Мач в Симитлери
/ брой: 278
Лявото крило на третодивизионния "Витоша" Бистрица, който играе и като премиер-министър на България, бил номиниран и за фуболист на годината. Което впечатли газетите в Румъния, Италия, Сърбия, Англия, та чак до братския Виетнам. Най-знаменателното в тези публикации е, че всички подчертават как наш Бойко бил играч аматьор.
С което си дойдохме на думата.
Инак как да си обясним, че по повод зачестилите случаи на нещастия с родилки същий Бойко Борисов се обърнал към докторите със следното знаменателно наставление: "Съберете се на курбан, поговорете си, вижте какви са проблемите ви и не се събирайте само за стачки." Дето се вика - силно и по държавнически широко мислене. Така е, когато нещо я закъса, нашият народ се събира и прави курбан. Курбан се прави при откриване на всяка сергия, барака, даже курбанът стана част от държавния протокол - например, когато премиерът реже поредната трикольорна лента, откривайки поредните 6 километра от някоя от магистралите, за които напоследък нещо се замълча.
И понеже в първий абзац стана дума за играч аматьор, а във вторий абзац стана дума за курбани, на нашето мислене идва следний спомен. Някога отборът по футбол на нашето с. Симитлери играше по следната схема, която ще разкажем в детайли. Първо, седмица преди срещата с друг отбор от същата третодивизионна лига (тогава й викаха "В" група, ама след като ни връхлетя демокрацията, виж какви простотии измислиха но нейсе!) пичовете футболисти ходеха по селото като лъвовете в Серенгети. И никакъв Хемингуей не можеше да ги отстреля. Кметът и партийният секретар намираха време да се отбият в кръчмата, да побеседват с тях, като кимат разбиращо с глава. Даже след третата ракия почваха да дават уроци по футбол също като Бойко Борисов, който обича да дава акъл на хубавата Ани Цолова и онзи Виктор как и какво трябва да го питат. Те не че го слушат, ама поне става джумбиш*. Което е основната цел на гостуващия в студиото.
Но да се върнем на основната ни тема - футбола в Симитлери. Два-три дена преди срещата от текезесето пращаха едни жени да подравнят игрището и да почистят лайната, останали от магаретата, които заместваха футболистите на терена през останалото време на годината. По домовете на самите футболисти грейваха като знамена изпраните от майките им екипи - в случая в червено, защото и по онова време всички мразеха полицията, пардон родната милиция!, а пък самият Цветанов е бил дете само с един апартамент. Другото дойде след брака му, ама това е съвсем отделна сага.
На самия ден цялото село се събираше на тамошния стадион, където игрището беше очертано с дървени стърготини, донесени специално от банцига на кооперацията. На тъчлинията от двете страни се слагаше по една тава кюфтета и пържоли, а до тях грееше дамаджана първокласен пелин. Заради билките! Докато течаха ония вдъхновени 90 минути, играчите от нашия отбор, както страничните и главният съдия, се подкрепяха с билките от дамаджаната, а който имаше сили - и замезваше. Помня, че и публиката имаше свои стимуланти, но веселото настъпваше после.
Обикновено резултатът беше като футболна среща на Бойко Борисов, примерно 34:32, или нещо такова, но винаги с малка разлика. В полза на гостите. Накрая всички ядяха бой. И нашите, и гостуващият отбор, и, естествено, съдиите. А като финал всички мъже отново ядяха бой, вече вкъщи, този път от жените си, които за сетен път се убеждаваха, че от мъжкия състав на това село нищо не става.
Така беше.
Това беше битието на българския футбол във "В" група. Където играе нашият премиер-министър. Не вярвам нещо да се е променило. Щом Бойко Борисов продължава да си е в трета дивизия... Той - в трета! Да не повярваш. Пък може и да е за там. Може да не го пущат в първа!
Такива работи...
--------
* Джумбиш е дума, която не знам какво значи, ама от дете я употребяваме в Симитлери, та сега и аз я ползвам за удобство