Абдикация

Абдикацията е акт на доброволно отказване. От пост, задължение, ангажимент, когато става дума за наследено или гласувано право и доверие. За отказване от друг вид служба, обикновено говорим за оставка. Съвременният смисъл на абдикацията е "дълбоко и шокиращо неизпълнение на задълженията", според определенията.
Е, какво прави тогава Министерството на културата, като нарича подопечните си институти държавни, а принуждава общините да ги издържат? Доброволно се отказва от задължението и контрола си върху тях. Абдикира!
Такъв е случаят с Оперно-филхармоничното дружество в Пловдив. МК го нарече Държавна опера, но държавата го заряза. Впрочем тя, абстрактната, направи това още преди година. Цял сезон от висотата на височайшето си положение МК наблюдава спокойно какво става, не само в тази културна институцията.
Кризата и парите само за заплати и осигуровки са оправдание. Държавата, в лицето на МК, отдавна е абдикирала от основната си функция. Тя не се интересува от творческия продукт, за който плаща, а само от таблиците приход/разход, билети/брой посетители. При това дори не следи дали продадените билети й се отчитат.
На държавата "МК" не й пука, тя дълбоко и шокиращо не изпълнява контролните си функции, за да не обиди някого. А парите нали са общи - докъдето стигнат!
За какво ни е тогава това министерство? Не е ли по-добре да хлопне кепенците, не само поради лятната ваканция. Щом тъй и тъй Дянков разпределя парите, ще мине и без абдикиралия "посредник", който в случая е като прекупвач на зарзаватчийска борса.
И тъй - днес МК, утре друга брънка, а после и държавата, която сме всички ние...