Днешната власт - безсилие до безкрай

Икономическата ситуация става все по-сложна. Ако поскъпването на течните горива продължи, страните, които не ги добиват, ще бъдат изправени пред жестоко изпитание. Ако цената на барел петрол надхвърли 160 щ.д., бензинът вече обективно ще струва най-малко 1,50-1,60 евро за литър, а дизелът - 1,80. А ако барелът достигне цена от 200 щ.д., което не е изключено, тогава бензинът ще струва 2-2,20, а дизелът - 2,40 евро за литър. Това ще доведе до хаос в икономиката и социалната сфера. Нефтопродуктите ще поскъпнат главоломно, но не само като течни горива, но и като суровини за производството на различни изделия. Има и много термични централи, които работят с петрол, влакове, които се движат с мазут, хлебозаводи, които използват течно гориво, както оранжерии и пр. На петролните деривати разчита голяма част от автомобилния транспорт, корабите и самолетите. В транспортирането, преработката и доставката на петрол и произведените от него течни горива са заети милиони хора по света (у нас те са към 90 хил.), които с това си изкарват препитанието. За транспортирането се използват танкери и автомобили-цистерни, което осигурява заетост в корабостроителната и автомобилната промишленост. Течните горива се търгуват на борсите и това се осъществява от брокери. Участват и банките, които обслужват паричните операции. Поне 1/6 от икономиката и 1/5 от финансите се крепят на петролната индустрия.
Природата е отредила черното течно злато да се добива само в определени райони на света и

те са облагодетелствани, другите са потърпевши

Ситуацията напомня времето, когато единствено  в Китай се е произвеждала коприна и за нея се е заплащало в злато. И това е продължило дотогава, докато един монах в бастуна си е пренесъл зародиши на копринени буби и е започнало отглеждането им в Европа, по-късно и в България. В края на ХVII в. бубарството по нашите земи се развива толкова, че българска коприна се продава в цялата Османска империя, която тогава се разпростира в Азия, Африка и Европа. През ХХ в. България е страната в европейския социалистически лагер, която произвежда най-много естествена коприна. Подобно е било положението с подправките. Войни са се водили за това кой да владее местата, където те са се отглеждали. Солта, чиято прекалена консумация според лекарите е вредна, също се е смятала за богатство. Когато българите завладяват Анхиало (дн. Поморие), от тамошните солници те добиват продукция, с която снабдяват почти цялата европейска част на Византийската империя.
Сега няма драми с коприната, подправките, солта, но петролният проблем е реалност както за света, така и за България. Разрешението му е в намирането на алтернатива. И такава определено има. Съществуват технологии за производството на биогорива, които могат да се използват вместо бензин и дизел. Построяваното на инсталация за производството на 1 млн. л биогориво годишно струва 100 млн. евро, а инвестицията може да се изплати за 2-3 г. и след това да работи на печалба. Чуждестранни и български химици и инженери са разработили технологии за оползотворяването на употребявано олио и мазнини като течни горива. За същата цел има дори такива, при които се използва речна вода.
Другият вариант е производството на електромобили. С едно зареждане сега те могат да изминават 150 км, но вероятно в бъдеще технологията ще се усъвършенства и пробегът им ще се удължи. Това, че те не могат да се движат с огромни скорости, дори е предимство. Нека си представим, че през 2020 г.

80% от автомобилите се движат с биогорива

и електричество, което реално ще намали консумацията на петролни деривати. Търсенето им рязко ще спадне и страните-производители на петрол ще се замислят на каква цена да го предлагат. Още повече, че според проучванията петролните запаси са на изчерпване.
На първо време обаче е възможно да се разкрият нови залежи от газ, който по естествен начин се формира в дълбоките земни недра. Като оставим настрана проблема с фракинга като технология за добив на шистов газ, то определено трябва да се обърне внимание на извличането му от акваторията ни в Черно море. Не случайно румънците предявиха претенции за коригиране на шелфовата ни граница с тях. Истинската причина е, че там се намират значителни находища. С инвестирането на 25 млн. евро за една плаваща сонда и тръбна уредба могат да се добиват 6 млн. куб.м газ на себестойност 2 лв. за кубик, а на потребителите това ще струва по 3 лв. без с ДДС (за сравнение - сега те плащат на доставчиците по 8 лв.). Ако се достигне очакваният дебит, с 12-15 сонди България ще може да задоволява 78% от потребностите си от природен газ. За целта са необходими инвестиции в размер на 500 млн. евро, или 1 млрд. лв. Нищожна сума в сравнение с това, че само толкова ще платим за погасяване на настъпващия падеж на Милен-Велчевите операции с трансформирането на държавния външен дълг и около 2,5-те млрд. лв., които харчим за изграждане на магистрали, от които ползата е почти символична.
Бедата е, че няма управляващи политици, които да осъзнават проблемите и да имат идеи как да бъдат разрешени. На няколко пресконференции задавах въпрос на министър Лиляна Павлова знае ли колко души живеят в панелни жилища и какво е състоянието на сградите. Тя ми отговаря, че това са към 500 хил. и панелните жилища ще бъдат годни за обитаване поне още 20 г. Нито едното, нито другото е вярно.

В панелни жилища живеят близо 2 млн. души

и те ще издържат не повече от 10 г., а някои от тях вече са започнали да се рушат. Ако не се последва примера на Германия, където панелките в бившата ГДР бяха санирани с държавна помощ, след най-много 10-12 г. българските им обитатели ще бъдат принудени да се преселят в палатки и землянки. Франция, в която първо се построяват панелни жилища, получи помощ от еврофондовете в размер на 6 млрд. евро, разруши по-голямата част от тях и на терените построи съвременни жилища. Същото, макар и частично, беше направено в Испания и Португалия. Само малка част от панелните сгради са запазени и в тях живеят емигранти, но се планира и те да бъдат премахнати.
Ние умуваме. Селищата и околностите на панелките се зариват с боклуци, а няма дори един завод за преработването им, само се пакетират бали, за които се търси къде да се складират. Бездомните кучета нападат гражданите, а данъкоплатците плащат за кастрирането на някои от тях, което не им пречи да хапят до смърт. Строят се магистрали, а улиците дори в големите градове са осеяни с дупки. Населението поголовно намалява, включително и децата, а за тях няма достатъчно детски градини и ясли. Останалите в градовете и по-големите села училища, защото в по-малките те са закрити, са в окаяно състояние. Тръгнах на училище в "Кирил и Методий", което се намира на бул. "Ст. Стамболов" (тогава "Г. Кирков") в София, което беше образцово. В класните стаи се влизаше с пантофи, имаше ученически стол, лекарски и зъболекарски кабинет. Сега то е почти в руини и се умува за закриването му. Един от символите на провославието и на държавата - Храм-паметник "Св. Александър Невски", се нуждае от спешен основен ремонт, но се оказва, че той е без собственик и поради това не е ясно кой трябва да се погрижи за него. А всичко опира до издаването на нотариален акт - било то на Светия синод, на държавата или на общината, за да може да се кандидатства за средства от европейски фонд.
Това са само част от проблемите, по които няма адекватна реакция. Всичко е оставено на самотек. Безсилие до безкрай - това е днешната власт. Докато имаше пари във фискалния резерв, от него се гребеше с пълни шепи, за да се поддържа държавната машина. Понеже те са на свършване, се посяга на Сребърния фонд и на резервите на НЗОК. Но и те са недостатъчни, затова остава последният изход - външни и вътрешни заеми. Външният дълг вече е близо 11 млрд. евро, вътрешният - 9 млрд. лв. Според  министър Дянков обаче и двата могат да се увеличат и затова той има подкрепата и на премиера. Не е ясно за какво са изразходвани парите нито по външния, нито по вътрешния дълг. Няма да стане ясно и за какво ще се изхарчат парите по новите заеми.

Каква е алтернативата

Когато леви, десни и центристи взаимно се обвиняват за неблагополучията в държавата, би следвало управлението да се предостави на специалисти. На кръгла маса управляващи и опозиция трябва да се споразумеят през 2013 г. да няма парламентарни избори, а да се състави правителство на експерти. Макар да изглежда ретроградно, на нас ни е необходим един 19 май 1934 г., когато на държавата се дава отдих от политическа партизанщина. Парите, предназначени за издръжка на камарата (Народното събрание), се дават на земеделските стопани и индустриалците под формата на безлихвени заеми. В резултат на това в България се произвеждат 6,5 млн. т зърнени култури, 5,8 млн. т плодове и зеленчуци, броят на овцете достига 7,3 млн., на свинете - 6,8 млн., на кравите и воловете - 6,1 млн., на козите - 4,9 млн., на мулетата, катърите и магаретата - 4,2 млн. У нас тогава се отглеждат към 30 млн. пернати - кокошки, патици, гъски, домашни фазани, яребици, пауни, гълъби. На пазарите едно кокоше яйце се продава за 20 ст. (дн. около 5 ст.), а надницата на общия работник е 4 лв. Сравненията, изводите и поуките оставяме на днешните управляващи.