Съединението - велико дело без външна намеса

доц. д-р Петър Ненков


След подписването от Великите сили на Берлинския договор, разкъсал снагата на Сан Стефанска България на пет къса, един от английските дипломати предлага с неприкрит политически цинизъм Южна България да се нарече “Нова Турция” и в нея да се настанят турски гарнизони. Това кара 864 карловски вдовици, загубили своите синове и мъже през страшното време в Руско-турската война 1877-1878 г., да напишат протестно писмо до международната комисия в Пловдив, в което заявяват: “Господа, поискайте от турските съдии, съдебните протоколи, за да видите вината на нашите обесени мъже и синове. Вие трябва да направите това, за да видите морала на онова управление, което искате отново да върнете в нашата злочеста земя. Това обаче няма никога да стане! Ние няма да пуснем между нас кръвопийците и ви заклеваме, че турски войски няма да влезнат в България, освен ако не минат през труповете на карловските вдовици!”
Българският народ започва незабавна борба за Съединението на разпокъсаните български земи, като си поставя за първа и най-важна цел съединението с Източна Румелия, както е наречена Южна България и Княжество България. В името на тази свята идея той се опълчва срещу безпардоността на Великите сили.
На 10 февруари 1879 в сградата на бившия конак в Търново, в която през 1873 г. е разпитван след залавянето му в Къкринското ханче Васил Левски и в която Бачо Киро Петров рецитира пред съда свое стихотворение на турски език, се събират делегатите на Учредителното събрание.
Голяма част от 231 стола в залата остават празни, тъй като са символично предназначени за делегатите от Македония и Тракия, останали след Берлинския конгрес на Великите сили под турско робство. Със сълзи на очи първият български екзарх Антим призовава народните избраници да работят за обединението на разпокъсаното ни Отечество.
Учредителното събрание приема на 16 април 1879 г. основния закон на страната, станал известен в историята под името „Търновска конституция”. Тя е създадена с участието на български и руски юристи. Проектът за конституцията е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и съгласуван с български общественици и руската имперска комисия.
Учредителното събрание внася големи промени в проекта, включително и промяна на наименованието му - от „Органически устав” в „Конституция”. Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението. Съгласно член 4 в нея: „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт, съобразно с принципа за разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. С нея се прокламират правата на монарха, министерската отговорност, депутатската неприкосновеност и общинско самоуправление.
Новаторска и с буржоазно-либерален характер, Търновската конституция е една от най-прогресивните за своето време в Европа и утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост, като основа на производствените и обществени отношения. С нея се закрепват свободата на печата и правото на сдружавания и други изконни права на българските граждани.

След Учредителното събрание в разпокъсаната от Берлинския договор страна започват да се формират тайни революционни комитети “Единство”, които разгръщат активна дейност за подготовката на бъдещото Съединение.
Безспорният вожд на съединисткото движение е пламенният публицист, писател и народен трибун Захари Стоянов, който оглавява учредения Български таен централен революционен комитет - БТЦРК и започва издаването на вестник “Борба”.
В създадените гимнастическо-стрелкови дружества младите патриоти, с предоставеното от Временната руска управа оръжие, се учат на военно дело.
В началото на септември 1885 г. първи се вдигат на бунт, както в Априлското въстание от 1876 г., панагюрци. Под звъна на черковните камбани и пукота на пушките съзаклятниците в града прогонват жандармерията и завземат властта.
Марионетното правителство на турския генерал-губернатор Гаврил Кръстевич взема мерки, за да смаже въстанието в зародиш. Захари Стоянов е арестуван и хвърлен в затвора. Спира се издаването на неговия вестник “Борба”. На 6 септември 1885 г. голямоконарската чета на Продан Тишков – Чардафон Велики влиза в Пловдив. Източнорумелийската милиция начело с майор Данаил Николаев също влиза в града на трихълмието.
Генерал-губернаторът Гаврил Кръстевич е арестуван в конака. Въпреки правомощията му да поиска по телеграфа въоръжена намеса от турското правителство, той не само не прави това, а казва следните паметни думи: "И аз съм българин, господа, затова не ще попреча на това свято дело. Бог да ви благослови!"
Единствената жертва при обявяване на Съединението в Пловдив е легендарният майор Райчо Николов, който е убит от началника на пощенската станция в Пловдив Костадин Тодоров - на площада Джумаята. Тълпата настига убиеца и го разкъсва на парчета. Освен него, са убити от жандармерията още петима души от Чирпанската чета, тръгнала на 5 септември към Пловдив, за да участва в акта на Съединението.
Съставено e Временно правителство, начело с д-р Георги Странски, което обявява обща мобилизация. Княз Александър Батенберг издава на 8 септември Манифест, в който съобщава за Съединението и за решението си да го приеме като общонародно дело.
Той пристига в Пловдив заедно с председателя на Народното събрание Стефан Стамболов и министър-председателят Петко Каравелов и изпраща телеграма до правителствата на европейските Велики сили: "Старата Източна Румелия престана да съществува и народът ме провъзгласи за свой княз."
Високата порта е вбесена от дързостта на довчерашните си роби, но не посмява да изпрати свои войски в Южна България, за да възстанови нарушеното статукво от Берлинския конгрес, тъй като е респектирано от нота на руското министерство на външните работи. Русия и останалите Велики сили посрещат с недоволство акта на Съединението, тъй като то не е съгласувано с тях.
Единствено Англия, след като разбира, че Русия е против него, се обявява в негова защита. Това тя прави не поради големи симпатии към българския народ, а за да откъсне България от нейната освободителка Русия и да я вкара в своята външнополитическа орбита на влияние.
По разпореждане на руския император Александър III, от България са отзовани всички руски офицери и така Българската армия е оставена без старши команден кадър.
Съединението е единственото велико българско дело, което е извършено без външна намеса, а единствено със силите на българския народ и войска.

Фейсбук

Паметникът на скърбящия войн

Има един паметник-костница във Видин, посветен на загиналите български воини в Сръбско-българската война - 1885 г., който е уникален със своето послание - да бъдем повече хора. Той ме кара да се чувствам горд като българин.
Наименованието му е за "За Отечеството" и е дело на големия български скулптор, професор Андрей Николов. Местните хора го наричат Паметника на скърбящия воин.
Това е единственият военен монумент в България, който носи посланията на пацифизма.
Изобразеният на паметника във Видин български войник, макар и победител във войната със сърбите - не тържествува, а съжалява, защото е осъзнал безсмислието на всяка война и на всяка жертва.
Някои патриотари не одобряват паметника, но повечето хора го харесват и определят като паметник на хуманността и човечността.
За него известният английски журналист Берлайн, посетил града през 1919 година, смята, че е без аналог в цяла Европа и написва за него паметни думи: "Бългаpия има един паметник, какъвто никъде няма в просветена Европа. Умиpащият гpенадир, макаp и победител, cъжалява за бpатоубийствената война със сърбите. На това себеотрицание само българинът е способен!"