Държавата е излишна

Оказва се, че Маркс е бил прав: държавата е излишна. Днешните управляващи май на практика показват, че държавата е паразитна институция, чиято главна функция е сведена до събирането на данъци за издръжка на администрацията. Не правя пряка връзка с вота на недоверие към правителството за здравеопазването, но си струва то да бъде отбелязано. Държавата не може да намери средства за лечение на деца със сериозни заболявания, въпреки че прибира здравноосигурителните вноски на най-малко 2,5 млн. добросъвестни платци. За целта работещи и работодатели от светлата икономика внасят по 20 млн. лв. месечно, или 240 млн. лв. годишно, но се оказва, че тези пари се употребяват незнайно за какво. Ако дете е болно от аутизъм и родителите му се обърнат за помощ към МЗ, оттам ще им отговорят, че болестта е нелечима, а с грижите трябва да се справят сами. По-упорити правят проучвания и установяват, че в САЩ има лекари, които успешно прилагат методи, ако не за пълно излекуване, то поне за значително подобряване на състоянието. Но тъй като МЗ и НЗОК не отпускат средства за лечение на детето в САЩ, родителите се обръщат за помощ към благотворителни организации и медии. Пари се намират и нуждаещият се изпраща за лечение в друга страна. Така 100 и повече хиляди евро или долара постъпват в чужда болница, а в същото време здравните заведения у нас нямат пари, за да си посрещат разходите.

Сега национални телевизии организират предавания с цел набиране на средства за благотворителни цели. Така ще се помогне на 5 или 10 деца. А другите? Данъчното законодателство допуска намаляване на основата с до 20%, ако се направят дарения за лечение на деца. Колко хора правят това и какви средства се набират? Видно е, че особен резултат няма. Или набраните средства са недостатъчни, или не се използват по предназначение. Струва си поне за една година

да се направи експеримент

и данъчното облекчение да стигне до 100%, за да се види какви ще бъдат резултатите.
Стана ясно, че значителна част от здравноосигурителните вноски (8% върху дохода) не се използват целево, а с тях се попълва фискалният резерв, от който се харчат пари за управленски разходи. Така вместо да се плати лечението на едно дете в чужбина, с тези средства на 15-20 министри, депутати и др. държавни служители се изплащат командировъчните за различни чуждестранни дестинации. Политическият туризъм е много развит. "Допирът" ни с подобни прояви не е спорадичен. Ако се приземим, ще видим обичайните проблеми на хората. Те се измъчват от разнебитените пътища. Тъй като държавата и с това не може да се справи, населението се самоорганизира. В редица селища и квартали хората със собствени средства и труд запълват дупките и облагородяват улиците.
В редица села заради намаления брой деца се закриват училища. Има случаи, когато кметове и директори със собствени средства и сили возят деца от съседни села, за да спасят училището в своето населено място.
Попаднах на почти уникален случай във велинградско село. В него има малко предприятие за производство на килими, тъкани ръчно. Работничките са млади жени на възраст 18-22 г. Работният ден е 10 ч., а заплатата - 160 лв. За да се спази законодателството, имат трудови договори за минимална заплата от 240 лв., но задължително им дават по един сандвич със сирене, който калкулират по 2 лв. Месечно за ползване на тоалетна, вода, отопление и осветление им се удържат по 30 лв. Запознах с този случай Главната инспекция по труда. Реакция никаква. Като се натрупат подобни факти и проблеми, за чието решаване държавата не участва, няма как да не се стигне до съгласие с Маркс, че тя става все по-излишна. Възниква въпросът:

основателно ли е съществуването на министерства

Като това на здравеопазването например. То по същество е неконституционно, защото не изпълнява чл. 2 от върховния закон на Република България - да гарантира правото на всеки гражданин да се ползва от медицинска помощ. Вместо вот на недоверие, опозицията можеше да сезира Конституционния съд, който да се произнесе по въпроса. Едва ли КС би обявил МЗ за нелегитимно, но обществената нагласа е такава. Вместо него е по-удачно съществуването на обществен комитет, съставен от представители на пациентските организации, лекарския съюз, синдикатите и медиите. Той ще оперира със средствата от бюджета, от здравните вноски, от дарения и ще набавя такива от благотворителни акции. Административните разходи ще бъдат премахнати.
Познавам жена, председател на пациентска организация, която изцяло се е посветила на работата си там. От държавата не получава никаква помощ, но с упорство успява да привлече по 180-190 хил. лв. годишно, от които не взема нито лев. Нейна е идеята, че е необходимо да се създадат специализирани здравни заведения, профилирани по различен вид заболявания. Ако сега някой е болен от паркинсон, само от неговия жизнен тонус зависи колко ще приживее. Но в Швейцария има система за лечение. Създадена е държавна клиника, в която са привлечени най-добрите специалисти, а към нея функционират 8 санаториума за рехабилитация. Засега тази болест не се лекува, но животът на приетите в клиниката се поддържа средно по 11-12 г., докато у нас поразените гаснат за по-малко от 2 г.
Защо трябва да има МРРБ? Достътъчо е едно управление "Магистрали", което да ги доизгражда и поддържа. Иначе шофьорите да се освобождават от винетки и с тези пари да поддържат пътищата. За целта ще си създадат сдружение, което да ги организира в извънработно време да полагат доброволен труд. Ако някой се чувства богат и не му се работи, ще се откупува от трудова повинност, каквато практика е съществувала до 1944 г. Едно от най-излишните министерства е това на околната среда и водите. У нас има много организации на природозащитници, членовете на които са по-компетентни от чиновниците. Един обществен комитет ще бъде по-ефективен от министерство. Интересна е ситуацията с МО. На практика се оказва, че неговата функция е сведена основно до изпращане на военни мисии в горещи точки на света. Това спокойно може да се поеме от чуждестранен легион - набира войници и офицери, обучава ги и ги изпраща.
В областта на селското стопанство нещата са ясни като теория и сложни като практика. Няма нищо по-естествено заетите със селскостопански труд да се обединят в кооперативи, каквато практика у нас съществува преди повече от 120 г. Една кооперация по същество няма операционни отношения с държавата, освен

задължението да спазва общите закони

Ако в България се възродят селскостопанските кооперации и се постигне съгласие с новопоявилите се фермери, един техен общ съюз би могъл да осъществява самостоятелна ефективна дейност, много по-резултатна от тази на министерството.
Стигаме и до културното ведомство. То за какво ни е? След като всеки театър, опера, музей, библиотека трябва да мине на делегиран бюджет, нека да бъде и на пълно самоуправление. И като отпадне необходимостта някой да ги управлява, Вежди Рашидов ще се върне в ателието си да вае скулптури, вместо да търка министерския стол.
Да сме забравили някое министерство? А, това на промишлеността, енергетиката и туризма. Не знам защо се казва, че това е мегаминистерство, щом като няма промишлени държавни предприятия, а всички туристически обекти са частни. Само в енергетиката е останала АЕЦ "Козлодуй" с два реактора, които са със срок на ползаване до 2014 г. Логично е министерството да се закрие, защото АЕЦ си има ръководство.
Подобно е положението в сектор транспорт, където единствената държавна структура е БДЖ и няколко пристанища. А само заради тях да съществува министерство е

харчене на грешни пари

Голяма питанка има за основателността на съществуването на Министерството на правосъдието. Дори не знам защо се нарича така, след като изобщо не се занимава с правосъдие. По конституция съдебната власт е независима, както и прокуратурата, а дори и следствието.
В днешния им вид и функции министерствата са нерентабилни и следователно излишни придатъци към обществената система. Стигаме и до Народното събрание, което е висш орган на управление в парламентарната република. Чрез него обаче се осъществява само представителна демокрация, която е коренно различна от класическата - пряката, при която гражданинът не е електорат, а активно участва във властта. В Атина (родината на истинската демокрация) не е имало народни представители, защото всички са се смятали за равни, независимо от имущественото им състояние. Представителната демокрация е въведена от римляните, които създават Сената като висш орган на управление, който избира консулите, осъществяващи изпълнителната власт. Историята показва, че дори тази система е антидемократична, защото поражда създаването на империя вместо република.
Каква е алтернативата? Тя е в това да се самоуправляваме. Създаването на структури на гражданското общество във всички сектори и дейности е по-добрият вариант от сегашната форма на управление. Така хем ще се пестят огромни разходи, хем те ще бъдат пренасочени към по-необходими за обществото дейности.