Крещяща несправедливост тегне над България

Присвояването на новите блага от капитала става все по-нагло в световен мащаб и за съжаление среща слаба съпротива. Докъде ще се стигне, ако това продължава и през следващите десетилетия? Дават ли си сметка идеолозите на капитала, че натискът върху трудовите хора в не много далечното бъдеще може да предизвика мощно масово противодействие на стотици милиони! Дават ли си сметка, че с безотговорното си поведение в разпределителните отношения сегашните капиталисти подкопават дори основите на капитализма като система, което противоречи и на собствените им стратегически интереси!
България не прави изключение от тези тревожни глобални процеси. Те могат да имат дори по-опасни последствия у нас, понеже сме слаборазвита страна с беден народ. В развитите страни с по-висок стандарт на трудовите хора все още има какво да се отнема, без да се засяга биологичното им оцеляване. За бедните като нас територията за социално отстъпление до посягането на биологичното ни оцеляване е далеч по-малка. В страни като нашата крещящо несправедливото разпределение може да предизвика гняв,

отчаяние и социални взривове

по-скоро, отколкото в най-развитите страни.
Мои изследвания показват, че през последните 25 години от България са отнети, буквално откраднати от трудовите хора и от обществото като цяло, не по-малко от 90-95 млрд. лв. чрез престъпната приватизация; разрушената индустрия и земеделие; заробващите концесионни договори, сключени от продажни български политици; драстичното системно подценяване на труда; масовата деквалификация и деморализация на стотици хиляди трайно безработни; несправедливата данъчна система; масовите злоупотреби с монополно положение; укриването на обороти и доходи и неплащането на данъци от частни компании; незаконните трансфери на печалби в чужбина от действащите у нас чуждестранни компании; неравноправното и неизгодно за България участие и "сътрудничество" с ЕС, МВФ, Световната банка, Световната търговска организация, НАТО; преждевременно изключените 4 ядрени блока в АЕЦ "Козлодуй"; наложеното ни участие в икономически санкции срещу Югославия, а сега и срещу Русия; преждевременното отваряне на границите за внос на чуждестранни стоки при неподготвена и неконкурентоспособна българска икономика; изкуствено предизвиканите фалити на финансови и нефинансови български компании; масовото изтичане на най-ценни мозъци и на генетичен потенциал към чужбина; унищожаването на българската природа; ширещата се престъпност и масова корупция и много други начини.
Ако по БВП на човек от населението сме 47% от средното ниво на ЕС, по доходи сме 22-23%. От 1989 г. досега доходите у нас нарастват два пъти по-бавно от производството и производителността на труда. В структурата на БВП по елементи на доходите сме на най-ниското последно място в ЕС - около 40% от брутната добавена стойност и около 50% от БВП, при 68% в Словения и около 80% в развитите страни членки.
У нас има масова бедност, растяща доходна и имуществена поляризация, мизерно ниски заплати и пенсии, слабо платежоспособно търсене, ниско потребление, трайна икономическа стагнация, жесток дефицит на социална справедливост. Имаме далеч по-висока официална безработица от средната в ЕС. Действителната е около 18-20%. Ако не бяха отворени границите за емиграцията на над един милион български граждани, безработицата щеше да е около 50%. Това е безпощадно мерило за нашата икономическа, социална и морална разруха през последните 25 години.
Обедняването и социалната поляризация все повече се задълбочават. Това не може да трае безкрайно, защото ще бъде премината критичната линия на поносимост, след която настъпва социалната експлозия. Всеки обективен анализатор чува нарастващия тътен от социалните дълбини на обществото. Резултатите от последните избори го потвърждават.
Изправени сме пред големия въпрос:

как да решим проблема с бедността

и социалната поляризация, как да възстановим поруганата социална справедливост? То може да стане трайно и стабилно само чрез ускорен догонващ икономически растеж, голяма заетост, висока производителност на труда, конкурентоспособна икономика, справедливо разпределение на благата. Това обаче изисква десетки милиардни инвестиции във физически и човешки капитал, тотална структурна и технологична модернизация на икономиката, упорит труд, висока дисциплина навсякъде и във всичко, отваряне на т.нар. досиета на прехода, развенчаване на много политически величия, промяна в манталитета на милиони хора, компетентно и почтено ръководство на държавата.
Ако допуснем, че отсега нататък всичко у нас върви добре и се действа комплексно по всички взаимно свързани направления, ще са нужни поне 20-25 години. Като имам предвид, че всичко тук става трудно, мъчително и бавно, ще ни е нужно два пъти повече време. Българските граждани обаче не могат да чакат толкова дълго.
А има ли решения за по-скорошно, макар и частично, облекчаване на бедността и социалната поляризация, за реабилитация на справедливостта? Ограничени частични резултати може да се постигнат относително бързо с помощта на отделни инструменти на икономическата политика. Такива са разпределителните и преразпределителните инструменти. С тях може да се променят адресите при разпределението на доходите. Отнетото от труда през последните 25 години може и трябва да се върне на неговите създатели и да се постигне приблизително социално равновесие. Това означава форсирана политика на повишение на доходите на най-бедните и средните слоеве от населението за сметка на богатите и най-богатите. Това означава реабилитация на справедливото разпределение на благата.
Някой може да възрази, че с такива мерки се демотивират работливите, умните и предприемчивите и се насърчат мързеливите. Това не е вярно, защото наложените у нас разпределителни отношения през последните 25 години не са здравословна мотивация, а жестоко ограбване на по-слабите от по-силните, на нормалните от арогантните. Неслучайно за 25 години, т.е само за едно поколение, у нас бяха натрупани богатства на единия полюс на обществото, за което в Америка и Европа са били нужни 6-8-10 поколения. Това не е ли чудовищно национално престъпление!
Най-ефикасен разпределителен и преразпределителен инструмент е данъчната система. България е член на ЕС и трябва да пристъпи към сближаване на данъчната си система с тази на развитите европейски държави. Главни направления на реформата трябва да са: повишаване на нашето данъчно облагане като процент от БВП до преобладаващото в ЕС; повишаване дела на преките и намаляване дела на косвените данъци в бюджетните приходи, както е в ЕС; отказ от "плоските" преки данъци и въвеждане на умерено прогресивно облагане; увеличаване на данъчните приходи за общините.

Какви промени се налагат?

1. От 1 януари 2015 г. "плоският" данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен с необлагаем минимум за месечен доход до 400 лв. и данъчни ставки: 10, 15 и 20%. Месечните доходи до 2000 лв. да се облагат с 10%; горницата докъм 5000 лв. - с 15%, и над 5000 лв. - с 20%. В ЕС максималните ставки са между 45 и 55%.
Така по-голяма част от доходите ще остава в бедните и средните доходни групи и ще повишава покупателната им способност. Това пък ще  увеличава потребителското търсене на домакинствата, предимно за произведени в България стоки, и ще бъде стимулатор за икономическия растеж, заетостта, доходите. Главният резултат от въвеждането на този данък е, че финансовото бреме се премества към заможните и богатите слоеве и се облекчават най-бедните. То е икономически оправдано и социално справедливо. Това е било разбрано и приложено във Великобритания през 1435 г. и в САЩ през 1862 г., а някои хора в България не желаят да го разберат и през 2014 г.
2. От 1 януари 2015 г. да се премине към семейно облагане на доходите. Общият доход на членовете на семейството ще се дели на техния брой. Ако доходът на член е по-малък или равен на необлагаемия минимум, установен с новия данък върху доходите, той няма да се облага. Ако е по-голям, горницата ще се облага по скалата на данъка върху доходите.
Със семейното облагане се оставя по-голям доход в домакинствата. Това ще стимулира потребителското търсене (а чрез него и растежа) и ще улеснява отглеждането на децата.
3. От 1 януари 2016 г. "плоският" данък върху печалбата да се преобразува в умерено прогресивен с максимална ставка 20%. И тук да се оставя необлагаем минимум за печалбата на малките фирми, да се запази 10% ставка за средните по размер печалби, да се въведе 15% за по-големите и 20% за най-големите печалби над определена граница. В ЕС пробладаващите максимални ставки за този данък са между 25 и 35%.
Тези основни ставки да се съчетаят с:
а) въвеждане на нулев данък върху печалбата за всички инвестиции в изостанали региони, а също и за реинвестираната в производствени дълготрайни активи част от печалбата за цялата страна през следващите 10 години;
б) право на фирмите да прилагат ускорена амортизация за доставени нови производствени машини и съоръжения през 2016-2025 г.
Този данък ще стимулира инвестиционната активност за разширението, структурното и технологичното обновяване на производството. Това ще повиши растежа, заетостта, доходите.
4. ДДС да остане на сегашното ниво от 20%, но от 1 януари 2016 г. за лекарствата, детските стоки и учебните помагала да се намали на 5%, а за хазарта и за екстравагантни луксозни стоки да се повиши на 27%. Това ще облекчи живота на възрастните хора, които са главни потребители на лекарства, и ще помогне за отглеждането на децата.
5. От 1 януари 2015 г. данъкът върху лихвите по депозити да се прилага само за влогове сумарно над 100 хил. лв. на вложител, независимо в колко срочни депозита или банки са вложени.
6. От 1 януари 2015 г. да се повишат данъчните ставки върху доходите от дивиденти и други форми на капиталови доходи.
7. През първата половина на 2015 г. да се приложи еднократно облагане с 5% данък "Солидарност" на недвижимите и част от по-големите движими имоти на обща пазарна стойност над 400 хил. лв. на домакинство. Това не е репресивен данък, а средство за подпомагане на обществото в тази трудна ситуация.
8. От 1 януари 2016 г. да се въведе по-стръмен прогресивен данък за недвижимо имущество над 150 хил. лв. по пазарна оценка, а също и за притежавани екстравагантни транспортни и други средства и съоръжения: самолети, хеликоптери, луксозни лимузини, яхти и други подобни.
9. Да се запази данъчното облагане на малките и средни наследства, а през 2016 г. да се повиши за големите и най-големите.
10. От 1 януари 2015 г. дивидентът от държавните фирми да се намали от 80% на 20%. Да се забрани отнемането за бюджета на остатъчната неразпределена печалба от тези фирми.
11. България да се присъедини към данъка върху финансовите трансакции, който предстои да бъде въведен в ЕС.
    Реформирането на данъчната ни система в препоръчаните направления ще я направи по-справедлива, икономически по-ефективна и по-европейска.