Борбата е най-българският спорт

Янчо Патриков е роден на 15 март 1944 г. в с. Светлина, Бургаско. Дългогодишен елитен състезател по свободна борба. Европейски шампион от София'69, европейски вицешампион от Карлсруе'66 и Истанбул'67. Бронзов медалист от световното Едмънтън'70. След края на кариерата си се занимава с треньорска дейност. Бил е начело на ЦСКА и националния ни тим, няколко години е и началник "тежки спортове" към армейския клуб. Негови състезатели печелят над 100 медала от олимпиади, световни и европейски първенства. Той е един от създателите на световното явление в борбата Валентин Йорданов. Не случайно знаменитият ни спортист кръщава сина си на своя спортен татко - Янчо. Сега Патриков се занимава с бизнес, слави се и като дарител.


- Господин Патриков, казват, че борбата е първият професионален спорт у нас?
- Това е благодарение на един указ от 1957 г. Тогава под влиянието на Райко Петров Пенчо Кубадински лобирал за превръщането на борбата в нещо като национален спорт. Не че той и дотогава не е бил, но след този указ борбата наистина стана структуроопределящ спорт за нашата страна.
- А вие откъде тръгнахте?
- Тръгнах оттук (намираме се в местността Божура, Община Средец). Първото ми излизане на тепиха през 1960 г. бе пак тук, в Средец, след това отидох в ЦСКА и досега съм в този отбор. Цял живот съм работил за ЦСКА. След пенсионирането си бях 2 години в Сирия, в Дамаск. Там бях старши треньор на националния им отбор. След като заминах, привлякохме там още трима наши треньори. Единият по конен спорт - Лазар Даков, беше треньор на един от синовете на сирийския президент. Тогава в Сирия беше наистина спокойно за нашите хора. Не съм политик, но мисля, че ако там има демокрация, ще има и реки от кръв, макар че Сирия е една от по-напредналите държави. След промените се прибрах в България. За добро или не, бил съм само във високия спорт.
- С кои титли най-много се гордеете?
- Радвал съм се на много титли. Те са и известни. Бил съм пръв и на първенство на армиите на соцлагера, което си беше повече от световно първенство. Имам 10 години стаж в националния отбор, което никак не е малко. Веднага след спирането със спорта станах старши треньор на националния отбор. Бил съм треньор на младежкия, на мъжкия отбор. От 1963 г. съм в националния отбор, а и сега още съм член на Българската федерация по борба. В ЦСКА бях и началник на отдела по тежката атлетика в най-добрите години. Работил съм с почти всички звезди на спорта през последните 50 години. Навремето 50 години ми се струваха страшно много. Сега вече не е така.
- Защо сега ги няма тези силни постижения в спорта от преди 20 години, нямам предвид борбата?
- Кое ни е хубаво през последните 20 години, та да кажем, че и спортът ни е добре? Щастлив съм обаче, че моят спорт, за който навремето говореха, че е най-българският, донесе най-много медали за България. Наскоро приключи европейското в Германия и макар че нямаме злато, мисля, че 7 медала е много достойно представяне. А миналата година взехме 3 златни медала на световното в Москва. От следващото световно започват да се взимат квотите за олимпиадата и дано имаме 7-10 участници на олимпийските игри. Но иначе положението в спорта е тежко. Сега има едно съживяване в борбата. Беше изграден дворец на борбата в София. И ми се пълни душата като видя пълната зала. Президентът на Международната федерация по борба Рафаел Мартинети изпраща хора да се готвят у нас. Ние имахме една много добра школа навремето. До 10 ноември аз бях старши треньор, но се отказах, защото всички започнаха само да печелят пари. Изведнъж животът стана друг. Мина обаче време и видяха, че не всичко е било пари и сега се забелязва едно завръщане. Върнаха се Рахмат Сукра, който беше световен шампион, Емил Иванов - също световен шампион, Нено Ненчев, Армен Назарян, Братан Ценов, които наистина разбират от борбата. Защото в последните 10-15 години в нея останаха само хора, които нямат изяви като спортисти. Не казвам, че само световните и европейските шампиони могат да са добри треньори, напротив, случва се и обратното. Получи се обаче една празнина. Радвам се, че борбата ще е първият спорт, който тръгна напред. По места вече отделни ръководители започнаха да проявяват интерес към спорта. Не трябва да се гледа само високия спорт. В България имаме много добри деца, но когато дойдат при нас 15-16-годишни, не е много ясно какво се случва с тях в бъдеще. Имам предвид, че сега като напуснат учлище никой не се грижи да отидат след това в университет. А трябва да им се помогне да отидат да учат и бъдещето им да не е толкова неизвестно. Навремето беше друго, сега нещата са по-сложни. Децата, освен че трябва да спортуват, учат, а и се налага да работят, защото времето е тежко.
- На какво се дължи това, че сме имали най-добрата школа в борбата?
- Имахме проф. Райко Петров - най-великият треньор в историята на българската борба. Той създаде едно поколение от много добри специалисти. Тренирахме по три пъти на ден, научиха ни да бъдем упорити. Не трябва да забравяме, че и хората на Нешка Робева, и на Иван Абаджиев, имаха върховни постижения. За да бъдеш на световно ниво, трябва много работа. Сега живеем в демокрация. Демокрация ама... На Симеон Щерев сега му е много трудно като треньор. Например в Азербайджан дават милиони на световен шампион. А ние... Вярно е, че на добрите се дава, но не са само те. А иначе във високия спорт ние имаме традиция. Резултатите ни не са някакъв феномен.
- Ще имаме ли нова вълна от шампиони?
- В борбата се чувства възраждане. Миналата година имаме трима световни шампиони. Самият факт, че начело на борбата е бившият световен шампион Симеон Щерев, а Валентин Йорданов е предесадател На Българската федерация по борба, както и още няколко големи имена, които се върнаха в България и започнаха да работят за борбата, означава, че можем да очакваме много. Трябва обаче да си оправим нещата по места, защото без изворчета, река няма да направим. А ние ги имаме. Е, за съжаление нямаме армия, нямаме полиция, а това навремето задържаше добрите спортисти в България. Спортът обаче може да бъде в университетите. Надявам се да бъде направен закон за развитието на спорта в университетите. Трябва да се работи и по въпроса за масовата физкултура, защото и оттам може да излязат шампиони. Навремето се хранехме с купони, а сега няма достатъчно средства дори за възстановяване на спортистите. И сега има богати университети, обаче кой ректор иска да дава обяснения защо при това безпаричие е дал пари за борбата, за баскетбола или за някакъв друг спорт. Необходими ни са и повече зали за спорт в училищата и университетите и задължително децата да имат занимания по физкултура. Въобще това ни е слаба страна в образованието. Навремето имахме задължителна физкултура, а сега се чудим защо толкова много деца имат затлъстяване. Защото не спортуват, а единствено седят пред компютрите. А и в големите градове не останаха пространства за спорт, няма велоалеи, няма плувни басейни. Въобще няма държавна политика за спорта. Когато се вземе медал, всеки иска да даде на медалиста. Въпросът е как се стига дотам. Не е важно само какво се прави за високото спортно майсторство, а да има добре развити детско-юношески школи. Както и да има добра физическа подготовка на всички деца в училище. Родителите също трябва да се възпитават в добро отношение към спорта. Трябва хората да разберат, че спортът не е само високо спортно майсторство и медали. Иначе ние сме спортна нация и упорити хора и вярвам, че ще напреднем. Преболедувахме и вярвам, че тепърва ще напредваме. Мен много ме боли за щангите, защото това беше спорт, в който можехме да вземем медали, но объркахме нещата. И силна лека атлетика можем да имаме. Художествената гимнастика също бе наш спорт, но го загубихме заради интриги.
- Какво ни е необходимо?
- За да бъдеш на световно ниво, трябва да бъдеш само пръв и да не гледаш падналите. Питали са ме хора дали ги помня и след това ми разказват как съм ги бил. На сън да ме бутнеш, ще ти кажа имената и тактиката на тези, дето мен са били. Нешка направи гимнастиката ни на световно ниво, но тук, у нас, започнаха да й пречат. Но такива сме ние, българите. Нешка Робева можеше да бъде голям политик, но не мога да разбера къде се пропукаха нещата, тя е много умно момиче - дисциплинирана и в спорта, и в живота. Както казват: Нешка няма грешка.
- Казват, че от Община Средец има най-много шампиони по борба.
- По брой на население имаме най-много шампиони наистина. Странджа ражда добри спортисти. И музиканти също. Каквото се "хване" от този район, все нещо ще стане от него. Лошото е, че хората тук няма какво да работят. Младите тръгнаха по чужбина. Училищата стават все по-малко.