БСП готова как да догоним 75% от доходите в ЕС

Преди ден левицата представи своя управленски проект за икономическо развитие на България, в който се залагат както краткосрочни, така и дългосрочни цели. Основната задача, която си поставя БСП в този документ, който все още е отворен за мнения и предложения, е повишаване благосъстоянието на всички български граждани. Основното, което залага в управленския си проект левицата, е:
- увеличаване и поддържане на икономическия растеж с не по-малко от 6% от БВП годишно средно за периода;
- увеличаване на БВП с 80 на сто за периода;
- двойно увеличение на стандарта и качеството на живот на българските граждани, като средните доходи ще достигнат 75% от средните за ЕС.
За преодоляване на шока от управлението на ГЕРБ и започване на възстановяването според левицата са необходими бързи и конкретни спасителни мерки. Ето какво предлага БСП:
- незабавно изплащане на всички дължими суми от държавата към бизнеса, включително възстановяване на ДДС;
- прекратяване на рекета и натиска от страна на държавния апарат към бизнеса;
- диалог със заинтересовани субекти, спазване на обещанията и спиране на порочните пректики за разноговорене и честа промяна на намеренията;
- осигураване на допълнителен ресурс от 500 млн. лв. за подпомагане на кредитирането на малки и средни предприятия чрез ББР;
- разбиване на монополите и картелите и възстановяване на пазарните правила особено в чувствителните области на производство и търговия с горива, хранителни стоки и банкови услуги;
- увеличение на минималната работна заплата на 50% от средната за страната;
- незабавна актуализация на пенсиите с акумулираната към момента инфлация;
- рязко засилване на регулацията на цените на електроенергия и други монополни доставки с балансирано отчитане интересите на потребители, производители и доставчици;
- деблокиране на финасовите ресурси на българските общини и прилагане на еднакви правила за държавата и общините;
- спиране на приватизацията на "Булгартабак", ВМЗ и миноритарните държавни дялове в електроразпределителните предприятия.
Изпълнението на тези спасителни мерки според левицата ще изисква осигуряването на ресурс от около 2 млрд. лева, който може да бъде осигурен чрез възстановяване на нормалната работа на приходните агенции и достигане на нивата на събираемост от 2008 г.
Документът е много по-обширен и в него са заложени конкретни мерки за постигането на по-горе изброените цели. По време на дискусията, в която участваха представители на неправителствения сектор, работодатели, синдикати, браншови организации, университетски преподаватели, експерти, политици, членове на ЕП, народни представители, както и чужди дипломати, най-много идеи и коментари имаше по заложените в програмата макроикономическите параметри - ръст на икономиката и ниво на доходите. Те варираха от "прекалено амбициозни" до това, че би могло "да бъдат надхвърлени". Според левицата тези параметри са абсолютно постижими до 2020 г., но има два риска пред тяхната реализация, които ще бъдат заложени от управляващата партия ГЕРБ. Това са Пактът за финансова стабилност на Симеон Дянков и Пактът за еврото, към който страната ни заяви готовност да се присъедини. Ако България се присъедини към Пакта за еврото, според БСП това крие огромен риск от замразяване на доходите на сегашното ниво и от повишаване на ставката на корпоративния данък, което би забавило конкурентността на икономиката. Това би създало и рискове пред икономическия растеж на държавата, защото пактът "Евро плюс" облагодетелства големите държави в ЕС, но поставя трудно преодолими препяствия пред малките. А ако постъпим при сега залегналите условия в гаранционния фонд, в който трябва да се включим, ако влезем и в еврозоната, то пред нас се поставят по-високи условия и от тези към развитите държави. Държави като нашата, които през последните години са финансово стабилни и дисциплинирани и с цената на социални жертви удържаха тази стабилност, ще се наложи да плащат дори повече в този фонд, за да покриват лошата финансова дисциплина на големите държави в ЕС. Затова БСП има резерви към пакта "Евро плюс", който е несправедлив към новите страни членки. Риск се крие и в пакта на Симеон Дянков, който иска да бъдат записани в конституцията определени нива на външен дълг, преразпределение на БВП, промяна на данъци и т.н. В левицата обаче са убедени, че базирайки се на мерките, записани в нейната програма, 80% увеличение на БВП за периода и 6% средногодишен ръст на икономиката, както и достигане на 75% от средния за ЕС стандарт, са възможни до 2020 г.


Корнелия Нинова, депутат от БСП:
Хората очакват спешни мерки за подобряване на живота

2020 г. е далеч, но ние предлагаме мерки, с които сега да отговорим на очакванията на българските граждани, за да има промяна в живота им. Този проект, както и другите 17, които готви БСП, са с цел да кажем, че има алтернатива на управлението на ГЕРБ. В някои сфери и области ГЕРБ води вредна за държавата политика. Тези общо 18 проекта ще бъдат обобщени през юни-юли в обща управленска програма на БСП. Хоризонтът на тази програма е 2020 г., но ние си даваме сметка, че българските граждани очакват спешни мерки сега за подобряване на техния живот. Затова проектите ни са разделени на две части - краткосрочни и дългосрочни. Част от управленската програма на БСП ще намери приложение още сега, през октомври, като бъде използвана от нашите кандидати за кметове и общински съветници. Ние предлагаме държавата да засили ролята си в услугите, в създаването на бизнес среда, чрез която да се разкрият повече работни места, да помогне също за развитие на големите инфраструктурни и енергийни проекти, да играе една съвременна роля - както обвързана с пазарните механизми, така и с регулациите, които европейската политика разрешава на правителствата.


Проф. Иван Ангелов, член-кор. на БАН:
Максимумът е 5% ръст на икономиката на година

Създаване на допълнителна заетост е ключовата дума, която трябва да бъде заложена в проекта. Съмнявам се, че голяма част от българските граждани се интересуват от времевия хоризонт 2020 г. Много по-важно е какво ще се направи в близките 2-3-4 години. В програмата се залага икономически растеж не по-малко от 6% средно на година до 2020-а. От минали периоди, дори в най-добрите години още отпреди кризата, за време от 8-10 години никога не сме имали такъв растеж. Трябва да имаме предвид в какво състояние е сега икономиката в света и у нас. Светът излиза от кризата, но мъчително, с хилав растеж и без гаранция, че няма да има смущения. Първите смущения вече са налице в Европа заради бързия обрат към силно рестриктивна политика. Външната среда също не благоприятства подобен растеж. Затова в най-добрия случай, ако постигнем 5% ръст на БВП средногодишно до 2020 г., ще е добре. Записано е, че за същия период можем да достигнем 75% от средените доходи в ЕС. Това е абсурд. В най-добрия случай можем да достигнем около 40 на сто. А в средата на века ще достигнем около 65-70 на сто. Записано е разбиване на монополите. Това е непрецизно. Невъзможно е разбиването, особено на естествените монополи. По-важно е да се намерят инструменти за по-ефикасна регулация на дейността на монополите и контрол срещу злоупотребата им с монополно положение. В проекта се говори за регулация на цените на тока, но трябва такава и за топлинната енергия. Необходимо е заключение, че частният сектор - и по света, и у нас, се оказа неподходящ за силно социално ориентираните дейности: чистота, отопление, градски транспорт, електроснабдяване, осветление, пенсионни фондове, големи болници. Такива дейности трябва да останат държавни или общински. Необходимо е създаването на държавно-частен фонд за иновации и високотехнолигични експертни производства с начален капитал от 1 млрд. лв. с равни вноски от бюджета и частния бизнес.

Георги Ангелов, Институт "Отворено общество":
Може и трябва да гоним по-висок ръст на БВП

Проф. Иван Ангелов е твърде голям песимист. Винаги ни убеждава, че каквото и да направим, не можем да станем богати скоро, след като има достатъчно примери за страни и в ЕС, които за кратко време са успели да преодолеят икономическите проблеми. Аз ще защитавам обратната теза - правилно е и трябва да се стремим да постигнем по-висок икономически растеж - не само от 6%, но и от 8 на сто, до 10%. Шест процента постигнахме преди кризата и се видя, че това не е достатъчно. Би могло да се мисли и за повече, като се има предвид, че страни в ЕС са постигали и двуцифрени нива на икономически растеж, и то за дълъг период от време. Вкючително ни е познато немското икономическо чудо от 50-те години. Сега за Германия един икономически растеж от 2-3% е суперпостижение, а ние го смятаме за провал. Политики, които са благоприятни за богатите страни, не са благоприятни за бедна страна като България. Затова е добре да се стремим към политики, които максимизират икономическия растеж и разширяват заетостта, с което се съгласявам с проф. Ангелов. Ще защитя още по-крайна теза. Не само 75 на сто, можем да постигнем и 100% от средното ниво на доходите в ЕС за 10 или 15 години. Съгласен съм със записаното в програмата, че привличането на инвестиции е може би най-важното, което трябва да преследваме, защото имаме нужда от приток на чужди капитали. Трябва да си поставяме по-амбициозни цели и да гледаме от успешните примери.