14 Ноември 2024четвъртък21:26 ч.

Историческото ни минало предполага гибелните дати на националните ни герои да се почитат повече от рождените, смята Боян Ботйов, Снимка Михаела Катеринска

Неделник

Срещи

Боян Ботйов: Заветите на Левски днес не се следват

За българските национални символи трябва да се говори не само на големи празници и кръгли годишнини, убеден е председателят на Общонародната фондация "Христо Ботйов"

/ брой: 34

автор:Альона Нейкова

visibility 2010

Интервю на Альона НЕЙКОВА


- Само на национални празници и кръгли годишнини ли се сещат българите за нашите национални символи, каквито са Ботев, Вазов, Левски?...

- Когато отбелязваме годишнини на бележити българи, особено благодарение на медиите, се публикуват интересни и позабравени факти и истории за техния живот, творчество и дела. Правят се инициативни комитети, събират се пари за паметници, филми, форуми... Във всички тези инициативи няма лошо. Но би било чудесно, ако говорим за тези българи без повод, ако децата рецитират безсмъртните стихове на Ботев, Вазов, Вапцаров, Яворов през цялата година. 

- Наблюдава ли се завръщане към патриотизма и ценностите, които са ни завещани от тях?

- Не мога да кажа, че има връщане. Патриотизмът и възрожденските ценности се възпитават в семейството и училището. Човек израства с тях и те стават неизменна част от неговата ценностна система. Определено, има трудни кризисни периоди, когато тежки политически и икономически сътресения изкарват на повърхността патриотични формации, засилват националистични тенденции, защото хората търсят опора в националното самочувствие, в българските традиции. И това е нормално и е характерно не само за България.

- Когато се заговори за Христо Ботев, обикновено се казва, че той е поет, публицист, революционер... Вярна ли е тази подредба на описанието на личността му или бихте я разместили, за да акцентирате, например, на по-голямата значимост на неговото дело в борбата за Освобождението на България?

- Преди всичко, Христо Ботев е гениален поет и публицист. Неговото творчество е познато по цял свят и звучи актуално и днес, близо век и половина след смъртта му. Що се отнася до революционното му дело, трябва да се знае, че стратегическият замисъл и тактическото изпълнение на цялата четническа акция, с парахода "Радецки" и похода във Врачанския балкан, е на изключително високо ниво, тъй като Войводата постига своята цел - Великите сили да обърнат внимание на българския въпрос.

И, за да отговоря на вашия въпрос - подредбата ще зависи от това на какво искаме да акцентираме в конкретния случай, когато говорим за Ботев.

- Уморихте ли се да обръщате внимание на някои исторически факти за живота на Ботев, които са погрешно интерпретирани?

- Не става въпрос за умора, а по-скоро за отегчение - от факта, че все още продължават да се преиначават всеизвестни исторически факти.

- Има доста легенди за смъртта на Ботев. Ще стане ли ясна все пак истината? Кога ще се спре със споровете, версиите и внушенията за неговата гибел?

- Когато става въпрос за исторически личности, легенди за тях винаги ще има. Хората обичат, особено когато става въпрос за смърт, да има нещо загадъчно, заплетено и неизяснено. Но историческата наука, и аз като историк, се придържаме към тезата, че черкезинът Джамбулет прострелва смъртоносно Войводата.

- Преди време се заговори за отпадането на стихотворенията "Майце си" и "Моята молитва" от учебната програма. Каква е сега ситуацията? Има ли шанс децата да бъдат запознавани именно в часовете по литература с тези знакови творби?

- В различни периоди имаше безумни предложения - да отпаднат знакови творби не само Ботев, но и на Вазов, Талев и други автори. Това е недопустимо и трябва да се противопоставяме активно на подобни недомислени предложения на чиновници. Ако не в училище и ако не в часовете по литература, къде другаде децата ще изучават българските класици?! Слава Богу, здравият разум надделя.

- Кога най-сетне ще дойде моментът просто тихо, спокойно и искрено да се прекланяме пред подвига и саможертвата на великия поет и революционер? Без пози, без спорове, без разнопосочни изказвания...

- За моя радост, всички чествания, свързани с рождението или гибелта на Христо Ботев, са събирали заедно различни политически представители. И така трябва да бъде, защото той е обединител на националното, на патриотичното. И като изключим политиците, които протоколно винаги са на трибуните, важното е на тези паметни дати да присъстват младите хора. 

- Как ще коментирате инициативата, свързана с похода по стъпките на Ботевата чета от Козлодуй до Околчица? Доколко са важни подобни прояви? Включват ли се достатъчно хора?

- Това е прекрасна инициатива, която вече 75 години събира стотици хора от различни възрасти. През годините техният брой е стигал до няколко хиляди. Спомням си, че през 1976 г., когато България отбеляза 100 години от гибелта на поета-революционер, походниците бяха близо 10 хиляди. Вярвам, че този поход ще продължи и в бъдеще да събира Ботеви поклонници.

- Имате много срещи с почитателите и ценителите на творчеството на Ботев. Кои моменти са се запечатали в паметта ви и пазите дълбоко в сърцето си?

- Всичките срещи през годините са ми скъпи спомени. Имало е случаи, когато възрастни жени са ми целували ръка, от което съм изпитвал голямо неудобство. Няма да забравя една среща в добричко село, където след официалната част малки дечица от ромски произход дойдоха при мен, за да ме пипнат с пръст - за късмет.

- Огромна отговорност или тежък товар е да бъдете наследник на Ботев?

- Никога не съм чувствал принадлежността си към този род като бреме. Несъмнено, това е голяма отговорност. Още от ученическите ми години от мен се очакваше да пиша стихове и да бъда за пример в класа. Да, писал съм стихове, но детски, като повечето деца. Може би това, че бях кротко дете, оправдаваше донякъде очакванията да бъда пример за добро и послушно момче.

- Коя е най-ценната реликва, която се пази във вашето семейство?

- Снимката на най-малкия брат Боян, загинал в Сръбско-българската война, и иконка на Света Богородица, които са стояли на нощното шкафче на баба Иванка, Ботевата майка, в дома й на ул. "Шипка" в София.

- Навършват се 28 години от създаването на Общонародната фондация "Христо Ботйов". Удовлетворен ли сте от направеното до този момент? Достатъчно ли е финансирането на дейността на тази неправителствена организация от страна на държавата?

- За тези близо 30 години направихме много. Десетки издания, между които личното тефтерче на Ботйов, оригиналът на което се пази в БНБ; паметници у нас и в чужбина; ежегодна национална награда "Даскал Ботьо Петков", връчвана вече две десетилетия на заслужил учител в различни български градове. Имахме една хубава инициатива, съвместно с Максим Бехар, за стипендия на отличил се студент в хуманитарни дисциплини, която, за съжаление, поради липса на финансиране просъществува кратко. Що се отнася до подкрепата от страна на държавата, тя е епизодична и недостатъчна.  

- Има ли шанс да се роди скоро човек, чиито дела да са съизмерими с направеното от Ботев или Левски?

- Времената са различни и като че ли още не е дошъл моментът за такива титани като Ботев, Левски и Раковски. Ще перифразирам добил популярност израз: "Ще се роди, когато му дойде времето". 

- Помним ли заветите на Ботев и Левски? Актуални ли са те днес?

- Всеки българин помни заветите за "Чиста и свята Република", но много политици забравят какво е да ги отстояваш и следваш.

- Какъв ден за вас е 19 февруари? Как ще коментирате факта, че българите са може би единственият народ, който почита смъртта, а не рождението на своите национални герои (както се случва и на 2 юни)?

- За мен 19 февруари е денят, в който на лобното място на Васил Левски в София - там, където преди 149 години Апостола увисва със страшна сила, от ранни зори хиляди столичани полагат цвете и свеждат глава пред неговия безсмъртен подвиг. Историческото ни минало предполага гибелните дати на националните ни герои да се почитат повече от рождените. Но тук искам да отбележа, че след промените през 1989 г. тържествено започнахме да отбелязваме всяка година и рождените дни на Васил Левски и Христо Ботйов.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ