14 Ноември 2024четвъртък09:30 ч.

Следи

Жив е той, жив е! Там в Задунаевка

В малкото украинско село в Бесарабия продължават да почитат Христо Ботев и пазят българщината

/ брой: 208

автор:Альона Нейкова

visibility 5065

Един от най-лесните начини да стигнете до Задунаевка е да тръгнете с автомобил от Одеса. Обаче, за да преодолеете разстоянието от 220 км, ще ви трябват доста повече от три часа. Защото друмищата, които свързват това малко българско село с космополитния крайморски град, трудно се вписват в общовалидните представи за нормално шосе, безопасно за колите и хората. Тесни, прашни, отдавна неасфалтирани и изпъстрени с дупки като швейцарско сирене пътища, минаващи край полета и широки украински степи, водят до местността, където през 1866-1867 г. е учителствал поетът революционер Христо Ботев. Абсолютната липса на инфраструктура засилва чувството, че сте на забравено от Бога място. Усещането се мултиплицира и от гледката на боядисани в синьо къщи, изглеждащи все едно са изображения от картички, направени в началото на миналия век. А насядалите по пейките край домовете възрастни хора изпращат с учуден поглед всеки, преминаващ по улицата, автомобил...

Най-напред добре е да спрете до постамента, издигнат в чест на първите преселници от България, дошли в Буджака през 1822 г. от земите зад Дунава. Затова и селото се казва именно по този начин. Жителите му се гордеят и с паметника на Христо Ботев, направен през 1992 г. по инициатива на прочутия писател и публицист Лъчезар Еленков от известния скулптор Георги Недялков. Внушителната фигура на националния герой на страната ни се извисява в централния парк на Задунаевка. А само на няколко крачки е сградата на местното училище, където още във фоайето са разположени бюстът на автора на "Жив е той, жив е!", както и впечатляващо пано с портрета му с вдъхновяващите надписи "Дума", "Знаме", "Българанъ" и емблематичното стихотворение "Майце си".
Местните ще ви разкажат, че в продължение на няколко десетилетия тяхното селскостопанско предприятие носи името на Ботев. На него е кръстена и една от улиците в Задунаевка. В чест на бореца за свободата на родината ни, работил няколко месеца като учител в Южна Бесарабия, през 2008 г. в присъствието на официални лица от Украйна и България, включително и вицепрезидента Ангел Марин, тържествено е открит Мемориален музей.
За да се осъществи тази идея, местни специалисти преравят безброй архиви и библиотеки. Известният театрален художник Станислав Зайцев също участва в реализацията на проекта за изграждането на музей в Задунаевка. Натрупаните експонати и фотодокументи са толкова много, че вдъхновяват експерти да направят не една, а три експозиции. Идеята е не само да представят живота на Христо Ботев и пребиваването му в бесарабското село, но и да акцентират върху бита на обитателите му в миналото и днес. Така се стига до създаването на краеведската и етнографската секция в музея.
Сградата му с характерните червени керемиди на покрива се вижда отдалеч. Едва прекрачили прага, посетителите неизбежно се впечатляват от атрактивна каруца и бързат да извадят смартфоните си, за да направят няколко кадъра. Автентичен тъкачен стан от средата на миналия век, чекрък, шмиргел и ковашко духало са сред уникалните предмети на емблематичните за района занаяти.
В първата зала, условно наричана "Преселването", се разбира от пръв поглед, че целта на експонатите е да разкажат за поробването на родината ни от Османската империя и емиграцията на предците ни в съседни територии. Знае се, че през XVIII-XIX столетие над 400 хил. българи търсят спасение и по-добро бъдеще за децата си във Влашко, Молдова и Бесарабия. Сънародниците ни основават градовете Болград и Комрат. Възникват цели колонии на "задунайските преселници". Преди около два века Одеса се превръща в културен център на българската емиграция. През март 1818 г. е създаден Попечителен комитет за чуждестранните колонисти в Южна Русия, оглавяван от прочутия Иван Инзов. Генералът играе важна роля в организирането на живота на преселниците в Бесарабия и се ползва с голямо уважение сред нашата общност. А основаното през 1854 г. Одеско българско настоятелство обединява силите на родната емиграция за подпомагането на националноосвободително движение и културно-просветителското дело в родината ни.
Така съвсем логично се преминава към втората зала, посветена на "Живота и творчеството на Христо Ботев". Изложените артефакти се стремят поне отчасти да представят делото на изтъкнатия поет революционер. Експонирани са някои негови произведения, вестници, в които е публикувал свои размисли, както и част от библиографската литература, привлякла вниманието на именития публицист. През 1863-1864 г. той постъпва във Втора гимназия в Одеса като "волнослушател". Ботев прекарва дълго време в различни библиотеки, много чете. Запознава се с филолога Виктор Григорович, на когото помага с руски преводи на български народни песни. От лятото на 1864 г. поетът работи върху своето стихотворение "Майце си" и дори го изпраща на Петко Славейков в Цариград. През септември 1865 г. става ясно, че Ботев не може да премине в трети клас на гимназията и е изключен, поради "немарливост", а стипендията му е прекратена, като получава еднократна сума, за да се прибере в България. Въпреки това остава в Одеса и се издържа, като дава частни уроци. Записва се в Историко-филологическия факултет на Императорския новорусийски университет. А през септември 1866 г. пристига в Задунаевка - българско село в руската част на Южна Бесарабия, където е назначен за учител. В школото Ботев развива широка обществена и пропагандна дейност, но няколко месеца по-късно (в началото на следващата година) получава известие, че баща му е тежко болен, и решава да се върне у дома...
В третата зала - "Историята на Задунаевка", посетителите научават подробности за селото, неговото основаване, жителите му и по-значимите постижения в региона. Изключително впечатляващо е и специалното пано със снимки на именити личности, прославящи с делата си местността в областта и по света.
Непременно трябва да се посети и домът, в която е живял Христо Ботев. Сградата е закупена преди няколко години от генералния консул на България в Одеса Димитър Тучев, който успява да я реновира. Има намерение да я дари на страната ни, но досега не е срещнал разбиране от нашите власти. Очаква се министърът на културата Боил Банов да вземе окончателно решение по въпроса, още повече че няма никакви юридически пречки България да притежава имот в чужбина, свързан с част от живота на именита личност.
Разглеждането на всички тези забележителности и общуването с хората може да отнеме няколко часа. Но ако искате наистина да се потопите в атмосферата на естествено родолюбие, предавано от поколение на поколение близо два века, няма да ви стигнат и години. Мемориалният музей заедно с всички монументи, бюстове и паметни плочи в Задунаевка предизвиква не само неподправен интерес, но и искрен респект, че далеч от страната ни толкова ревностно се почита паметта на Христо Ботев и се пази българският дух.
Поклон.



Ученик от школото в Задунаевка рецитира стихотворение на Ботев


Монумент, издигнат в чест на първите преселници


Пред паметника на поета в бесарабското село винаги има цветя


Част от атрактивната експозиция на Мемориалния музей


В този дом през 1866-67 г. е живял великият български поет революционер Христо Ботев

Снимки АВТОРКАТА

Левите се опасяват от катастрофа с Бюджет 2025

автор:Дума

visibility 861

/ брой: 217

КЗК се захвана с електронните ваучери за храна

автор:Дума

visibility 707

/ брой: 217

ТЕЦ "Марица изток 2" пусна 6 енергоблока

автор:Дума

visibility 647

/ брой: 217

Бизнесът очаква срив на поръчките и ръст на инфлацията

автор:Дума

visibility 738

/ брой: 217

1000 дни от началото на войната в Украйна

автор:Дума

visibility 962

/ брой: 217

Включиха РСМ в карта на Велика Сърбия

автор:Дума

visibility 772

/ брой: 217

Грузия отива на нови избори?

автор:Дума

visibility 704

/ брой: 217

И Нидерландия с контрол по сухопътните си граници

автор:Дума

visibility 855

/ брой: 217

Пълен софийски провал

автор:Александър Симов

visibility 836

/ брой: 217

"Сребърни чучулиги" и "Альоша" отново звучаха в София

автор:Боян Бойчев

visibility 801

/ брой: 217

Събитие в енергетиката

visibility 896

/ брой: 217

Краят на глобализма

автор:Таня Глухчева

visibility 785

/ брой: 217

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ