1 май по света
Изгубен ли е празничният дух или напротив...
/ брой: 82
Репортаж Таня Глухчева
Историята на празника се свързва с работническото движение през XIX в. и протестите на трудещите се за зачитане на основните социални права. През годините е бил почитан и отричан, честван и забраняван, възхваляван и охулван...
Както добре знаем - нищо, наложено насила, не продължава дълго, нито нещо забранено не изкушава и става още по-желано. Въпреки политическия си нюанс, Първи май продължава да се чества по света, като на места се смесва с народни обичаи. Млади и стари отбелязват този ден, като всеки влага нещо от себе си. Важното е, че денят е там - отбелязан с червено в календара и... се празнува! Не е ли именно в това разковничето специална дата да не бъде забранявана - като се покрие с фолклорен воал?
"Празнувам 1 май от 1975 г. и не съм пропускал година"
Йенс Бадж, 50 г., Дания
В Дания честваме 1 май от 1890 г. Живея на 75 км от Копенхаген и още в 7 часа отивам в сградата на партията. Приготвям кафе и други напитки за хората. След като се съберем, пеем традиционна бойна песен, слушаме речи от местния депутат, кмета и др. След това отиваме в столицата. Правя това от 1975 г. Участваме в шествия и развяваме червени знамена. Следобед има голямо тържество.
"Започва лятото и почитаме пророка Йеремия"
Михаела Чубано, 47 г., Румъния
При нас 1 май е "Арминден" и се почита пророкът Йеремия. Слагаме върбови клонки на вратите - за късмет и плодородие, и стоят там до първа жътва. След това се изгарят в огъня, над който се пече "новият" хляб - омесен с брашното от тазгодишната реколта.
Също така от този ден започва лятото. Хората, предимно младежите, отиват на плажа за няколко дни и купонясват до сутринта. Други излизат сред природата, правят барбекю и пият предимно бира.
Вече не се празнува, както преди 1989 г., когато се организираха безкрайни шествия, посветени на култа към диктатора.
"За нас 1 май е Денят на влюбените"
Коп Колински, 28 г., Чехия
Преди 1989 г. е бил полузадължителен комунистически празник. Спомням си, че като ученик виждах колко много хора се събираха, произнасяха речи, раздаваха се безплатна бира и наденички. Днес повечето от онези хора са починали и вече не се празнува така. Появиха се много леви популистки партии. Политическият характер на празника вече почти не личи.
Но в нощта срещу 1 май правим т.нар. "Горене на вещици" - има езически характер и така се прогонва "злата зима".
В различните части на страната има различни традиции. Например в Моравия се украсява много високо дърво и жителите се редуват да го пазят 3 дни и 3 нощи, защото в миналото мъже от съседно село са идвали да го оберат и да вземат плячката като трофей.
Най-важното е, че при нас 1 май е Денят на Св. Валентин, но ние предпочитаме да го наричаме Ден на влюбените. Момчетата, които имат приятелка, я извеждат на разходка и я целуват под цъфнало дърво - обикновено черешово. Но според мен всяко дърво става, стига да цъфти.
"Отиваме в провинцията и правим барбекю"
Педро Антониу Лопеш Герейро, 37 г., Португалия
В Португалия има манифестации, организирани предимно от основните синдикати в страната. Обикновено това е само в столицата Лисабон. Повечето хора предпочитат да използват деня да отидат в провинцията. Прави се барбекю и се празнува със семейството и приятелите.
"Не празнуваме "Ден на труда", защото хората нямат работа!"
Грасиела Санфра, 23 г., Бразилия
1 май е почивен ден, Ден на труда. Нищо особено не се прави - плаж и барбекю, както през повечето почивни дни. Преди пандемията имаше манифестации, организирани от левите партии. Не знам дали ще има тази година. С приятели се шегуваме, че в страната не се празнува "Ден на труда", защото... хората нямат работа!
"Празникът е изгубил от духа си"
Хосе Луис Рейес, 50 г., Перу
През последните десетилетия празникът е изгубил от духа си. По време на диктатурата на Алберто Фуджимори на практика е бил забранен. Имало е сурови закони, които ограничавали синдикатите. Днес не се празнува по специален начин. Вероятно сега, когато имаме крайноляв президент - Педро Кастийо, нещата ще се променят.
"Денят е смесица от политика и фолклор"
Том Райн, 23 г., Шотландия, Обединеното кралство
Денят е неработен и има много събития и манифестации. В Глазгоу и Единбург са предимно политическите прояви на левите партии и синдикатите. Отделно има народни обичаи, но ги спазват главно по-възрастните хора. Сега, като се замисля - ще трябва да поразпитам за тях, защото е странно да съм чувал, че има, а да не знам какви са точно!
"За каталунците това е Ден на труда и още Ден на майката"
Пере Перес, 40 г., Каталуня, Испания
Аз съм от Каталуня и при нас се честват две неща - трудът и майката. Събира се семейството и всички сядат около голяма трапеза. По принцип денят е почивен, но откакто се помня - винаги работя. Това е моментът, когато можеш да спечелиш повече пари.
Знаете, че автономната област е в обтегнати отношения с Мадрид. Гледаме да се различаваме от тях. Затова тази година, когато 1 май се пада в неделя, в Испания ще почиват и в понеделник, а в Каталуня - само през уикенда. Както виждате, политика и празник се преплитат!
Весел празник на всички, независимо в кой край на света сте!