдещият поет Христо Смирненски. Вследствие на Берлинския конгрес (1878 г.) много територии населени с българи са останали извън границата на Отечеството, включително и Кукуш. Едва когато е завършил четвърто отделение, Христо Измирлиев се мести при дядо си в София, за да продължи своето образование и заради разрушенията от Междусъюзническата война в Кукуш, през 1913 г., семейството му също се преселва в София.

Христо записва в Техническото училище и помага на семейството си като продава вестници. Също като по-големия си брат - Тома Измирлиев, започва да публикува стихове и проза в хумористичния вестник "К`во да е" през 1915 година. На следващата година сътрудничи и във в. "Българан". И в двата вестника се подписва под името Ведбал.

През 1917 година постъпва като юнкер във Военното училище и въпреки строгия и тежък режим започва редакторска дейност във в. "Смях и сълзи", където за първи път се появява с името Христо Смирненски. Други издания, на които сътрудничи, са "Барабан", "Сила", "Художествена седмица", "Народна армия" и др.

През април 1918 г., под името Ведбал, публикува първата си стихосбирка "Разнокалибрени въздишки в стихове и проза". През същата година, когато е четвърти курс, напуска Военното училище отвратен от кръвопролитния начин, по който е потушено Войнишкото въстание (Владайския бунт), а баща му трябва да плати неустойки, заради напускането на Смирненски.

Вече като цивилен, Христо е включен в редколегията на "Българан", в първия брой на сп. "Червен смях", което е хумористично списание и орган на Българска комунистическа партия, печата стихотворението "Везните на морала". На 01.05.1920 година в списанието е отпечатано стихотворението му "Първи май".

На следващата година започва редакторска дейност в "Българан", а през 1922 година основава свой хумористичен вестник - "Маскарад". През февруари същата година издава втората и последната си стихосбирка "Да бъде ден!", която е приета добре от читателите и към края на годината излиза и второ издание.

През април 1923 година, поетът получава кръвоизлив и лекарите установяват каверна, образувана от туберкулоза на белия дроб. Последните си месеци прекарва в слънчева стая в Горна Баня. Дори и болен, той продължава да пише - в края на май отпечатват последната му творба "Приказка за стълбата". В нея се разобличават "героите" на народа, които, заслепени от власт и богатство, са слепи и глухи, забравят от къде са тръгнали и защо са тръгнали.

По време на Деветоюнския преврат, Смирненски получава втори пристъп на болестта, но жандармерията не позволява да бъде откаран до санаториума на д-р Хаджииванов до 16 юни. Когато вече е откаран, е твърде късно за каквито и да е интервенции и в утринта на 18 юни, поетът напуска този свят. 

Много литературни критици, а и не само, приемат Смирненски за наследник на пионерите в пролетарската литература и често го свързват с Димитър Полянов. Заслугата на Смирненски е в това, че поезията се отваря към идеологиите и се връща към традициите. Стихотворенията в "Да бъде ден!" са актуализиране на политически и обществени сцени, които се разиграват в дадено пространство и време. Зад повечето му творби стоят събития, за които се пише във вестниците - Руската революция, убийствата на Карл Либкнехт и Роза Люксембург и др. Тук поетът най-много се доближава до идеологиите, завещани ни от Ботев за борба и революция.

Христо Смирненски ни завещава над 800 лирически произведения и над 100 прозаически. Сред тях са: "Ний" (26 юни 1920), "Червените ескадрони" (3 септември 1920), "Улицата" и "Утрешния ден" (24 септемри 1920), "Северно сияние" (29 октомври 1920), "През бурята" (6 януари 1921), "Йохан" (27 януари 1921), които са публикувани в "Червен смях". Други негови произведения са "Жълтата гостенка", "Старият музикант" и "Братчетата на Гаврош":

Ти целия скован от злоба си,

о шумен и разблуден град,

и твойте електрични глобуси

всуе тъй празнично блестят!

Че всяка вечер теменужена

ти виждаш бедните деца

и обидата незаслужена

по изнурените лица.

Съдбата рано ги излъгала,

живота сграбчил ги отвред

и ето ги: стоят на ъгъла,

с прихлупен до очи каскет.

Какво им даваш от разкоша си

ти - толкоз щедър към едни,

а към бездомните Гаврошовци

жесток от ранни младини?

Spisanie.to

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ