Шапка на спецслужбите

Симеон НИКОЛОВ*

Мотивите за обединяване на Националната разузнавателна служба и Служба "Военна информация" на МО в Държавна агенция по разузнаването (ДАР) съдържат неверни и тенденциозни твърдения, което издава умишлен стремеж за обосноваване на предложението в условия на недостатъчност на аргументите.
Позоваването на практиката на други страни (САЩ и Германия) освен с неподходящия им подбор е и невярно. Германската Федерална разузнавателна служба действително има отдел и зам.-началник по военните въпроси. Военното разузнаване в МО обаче обхваща и стратегическо разузнаване, а не само оперативното и тактическото, касаещо пряко войските. Ако се сравняваме със страни като Австрия, Дания, Швеция, Полша и др., ще видим, че Военното стратегическо разузнаване, т.е. работещо само в чужбина, функционира отделно и е в структурата на МО. В Дания има както Армейска разузнавателна служба, водеща външно военно разузнаване, така и Контраразузнавателна служба, съответстваща на нашето бившо ВКР. Дания има също отделна Военна разузнавателна служба. 
Действително има случаи на обединяване на разузнавателните служби, но освен че се броят на пръсти, от професионална гледна точка ефективността от това е спорна. В Италия през 2007 г. военното разузнаване (прословутото и с недобра слава SISMI) премина в цивилното външнополитическо разузнаване (AISE). В Испания през 2002 г. службите бяха обединени в Централно разузнаване.
Българските защитници на идеята за обединяване на външнополитическото и военното стратегическо разузнаване не си дават сметка, че това нарушава основен принцип в разузнавателната дейност. В разузнаването информациите задължително се засичат от няколко различни източници и се проверяват. Оценяването на тази информация само от един ръководител, например на Държавна агенция по разузнаването, и предоставянето на президент, председател на парламент и министър-председател може да има

фатални последици

в някои случаи. Това най-добре го знае един от вносителите на проекта - Иван Костов, който в качеството си на премиер възложи доклад на военното разузнаване след неудовлетвореност от такъв на НРС и това коренно промени решението и последвалото поведение на правителството по отношение на войната в бивша Югославия.
Доводът за дублиране на дейности е неоснователен, защото военното разузнаване има своята специфика - и като предмет на дейност, и като подготвеност и специализация на кадрите, и като анализ на информацията. Новите, нетрадиционни заплахи действително допринесоха за известно дублиране, но така е преценило държавното ръководство, поставяйки задачите на службите по най-актулните, спешни и важни въпроси, касаещи сигурността на държавата. Действително дублиране ще се получи, ако военното стратегическо разузнаване премине към външнополитическото разузнаване. Защото в МО неизбежно трябва да остане оперативното и тактическо военно разузнаване. Опитът от механичното сформиране на ДАНС е натоварен с достатъчно негативи, а от съответния раздел в Бялата книга на отбраната виждаме, че на военната полиция са вменени функции, които по-рано принадлежаха на ВКР. Ето това е дублиране и нещо подобно би се случило и при създаване на ДАР и запазване на оперативното разузнаване в МО.

Ще чуе ли военният министър Аню Ангелов експертите по национална сигурност или с лека ръка ще "продаде" военното разузнаване


И за неразбиращите от проблематиката е ясно, че разкъсването на връзката между стратегическо и оперативно военно разузнаване ще донесе само

затруднения и неефективност

По-разумно е информацията със стратегически характер да се докладва "по-нагоре", но да не се разкъсва пряката връзка между стратегическа и оперативна военна информация, а последната да зависи от друго ведомство.
Дежурният аргумент при всяко такова обединение за съкращаване на администрация предизвиква направо смях, защото ако то е валидно за други сектори, не е така в разузнаването. Дори от гледна точка на свеждане на минимум на рисковете не се назначават много хора на административни длъжности. Един анализатор не се нуждае нито от секретарка, нито от кола. На един водещ агентура офицер не му пишат отчет, паметна бележка или протокол, пише си ги сам. Говорещите тези глупости едва ли съзнават колко олекват в очите на експертите, дори и да сме имали друго мнение за тях като политици.
В мотивите на предложението за обединяване на двете служби е изтъкнат и въпросът за задачите на военното разузнаване. Непознаването на нещата е накарало авторите да запишат такива като "наркотрафик и организирана престъпност" или "конституционния ред в страната", което е абсолютно разминаване с релаността и показва, че дори не е направена справка в интернет за сверяване със задачите на военните разузнавания на другите страни - членки на НАТО. Включването пък и на "конституционния ред в страната" ни кара да мислим, че авторите изглежда и понятие си нямат от това, че стратегическото военно разузнаване действа само в чужбина.
    Доводите на един от вносителите, бивш адвокат, станал за един ден генерал и шеф на НРС, а сега депутат, са закъснели с 20 години. Защото упрекът, че военното разузнаване не можело да работи по задачи отпреди 20 г.,

мирише на нафталин

Тази служба отдавна смени направленията и задачите си. А ако работеше по стари такива, защо НАТО ще й благодари и ще й дава високи оценки? Подобна аргументация тревожи повече с ниското си ниво и манипулативен характер, обидно за средностатическия български читател, слушател, избирател и данъкоплатец, който му осигурява заплатата в парламента.
Според същия вносител разузнаването работело на тъмно. Странно е да го чуеш от човек, който поне за няколко години като шеф на НРС би трябвало да знае, че едно разузнаване няма да публикува агентите си в чужди държави. Ако, разбира се, не се ръководи от манталитета на неговата политическа сила, която събираше в свой  архив дела за оперативни работници и служби, правеше списъци и т.н.
Въпросът очевидно опира до контрола на разузнавателните служби, който е изключително актуален и в останалите страни - членки на НАТО. В някои от тях само преди 7-10 години се създадоха парламентарни и други органи за контрол. Но ако такъв контрол е недостатъчен, затова не е виновно българското военно разузнаване, а Народното събрание и държавното ръководство. И този контрол няма да се появи с унищожаването на една специална служба. Досегашните ръководства на МО и на служба "Военна информация" имат обаче известна вина, защото можеха да създадат поне интернет страница на службата и да направят още повече за ефективността в ръководството й.
Действително е необходим контрол - чрез бюджета и чрез парламента. Необходими са и закони за разузнавателните служби. Но е необходимо и ползвателите на разузнавателната информация да имат необходимия капацитет и култура. Ако нямат такива, те няма да могат да ръководят тези служби и да се възползват от продукта им, а още по-малко - да им поставят задачи.
Онова, което липсва на България, е една "шапка", която да координира, анализира, прогнозира и предлага перспективни разузнавателни задачи. Необходим е и Център за стратегически изследвания, но държавно осигурен - финансово и информационно, и същевременно достатъчно независим от парламента, правитевството и президента.
От мотивите на предложението за обединяване на двете разузнавателни служби и от откровено

фалшивите доводи

на защитниците му в медиите ясно проличават истинските причини на кампанията:
    1. Отнемането на НРС от сферата на подчиненост на президента трябва да се обоснове с по-широки организационни реформи, затова "да пришием" към нея и служба "Военна информация".
    2. Желанието на управляващите за централизиране на дейности, ресурси и контрол, без да са разбрали, че потъпкване на различно мнение и оценка, ако в останалата част на държавата им осигурява комфорт, в разузнаването може да завърши с трагедия.
    3. Преследване на влияние без яснота защо и трябва ли да има въобще такова, т.е. опит за политизиране на управлението, посягайки на по-долни, експертни нива, което е недопустимо в една демократична държава.
    4. Отклоняване на вниманието от други, значително по-важни и наболели проблеми, включително и в сферата на сигурността и органите, които се грижат за нея.
    5. Не е изключено и външно въздействие, каквото имаше и при допълнително внесеното предложение към закона за досиетата да бъдат обхванати и военните разузнавачи, като един от вносителите бе известен с връзките си с чуждо разузнаване на съседна страна, втори - с връзките си с бившата ДС, стремяща се да размие вината си, като в резултат 70 000 военни, инженери, химици, парашутисти, преводачи, радиоспециалисти станаха "доносници".
Закриването на военното разузнаване на България, просъществувало над 100 години, ще доведе и до разпиляване на кадрови потенциал, в който са вложени много финансови средства и усилия, включително обучение в курсове и академии на страните - членки на НАТО. Появилата се наскоро оценка, че българските военни разузнавачи са в "елита" на военното разузнаване на НАТО, може да не се харесва някому. Жалкото е, че в България винаги се намира кой да работи за чужди интереси.

-------
* Авторът е директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурноста и международните отношения