Самуил, "цар македонски"

Никак нe ми е лесно да напиша следващите редове. Защото имам своите дълбоко лични основания, а и защото в днешно време да говориш каквото и да било за България и Македония, е като да вървиш по тънък лед или да стъпваш върху горещи въглени. И винаги ще се намерят някои, които ще искат напълно да те опровергаят, или други, които ще се почувстват засегнати. Двадесет години след разпадането на Югославия и обявяването на Македония за независима (нашата страна беше първата, която призна Република Македония) струната на отношенията между двете страни е изключително чувствителна. Не би ми и хрумнало да наливам вода в мелницата на тези, дето се опитват да насаждат омраза между хората от двете страни на границата - най-близките, които въобще е възможно да съществуват. А ако някой може, нека опровергае тези мои думи.
Преди време чух как известен и от двете страни на границата български историк даде изключително пикантно и същевременно напълно вярно определение, за което моля драгият читател - българин или македонец, да ме извини. Ще цитирам по памет: "България и Македония са едно лайно, пресечено на две от колелото на историята."
Границите на двете държави са начертани и са такива, каквито са днес. Като граждани на млада независима република напълно разбираемо е желанието на днешните македонци да търсят своята идентичност. А може би съвсем в реда на нормалното е и да проявяват, макар и не всички, един от най-типичните комплекси на развитието - чувството за малоценност. Защото как иначе, освен като проява на комплекси, да характеризираме откриването на огромния паметник на Александър Велики в центъра на Скопие (макар и наречен "Воин на кон"), а сега започва поставянето на паметник и... на цар Самуил. Съобщението бе разпространено преди ден чрез македонските медии от преслужбата на скопската община "Център". В него пише: "Монументот посветен на македонскиот цар е изработен од бел мермер и е висок 5 метри, а постаментот на коj kе стои е со висина од 3,5 метри." Е, това е един от споровете, които част от днешните македонски (да ги наречем) историци водят - в повечето случаи сами със себе си. Не смея да наричам и спора исторически, защото учените ще ни се смеят. Всъщност за историците такъв спор няма. През 1014 г. в битката при Ключ Василий Втори побеждава армията на цар Самуил, след което ослепява 14 000 пленени български войници, като на всеки 100 оставя по един едноок, за да води останалите. Затова Василий е наречен Българоубиец. Ако Самуил е македонски цар, защо Василий не е останал в историята като "македоноубиец"?
Времето, по което управлява Самуил, Вардарска Македония (днешна Република Македония) е част от България. Той е последният български цар преди падането на България под турско робство. Самуил е от болярско семейство. Майка му е арменка, а баща му е в родствена връзка с Борис Първи и цар Симеон. През 996 г. Самуил мести българската столица от Преспа в Охрид. Надписът върху пръстена му гласи: Самуил, цар български. Всъщност в Скопие с подобни основания биха могли да вдигнат и паметник на основателя на Република Турция - Кемал Ататюрк, щото е роден в Солун.  Излишно е да прекалявам. Целта ми не е да дразня или допълнително да насаждам чувство за малоценност на някои от другата страна на границата или да разпалвам злорадството у други, дето живеят от тази страна на границата. Това е просто история.
Съвременна Македония, доколкото я познавам, търси своя път към ЕС, не че съюзът е чудо велико. По официални данни там мюсюлманите са към 33 на сто, а цялото население е около 2 млн. души. В Скопие джамиите комай са повече от църквите. Вероятно затова ЕС се възприема като спасителен пояс. Съвременните македонци като всички нас искат да живеят по-добре, в по-уредена социално и административно държава, а децата им да имат по-добро образование и по-добри възможности за развитие. Очебийно е обаче, че същата тази съвременна Македония има животоспасяваща нужда от поучителни истории, от положителни герои, които да обединяват, а не да разединяват македонците. Както например напрежението между гражданите заради откриването преди 4 години в Старата градска чаршия на паметника на албанския национален герой Скендербег и привилегиите, които дава на албанците държавата. А може би е нужно много малко - просто да се вгледат в собствената си общност, за да открият добрите примери.
Ако не се лъжа, преди време в Скопие управниците коментираха идеята дали в столицата, вместо паметник на завоевателя Александър Македонски да не бъде издигнат бюст на трагично загиналия македонски певец Тоше Проески, който не само в Македония, но и на Балканите, се възприема като икона. Той е обичан не само заради прекрасния си глас и изключително артистичната си натура, а и заради благотворителната дейност, чрез която помогна за много благородни каузи. Заради своята хуманност и ангажираност с благотворителни цели той получи наградата "Майка Тереза". Бе и посланик на УНИЦЕФ. И защото бе харизматична личност, вероятно е дал пример на много млади хора. Сигурно Тоше Проески не е единственият пример.
Скъпи македонци, вашите герои ги има. Те са истински. Просто вие сами трябва да ги видите, а после да ги покажете и на света.