Кой Асан ще изяде баницата

България може да даде на света няколко основополагащи учебника - "Как се фалират банки" и "Как се фалират предприятия". За практическата част има изобилие от всякакви примери още от зората на демокрацията, когато най-често се говореше за свобода - на словото, на инициативата и прочее други свободи. 
Впрочем според експерти фалитът е нещо добро за пазара, защото така от него излизат тези, които не могат да управляват добре бизнеса си и тяхното място се заема от по-кадърни предприемачи. По света може и да е така, но у нас не е. Защото у нас е водещ не пазарът, а политическата конюнктура. По-точно, водещо е благоразположението на управниците към едни или други бизнесмени. Колкото и да си кадърен, затисне ли те някой неудовлетворен управник - край с бизнеса ти. Свобода на инициативата ли? Още от зората на демокрацията свободата в България е само част от историята и половината от истината.
А заради родната 25-годишна политическа конюнктура пред очите ни ще сложат край на още едно печелившо предприятие - военния завод "Дунарит". И на никого не прави впечатление, че в преследването на една и съща цел - умишленото съсипване на завода, неудовлетворените управници изричат взаимно изключващи се неща или по-точно казано - откровени лъжи.
Първо казаха, че лицензът на предприятието е отнет, защото била застрашена националната сигурност, после пресцентърът на ведомството на Божидар Лукарски разпространи негово становище, в което се казва, че причината за отнетия лиценз е "наличието на обективна заплаха за финансовата стабилност на страната". В понеделник министърът на отбраната Николай Ненчев пък наблегна на "тежки финансови зависимости в завода". По същото време на среща със синдикатите Лукарски каза, че предприятието било икономически и финансово нестабилно. И изрече една лъжа. Заводът не е нито икономически, нито финансово нестабилен. В това може да се убеди всеки, който погледне годишните финансови отчети на "Дунарит". Заводът от години е все на печалба и никога не е закъсвал. Последният заверен отчет - за 2013 г., показва печалба от близо 10 млн. лева. Нещо повече, в момента заводът изпълнява поръчки по договори със САЩ и Израел на обща стойност 100 млн. лева!
 И какво направи Божидар Лукарски, когато синдикалистите изразиха притесненията си, че при отнет лиценз заводът няма да може да изпълни поръчките? Подучи ги как може да заобиколят отнетия лиценз, като наемат две-три фирми-посредници, които имат лиценз! А какво се полага на посредника? Комисиона. Значи ще сложат на изхода на предприятието няколко фирми, които буквално ще засмучат печалбата на завода от сделките. Интересно дали баницата няма да изяде някой Асан, на когото ще дадат лиценз за търговия с оръжие точно в най-сгодния момент.
Ако обаче номерът с фирмите не мине, заводът няма да изпълни поръчките и ще трябва да плаща неустойки по договорите със САЩ и Израел, което вече наистина може да го доведе до сериозни финансови затруднения, а защо не и до фалит. И ще се появи някой друг Асан, ще грабне баницата и ще я изяде с този, който му я поднесе на тепсия.