Новата цензура

Който помни "старата" цензура от времето на Живков, не може да не познава нейните хватки и прийоми, опиращи се на тоталния контрол върху така наречените "средства за масова информация" и  непрекъснатото "следене" от идеологическите цербери и апаратните чиновници; върху параноичния страх на журналистите да не стъпят някъде "накриво" и да нарушат светая светих на класово-партийните догми.
В някогашните вестници и списания гонеха от раз за допуснати "политически грешки" и нарушения на така наречената "процедура", за "пропуски" и сгрешени имена от "протокола", за какво ли не... През 80-те години за различни "опущения" в "Дело" за кратко време бяха уволнени един след друг 8 журналисти. В "Труд" за печатарския гаф "дървения глава" ( вместо държавния ) бе осъществено едва ли не цяло криминално следствие. Подобен бе случаят с небезизвестния "акростих" във вестник "Пулс" и "Люти чушки" на Радой Ралин с конфузния автограф на Живков, закачен от Борис Димовски като... свинска опашка.
Вече да не говорим за случаи като саморазправата с филма "Една жена на 33", преди това - с филма "Кит", които са класически примери за апаратна цензура и задушаване на критиката "в зародиш".
А днес? Днес вече имаме пълна свобода на демократичната цензура. Е, да вярно е, че я няма "партията ръководителка", която да контролира медиите, но в замяна на това пък техните собственици си правят с тях каквото си искат (и както си поискат). Те могат да ги продават, барбар с журналистите, като ферми за бройлери или нещо подобно; да им казват какво да пишат и да не пишат, в зависимост от това накъде, за кого и за какво "духа вятърът"; да им опъват ушите, ако са засегнали нечии "бизнесинтереси", да ги потупват по рамото, щом са лоялни и послушни на техния интерес.
А иначе бодигардът на Живков днес публично цензурира нашенските репортерки, като всеки път им казва за какво да питат и за какво да не питат, как да се изразяват и да не се изразяват. Сякаш те не си знаят "урока". Ами я отворете някой ТВ-канал или зачетете някоя частна правителствена газета. А то има ли други? Няма и нема да има, както го е рекъл шопът.