Човекът, създал школа в изследването на горивата

Не познавах професор Яким Якимов. Дойдох в София година след смъртта му, но знаех, че е от Странджанския край, роден на 8 юни 1900 г. в с. Българско Алагюн (Богданово), Средецка околия. Пръв между първите ни странджанци - учени! Срещал съм се с негови приятели и ученици, водил съм не един и два разговора, ровил съм се в мемоарни книги, за да възкреся революционера и учения, с когото странджанци трябва да се гордеят. 

Детството и юношеството му, като на всяко бедно селско момче, е минало в недоимък. Бил отличен ученик, а като гимназист в Бургас - непримирим към социалната неправда. След националната катастрофа през 1918 г. се занимава активно с антиимпериалистическа пропаганда, участва в демонстрация на гимназистите, завършила със стълкновение с полицията. През 1919 г. е един от организаторите на ученическите стачки против врангелисти, назначени за преподаватели в бургаските гимназии. Като член на партията през 1921 г. с диплом в ръка става учител в родното си село, поддържа тесни връзки с комунистите Тодор Грудов и Цвятко Радойнов от околийския център в Карабунар (Средец). Учредява партийна група, събира храна за гладуващите от Поволжието в Съветска Русия. В дните на Септемврийското антифашистко въстание през 1923 г. ръководи селяните при завземането на граничната застава и склада за оръжие в с. Текенджа (Граничар). Съден и лишен от правото да бъде учител, както и да заема каквато и да е държавна работа. През 1924 г. поддържа връзки и оказва помощ на Странджанската политическа чета с войвода Тодор Грудов.

За дейността на Яким Якимов като член на Военната организация на БКП съм записал спомена на Борис Симов (1901-1978), когото неведнъж посещавах в дома му. През 1924 г. от София бай Борис се преместил на работа в Созопол - по собствения му разказ, с "партийно поръчение да организира канал за прехвърляне по Черно море на нелегални другари в Турция и да създаде база за получаване на оръжие от братския Съветски съюз, с което да се снабдяват революционните чети, действащи след Септемврийското въстание".

- Явката ни бе гостилницата на братя Власеви в Бургас. - спомня си Борис Симов. - Там се срещнах с един млад и енергичен другар. Той беше слаб, с леко наклонена на една страна глава, с продълговато сериозно лице, с остър волеви поглед. Облечен бе скромно, но чисто и спретнато. Когато излязохме с него на улицата, веднага след нас тръгнаха двама младежи. Обърнах внимание на моя придружител, че ни следят. Той спокойно и повелително каза: "Вървете! Те са наша охрана. Отиваме при Филип, той ни чака." Филип е нелегалното име на Владимир Зографов, който е ръководел Военната организация на партията в Бургаска област. 

За участието си във ВО на БКП Яким Якимов през април 1925 г. е подложен на жестоки изтезания от бургаската полиция, от затвора е заточен на о."Св. Анастасия". По-възрастните българи си спомнят филма "На малкия остров", в който е пресъздаден подвигът на 43-мата политзатворници. Преди съдът да прочете смъртните им присъди, те организират бунт и бягство на 29 юли 1925 г. - от острова през Странджа планина в Турция. 

- С Яким Якимов бях в една килия на бургаската полиция, - разказва Борис Симов - на "Света Анастасия", в затворите на Лозенград и Цариград, в една стая живяхме в общежитие в Одеса след прехвърлянето ни в СССР. Той беше много начетен, с пъргава и логична мисъл. 

Якимов бил отличен математик. През есента на 1925 г. постъпил във Физико-математическия факултет на Одеския университет, от който го изпратили да следва в Политехническия институт в Ленинград. Като студент там бил стипендиант на завод "Красный путиловец" ("Киров"), а след дипломирането си по парни турбини работи като конструктор, началник на конструкторския отдел, главен конструктор на завода, директор на Вечерния котлотурбинен институт. Дипломната му работа е "Проект на турбина с мощност 25 000 киловата". Мястото не ми позволява да пиша за изявите му в годините на Отечествената война, за работата му при най-тежки условия в Кировския завод в обсадения Ленинград. Но не мога да не посоча изобретенията му "Нови конструкции на парни турбини, пригодени за монтиране на ескадрени миноносци", както и дейността му в Урал и Сибир за нормалната работа на енергийното стопанство на новите заводи, чието производство било особено важно за фронта...

Инж. Яким Якимов се завръща в България през първата година след Девети септември и е привлечен като съветник-референт в сектор "Индустрия" при Върховния стопански съвет на Министерския съвет. Проучва енергийното стопанство на страната, възможностите за неговото разширение и модернизиране. Заема ръководни длъжности в промишлеността - гл. директор на АД "Гранитоид" (1945-48), директор на ДИО "Машиностроене" (1948-49). Избран е за доцент в Държавната политехника - София (1948), основател и ръководител на катедра "Парни котли и горивна техника" (1948-65). Бил е зам.-ректор на Държавната политехника (1951-53) и ректор на Машинно-електротехническия институт (1960-62). Якимов е избран за член-кореспондент на БАН през 1961 г.  

След кончината му акад. Ангел Балевски написа: "Якимов беше забележителен инженер - човек с богат професионален и житейски опит. В кратък период от време той стана един от стълбовете на нашето висше учебно заведение. Създаде с голям замах лаборатории и издигна нивото на завежданата от него катедра. Той истински обичаше работата си и се радваше на проявяващите се способни и чисти млади хора - той, зрелият, строг мъж - някак си по детски, с възклицания и светнали очи. И напротив, виждал съм го как просто страдаше, когато влизаше в контакт с некадърници, нахалници и кариеристи. И той умееше така да ги погледне, така да им каже спокойно и студено няколко думи, че те "си излизаха мокри", както той се изразяваше... Яким беше сложна натура. В него се таеше дълбоко човешка душевна мекота. Нещо, което особено много ми допадаше, беше неговото изключително тънко чувство за хумор, отразяващо богата душевност. С особено удоволствие съм го наблюдавал при създадени от други хора драматични ситуации как заставаше в позата на човек, който вярва и приема всичко сериозно, докато очите му святкаха и се смееха, а устата му трепкаше от трудно задържан смях. А след като оставахме сами, той прихваше да се смее и викаше: "Гледай го, гледай го! Виж какви ги приказва и мисли, че не виждам през него и му вярвам!" А той умееше "да вижда през хората. Той умееше да бъде верен и предан приятел. Със смъртта му аз загубих именно такъв приятел, нашата техника - един изтъкнат професор и инженер, а нашето общество - един голям гражданин."

Във ВМЕИ проф. Яким Якимов чете лекции пред студентите до края на живота си по парни котли, парни и газови турбини, горивна техника, топлосилови централи, кондензационни уредби, автоматично регулиране и автоматизация на топлинни процеси. Той е основоположник на системните научни изследвания у нас в областта на топлоенергетиката, по-специално на процесите на изтичане през лабиринтови уплътнения и автоматизация на енергетични обекти. Инициатор е за изследване на възможностите за изгаряне на нискокачествени горива в България и на инженерни проекти, свързани с реконструирането на промишлените котли от слоево прахово горене. Автор е на повече от 30 публикации в нови за страната научни направления, на три учебника.  

За своя учител като студент и учен разказва известният в миналото професор и висш стопански ръководител чл.-кор. проф. Никола Тодориев: "Сдържаността и сериозността на професор Якимов караше някои хора прибързано да смятат, че той е студен и затворен човек... Този човек имаше голямо сърце, готово да помогне на всеки."

Научните изследвания и трудове на Яким Якимов по проблемите на автоматизацията на топлинните процеси и управление на генериращи мощности, публикувани в наши и чуждестранни списания, не са загубили значението си и сега. Той активно е участвал в приемането на проектите за ТЕЦ-овете в комплекса "Марица-изток", изграждането на ТЕЦ "Първа комсомолска" (днешната ТЕЦ-1), на ТЕЦ-2, където за пръв път се осъществи изгаряне на високопепелни и високовлажни лигнитни въглища. На 19 януари 1965 г. си отиде един от най-изтъкнатите ни енергетици, оставил незаличима диря в индустриалната карта на България.

Имали сме големи българи и големи учени! Дали някой ще си спомни това, когато ще трябва под чужда диктовка да закрием и ТЕЦ-овете у нас?