На колене пред хладилника

Смятам, че следващият президент ще има своя собствена позиция и няма да е марионетка в ръцете на премиера. Това заявил политологът Огнян Минчев, докато участвал в четвъртия семинар на "Школа за демокрация". Каква е тази "Школа за демокрация" и къде беше през всичките тези 22 години, та провежда едва своя четвърти семинар, няма да питам. Само ще припомня, че българският народ изкара такава школа по демокрация, че чак не му се отваря дума за този род обществени отношения. Ако пък някой все пак се опита да заговори за демокрация, хората около него започват да го гледат диво и да търсят по-здрави колове от съседните огради. Нейсе... Да му мисли Огнян Минчев, че той е виден теоретик на демокрацията и прочие.
На всички е ясно, че каквото и да бабува политологът Минчев, президентът с такава радост ще слушка Бойко Борисов, защото той ще му дава да папка. Защото всички в тази (нашата!) бедна държавица се научиха и вече знаят добре, че папка онзи, който слушка. Дали Бойко Борисов или Симеон Дянков - все тая, защото ликът на двамата е залепен с магнитчета на вратата на всеки български хладилник, според сполучливата метафора на един икономист.
Този хладилник е много як, нищо, че президентът Георги Първанов рече за него, че бил победен от телевизора. Телевизорът е нещо интересно - има много програми. Някои даже на влашки език, на турски език, на гръцки език и на английски език. Има и на руски език. В хладилника езикът е един - езикът на глада. Разбираем от всички. Влудяващо разбираем. При телевизора винаги има различия - всеки се цупи и иска нещо друго да гледа. При глада няма различия - всички искат да ядат. Каквото и да е! И всички гледат към хладилника. На колене! А там, на вратата, двете магнитчета. Едното с образа на Бойко Борисов, другото с образа Симеон Дянков - финансист номер едно. Като две икони. Или като две катинарчета. Със загубени ключове.
Е, какво ще прави тук, в тази история президентът, моля ви се?! Най много да лъска магнитните образи на двамата и да се пита: "Абе, Цецо го няма. Къде е Цецо, бе?" Ако се обърне, поне малко, ще забележи, че Цецо е зад него, защото самият Цецо като един министър на вътрешните работи може едноврменно да бъде зад всеки български гражданин. "Така го изисква службата. Да не мислиш, че му е лесно. Шест къщи има, а все навън дебне!", ще си каже следващият президент и ще продължи да лъска имиджа на България - най-лъскавият празен хладилник на Балканите.
И ето, очерта се кръгът от хорица около бъдещия президент. Бойко, Цецо и Симо. Е, понякога ще идва и тази, бе, как я викаха, а-а-а Цецка Цачева. Ще се навърта и политологът Огнян Минчев и други някои. В тези светли дни те ще ходят до хладилника. Кога на групи, кога поотделно, а Дянков (значи не били загубени ключовете!) под строгия поглед на Борисов ще отваря вратата на хладилника и ще вади нещо оттам. Защото колкото и празен да е държавният хладилник, също като държавната хазна, той ще пуща по нещо. Както казва Бойко Борисов: всекиму според заслугите, всекиму според потребностите. Виждате - строг, но справедлив!
Ей заради това ги приказва политологът Огнян Минчев тези работи за марионетките в ръцете на премиера и се кълне, че президентът, ама никога, никога нямало да бъде сред тях. Разбира се, че вярваме, как да не вярваме. Даже и на нас ни идва да ревнем едно мощно "Алилуя!", също като в братска Италия, където пратиха в историята скъпия на Бойко Борисов Берлускони. Ама що да дразним световната общественост, тя и без това си знае, че сме стадо. Ще вземем да объркаме нещо, че то виж какви неща стават по пустия му свят...
Иначе 10 ноември мина тихо и кротко. Спомнихме си за Тодор Живков с умиление, ама на бас се хващам, че никой днес не може да изброи имената на онези 12 интелектуалци, които бяха поканени от Франсоа Митеран на закуска във френското посолство. Цецо Цветанов може и да ги каже, защото сигурно вече е слухтял наоколо, облечен като физкултурник, но за Борисов ще замълчим, защото той по-късно беше в охраната на самия Тодор Живков и вероятно много неща е научил от Човека от народа. Така Б.Б. може да обърка нашите спомени, да не говорим, че може да обърка и развитието на самата политическа обстановка по онова време. И да я докараме до някакъв политически крах на самата днешна система в България.
Като че ли не сме, ма нейсе.
Такива работи...