15 Ноември 2024петък00:31 ч.

Обикновен фашизъм

Родни неонацисти "на повикване" обслужват най-крайната и дясна част на властта, отдалечавайки ни от Европа

/ брой: 174

автор:Лилия Томова

visibility 2698

Не са нужни много думи, още по-малко трябват заклинания и прокоби. Просто погледнете тези снимки.
Не са на диво място. Не са "вдън гори тилилейски". В центъра на София са, в Борисовата градина. Вандалските драсканици са върху Братската могила, а срамните - за нас, за съвестта, за честта и достойнството на България надписи, са написани от наши сънародници.
Агресивните призиви са недвусмислени. Нападателни, дефинитивни, не търпящи друг поглед, друго мнение, друго виждане. Властта ни пази, затова - ние определяме, категорични са авторите им, и това личи по текстовете.
Не познаваме осквернителите нито по име, нито по лице. Но е очевидно - те нямат страх от Бога, а и от властта, просто защото тя си е тяхна, колкото и силно да звучи тази констатация.
Защото - чий е паркът? Наш? А кой го стопанисва? Столичното кметство не знае какво се случва ли? Властта не ходи в Борисовата градина ли? Но дори не това е най-важното. Макар че по  целия свят гробищата, мемориалните паркове показват особена близост в своето предназначение, изтъквайки на преден план

не само спомена за починалите

но и героичното увековечаване на историята и миналото, като се превръщат в място на преклонение, почит и търсещо уединение поклонение... Зачитането на мемориалите пък е върху колективните спомени за обществената значимост на изобразените личности. Такава е и ролята на паметниците в паркова среда, а мемориалната система "Бележити българи" включва 41-метровият обелиск Братската могила, издигнат през 1956 г. - там, където са препогребани костите на борци против фашизма, на партизани, на ятаци. Повечето, ако не и всички, избити без съд и без присъда през 1941-1944 г.
Затова най-важният въпрос е -

къде е Българският антифашистки съюз

БАС по дефиниция обединява млади и стари в стремежа им да спрат неонацизма. Та - къде е организацията, която е призвана да напомня за миналото и да предпазва бъдещето от повторението на безумията? Какво правят другарите ни, за да "отварят очите" на младите, за да е ясно, че "Бий комунистите" е просто агресивен и вероятно пиянски призив, че "Комунизмът е болест" е просто празен лозунг, каращ ни да забравим за равния си някога старт, и че абсолютно не е вярно, при това - документално невярно, че "Партизаните са престъпници"? Какво направи нашата-ваша организация, другари, за да забие тревожната камбана - и вече не толкова за мъртвите? За живите да забие! Да организира хората, да вземат децата и внуците си, да очистят обелиска. И да поставят стражи пред него - нали сме много? Нали сме силни заедно? Къде е БАС и за още нещо - да тревожи всеки ден общинарите за безобразията и безумията? Да ги държи отговорни и да им търси сметка! Дано въпросите, тези въпроси не си останат риторични...
Преди демокрацията парковото пространство около Братската могила беше охранявано място, където хората отиваха на разходка, а и за да сложат цвете, не непременно за близък човек от семейството си. Днес - виждате как е.
Защото се навъдиха и стават все по-агресивни родни неонацисти "на повикване", които ходят дори с татуировки на Хитлер. Някои от тях заради семейната си среда, други, подтиквани, явно или тайно, от политици с тяхното мислене, трети  "заради купона". Ето заради тези, последните, всички заедно, с БАС или без тази организация, трябва да сме в една редица.
За да знаят всички българи, за да знае светът - ние не просто сме в Европа. Ние сме Европа. А там никъде не поругават бойците от съпротивата - живи или мъртви. Никъде не драскат обиди по мемориалите, никъде не крещят срещу загиналите в онази страшна война, чиято 65-годишна победа честваме тази година.

Българските вандали

не са внесени отвън.
Отгледахме си ги през демокрацията - всички заедно. Едни - с цел и умисъл, другите - с безразличието си. И макар че въпросните неофашисти провокират сблъсъци, например с т.нар. Луков марш (в чест на убития след Девети септември 1944 г. главорез, шеф на легионите ген. Луков), например с побои над свои връстници, дръзнали да защитят правата на чужденците в България, например при първомайски прояви на левицата, неонацистите все пак не са силни. Слаби и страхливи са, макар че вече си имат и политическа представителност.
И за изпълнителите, и за поръчителите, е важно да рушат - не само паметниците, а и нашата памет. И много е удобно за властта да представя неофашистите и момичетата и момчетата от комунистическата организация "23 септември" като "противопоставящи се фенове на различни футболни клубове". Не е така. И битите, и биячите изповядват идеология. Точно нея трябва да спрем - заедно с Европа, която "стопира в зародиш" подобни прояви.
При нас властта обаче, вместо да си свърши работата, да опази паметниците и хората от агресията, върши друго. Забравихте какво ли?
Не толкова отдавна един "съпредседател на Инициативен комитет" - Владимир Кисьов, се похвали, че "България ще е втората страна в Европа - след Унгария, в която ще има паметник за жертвите на комунизма. Пред столичната църква "Св. Седмочисленици" ще се появи всъщност вече втората в столицата (след тази в градинката на НДК) паметна плоча, върху която ще са имената на палачите отпреди Девети септември.
И ще е от стъклобетон паметта за фашизма...


Снимки Благовеста ЦВЕТКОВА

Не се и съмнявам, че това ще се случи. Затова пак питам, както и да звучи, дори и лично - защо Българският антифашистки съюз мълчи? Когато очевидната (и очевадна) цел на седесарската инициатива е да се насъсква населението, да сме един срещу друг. Което е добре дошло за властта - настръхнал и озлобен народ най-лесно се манипулира и ограбва.
Остава само топмоделите от риалити шоутата да скочат от телевизорите и да призоват: "Хайде да изгорим по някоя книга, кой днес се занимава с четене?".
А и Волен Сидеров оня ден откровено се закани, че новият закон за медиите ще сложи всички и всякого, където му е мястото. С което разконспирира замисъла на властта за бъдещата суперцензура.
Та колко стъпки остават до зловещия, откровен, до обикновения фашизъм?
Въпросът е ще позволим ли да се случи?

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ