Един червен континент

Таня ГЛУХЧЕВА

Миналата неделя за пръв път в историята на Колумбия ляв кандидат за президент спечели изборите. Бивш партизанин, осъден на затвор, впоследствие амнистиран и освободен, успял да стане кмет на столицата Богота - това е Густаво Петро, новият държавен глава. 

Животът му е като изваден от роман. И напомня на латиноамериканските сериали, с които преди години бяхме свикнали. Вероятно това е една от причините да бъде избран - съвсем обикновен човек от народа, преминал през трудности и постигнал успех. Поредният в Южна Америка. Нещо като постигане на американската мечта, но извън Холивуд, дори извън САЩ.

След Куба, Венецуела, Боливия, Мексико, Аржентина, Уругвай, Хондурас, Чили и Перу, вече и Колумбия се обагри в червено. През октомври се очаква Бразилия също да избере левия кандидат за президент. Мечтата на революционера Че Гевара постепенно се сбъдва. Въпреки че всички тези държави са с различни нюанси на червеното, общото между тях е желанието за борба с несправедливостта, еднакви права за населението и противопоставянето на общия враг в лицето на САЩ. 

Петро обеща още на 7 август да встъпи в длъжност "правителство на живота, мира, социалната и екологичната справедливост". Колумбия ще поеме водеща роля в борбата срещу климатичните промени и опазването на Амазонската джунгла. Преди изборите той обеща дълбоки социални и икономически промени в Колумбия, включително безплатно висше образование, пенсионна реформа и високи данъци върху необработваната земя. Също така стресна някои инвеститори с предложения - например да не допусне нови петролни проекти.

Густаво Петро вече разговаря с венецуелския си колега Николас Мадуро за намерението им да възстановят движението през границата, силно ограничено от 2019 г. поради прекъсването на дипломатическите отношения между двете страни. Границата между Колумбия и Венецуела, преди време най-оживената в Латинска Америка, бе затворена изцяло, след като движението на транспортни средства през нея бе вече ограничено през 2015 г.

Това е поредният нож в сърцето на Щатите, които, заети с "изнасянето на демокрация" по цял свят, изпуснаха контрола над съседите си. Засега от Вашингтон привидно приемат победата на Петро, дори са го поздравили, което е странно, защото обикновено, когато ляв кандидат спечели изборите, те бързат да ги обявят за фалшифицирани. Сега подозрително мълчат...