Акция "Прецаквачите"

За да има оживление на пазара, е необходимо в него да се влее солиден паричен поток. Той може да дойде от няколко източника. Един от тях са чуждестранните инвестиции, които обаче в условията на световна криза са силно проблематични.
Другият е масирано усвояване на средства от еврофондовете, но се оказва, че не сме в състояние да ги оползотворяваме в достатъчна степен.
Третият е повече бюджетни средства за крупни инфраструктурни обекти, но ресурсите ни в това отношение са ограничени.
И странно е, че не се прибягва към следващия вариант - нормативно увуличаване на минималната работна заплата. Ако тя се вдигне на 280 лв., както искат синдикатите, държавните разходи ще се увеличат с около 80 млн. лв. годишно. Това е така, защото в бюджетния сектор на минимална заплата работят 40 хил. души. В същото време на минимално заплащане (поне по ведомост) в частния сектор са 185 хил. души.
Една от обосновките да се въведе плосък данък от 10 процента върху печалбата беше по-голяма част от нея да се насочи към инвестиции и по-високо заплащане на труда на наемните работници, но нито едно от двете не се осъществи. Ако минималната заплата се вдигне на 280 лв., това ще доведе до повишаване на приходите в бюджета с 20 млн. лв. от данък доход, а в осигурителните фондове ще постъпят 8,5 млн. лв. повече.
Работодателите се възпротивяват на искането на синдикатите за повишаване на осигурителните вноски, които те плащат, както и на криминализирането за тяхното неплащане. Но

наказателна отговорност трябва да се носи и за неизплащане на работни заплати,

което е регламентирано в западноевропейските законодателства, директивите на ЕС и конвенциите на МОТ. Подобни заигравания са абсурд за страните от Западна Европа, но в Гърция някои работодатели се опитват да ги използват.
Наскоро ми беше на гости мой първи братовчед, който от 12 години се е установил в южната ни съседка, и като се заговорихме по тази тема, ми каза, че там се действа адекватно. Ако собственикът на фирмата забави заплатите на работниците с една седмица, те прекратяват работа и го канят на разговор, за да им каже кога ще си получат парите. Обяснения от рода на тези, че поради кризата бил изпаднал в затруднение, не се приемат. Ако до 10 дни не си вземат заплатите, започват да изнасят машини, съоръжения, компютри и друго обзавеждане, а шофьорите откарват колите. Моят братовчед ми разказа за случай, в който моряци, неполучили заплатите си, отплавали с един кораб на собственика и обявили, че ще го продадат в Алжир. Лично моят братовчед имал случай на забавяне на изплащане на заплатата му, когато работел като разносвач на пици. Затова една седмица не се отчитал за получените от клиентите пари, а ги прибирал за себе си.
Аз лично смятам, че неизплащането на работни заплати е криминално престъпление и то

трябва да се квалифицира като кражба,

която работодателите извършват спрямо работниците. Поради това трябва да се проведе акция "Прецаквачите". Такива нелоялни бизнесмени прецакват не само работниците, но също така бюджета и осигурителните фондове. Странно защо по този въпрос не взима отношение нито правителството, нито парламента. За него се играе някакъв странен блус, т. е. пристъпване от крак на крак в най-бавно темпо.
А като оприличаваме някои действия на правителството с танци, в сегашната обстановка те трябва да са с най-бърз ритъм, защото такова е сега времето (а не както се оплаквал някога П. Р. Славейков, че то "ходи мудно").
Рокендролът например е най-подходящ, защото именно в него се действа активно.
Така че - "Да живее рокендрола!", като пееше незабравимият Георги Минчев. Тангото и блусът в политиката вече са отживелици.