Беззъба държава кучетата я пазят

Българските производители на домати се оплакват, че изкупуват продукцията им на 20-30 ст. за килограм и това не покрива дори разходите им. А запитвали ли са се как е възможно домати от Турция, Гърция и Македония да се продават на пазарите в София за 40-50 ст./кг? В Турция доматите се изкупуват от производителите на цени около 10-15 ст./кг (обърнато в наши платежни средства). Страната не е член на ЕС и не получава средства от еврофондове. С пари от бюджета обаче продукцията се субсидира с 30-40 ст. за килограм в зависимост от качеството. Така фактически производителят получава за 1 кг от 40 до 55 ст. Освен това купува на пределно ниски цени торове и препарати за растителна защита, като в много случаи ги заплаща не с пари, а с продукция. Същото се отнася и за напояването, като при това в повечето райони то е безплатно. Така с тези 40-55 ст. се заплаща само трудът, а не и материалните разходи за отглеждане на реколтата.
Идентично е положението в Македония и Гърция, с тази разлика, че последната ползва значителни средства от еврофондовете. И в трите страни това е държавна политика, която има за цел да задържа населението в селските райони чрез осигуряване на трудова заетост и препитание.

Нито риба, нито рак

Българският производител е оставен абсолютно сам да се справя с проблемите. Бюджетът не е в състояние да го подпомогне финансово. Не се усвояват средствата от еврофондовете, за да може с тях да се субсидира продукцията. Торовете и препаратите за растителна защита са скъпи, цената на напояването - също. При това положение производителите разчитат разходите им да се покриват единствено от изкупната цена, а и все пак да реализират някаква печалба, с която да задоволяват житейските си потребности.
И все пак - има решения. На първо място е повишаване на усвоемостта на средствата от еврофондовете. За стимулиране на селското стопанство нашият лимит е 130 млн. евро годишно. Ако се усвояват поне 110 млн., 25 млн. от тях могат да се насочат за субсидиране на зеленчукопроизводителите. Чрез тях доматената продукция може да се подпомага с 20 ст. на килограм и заедно с изкупната цена производителят да получава по 50-60 ст., което покрива разходите и осигурява минимална печалба.
Същевременно с това трябва да се засили митническият контрол върху вноса от Турция и Македония (спрямо Гърция като страна членка на ЕС това не може да се приложи), защото импортът идва предимно от тях. Установени са много случаи, когато тирове със стока не се обмитяват. Така тя стига до зеленчуковите борси на цена 20-30 ст. за килограм. Ето защо е такава офертата на изкупвачите към производителите. Затова подкрепям намеренията на новото ръководство на земеделското министерство да се установи пряк контрол над вноса с мобилни екипи от аграрни специалисти, полицаи и митничари и с участието на производители.
Кардинален начин за решаване на проблема е осигуряването на пряк достъп на производителите до пазара. С малко допълнителни транспортни и търговски разходи те могат да продават домати на цена минимум 1,50 лв. за килограм. Това за тях ще бъде печалба от 20%. Защо не го правят? Защото зеленчуковата мафия контролира процеса "изкупуване-реализация" и прибира разликата между 30 ст. и 1,50 лв., а в зависимост от конюнктурата - и повече. Опити за пробив в това отношение правят производителите на дини. Като натоварят на "Москвича" и ремаркето към него 1 т, идват в София и плащат 10 лв. на ден на местната община за 5 кв. м, на които продават стоката си, но по 50 ст. за килограм, а не както изкупвачите им предлагат - по 20 ст. В ранна есен производителите на зеле от с. Петърч например обикалят кварталите на столицата и предлагат стоката си за 40 ст./кг, защото изкупвачите им дават по 15-20 ст. Следователно трябва да се прекъсне веригата производител-изкупвач-прекупвач-търговец. Този,

който произвежда, и да продава

Искането за повишение на изкупната цена означава да се прехвърли тежестта върху крайния потребител.
Има и друг начин за справяне с проблема, който прилагат в Германия. В гр. Аугсбург (на 70 км от Мюнхен) на пазара производителят продава килограм картофи за 2 евро. На сергията има табела с надпис "Аз съм производител от с. Дюйсдорф, където същата стока може да купите за 1,5 евро, а ако сами си извадите картофите от нивата, тогава те ще ви струват 75 евроцента". Не съм бил в Англия, но студенти, които ходят там на бригада, разказват, че подобна практика се прилага за ягодите. В последните години разбирам, че и в България има такива възможности, но на определени места. Като бели лястовички са все още.
На последно място, но може би на първо по важност, е охраната на реколтата. Хората са пропищели от крадци, а няма кой да ги опази от тях. Искат да им се разреши да залагат капани и да имат правото да стрелят срещу тези, които ограбват труда им. Понеже законът не го позволява, Петър Динев от с. Якимово е пуснал в имота си кучета-вълкодави. Някои крадци едва са се отървали, но вече никой не припарва до имота му. Дотам ли стигнахме - държавата да е беззъба, а кучетата да ни пазят?