Плач по една "отживелица"

На 1 юни генералният директор на БНР Александър Велев официално обяви закриването на предаванията за чужбина на радиото. Аргументите: отживелица от времето на Студената война, никому ненужна пропаганда, който искал информация за България, да отвори интернета.

И се занизаха реакции

От дружеството на франкофоните призоваха медиите да протестират, Съюзът на българските журналисти излезе с позиция, в която се критикува решението на гендира, припомнят също, че предаванията за чужбина на българското радио датират далече преди развихрянето на Студената война - от далечната 1936 г., изтъква се, че и днес, когато въпросната Студена война е в миналото, германци, американци, Ватикана се оказват не така динамични като Велев и излъчванията за чужбина на "Гласът на Америка", "Дойче веле",на Радио Ватикана, на  радио Турция продължават.
Ще изплагиатстваме Ботев: смешен плач, но за това по-нататък.
Имам лични спомени за предаванията за чужбина на радиото отпреди трийсетина години. Тогава се излъчваха програми на всички балкански езици - турски, гръцки, сърбохърватски, албански; на всички големи европейски езици: френски, английски, немски, италиански, испански и португалски; на арабски. Имаше и редакция за българите в чужбина: стара икономическа емиграция, моряци и други временно отсъстващи от страната. Съставът беше над 200 души, висококвалифицирани журналисти, владеещи перфектно съответния език. Често те бяха възприемани от слушателите като истински приятели - показателно е, че всяка година в дирекцията се получаваха над 20 000 писма, а е имало и рекорд от 131 001 писма през 1979 г. И писмо без отговор не е оставало. Респондентите на предаванията по света знаеха по име водещите на различните предавания и рубрики, изпращаха желанията си за песни, които да се излъчат; изключително популярен беше един от редакторите в "Предавания за Турция", който беше и композитор: редовно слушателите  от Измир, Одрин "поръчваха" негови песни, за да поздравят близки. А вероятно най-необичайното писмо, получено в "Предавания за чужбина", е от едно селце под легендарния Мачу Пикчу в Перу: зрелостници искаха разрешение да си кръстят випуска "Радио България".
Предаванията за чужбина разказваха на читателите за развитието на българската икономика, излъчваха се репортажи от фабрики и заводи, от кооперативни стопанства, пред микрофона се изправяха изявени в различни области личности: хора на изкуството, на науката, на спорта, постигнали върхови постижения в своите области изобретатели, както и обикновени трудови хора - работници и селяни, създатели на материални блага. Да, пропаганда на социалистическата ни действителност, така както "Voice of America" си пропагандира "the American way of life" - "американския начин на живот".
Най-добрите български политически наблюдатели от онова време, в това число и незабравимият Радослав Велев, (таткото на Сашко Велев, с когото в края на живота му деляхме една стая в "Дума"), коментираха в ефир на съответния език актуалните събития по света. Разбира се, от позиция, съответстваща на политиката на България по един или друг въпрос.
Предупреждаваме: следващият пасаж

не е извадка от пропаганден материал

на "Предавания за чужбина" на Българското радио:
"Преди Втората световна война България въобще не е била докосната от модерния живот. Тя е била страна, живееща главно от селското стопанство и чиито ресурси не са били използвани. След 1947 г. тя предприема икономическото си развитие върху социалистически основи в рамките на петгодишни планове и с помощта на СССР.
Селското стопанство остава важен фактор в икономиката. Земята е одържавена или се обработва от големи земеделски кооперативи, обхващащи едно или повече села. Това е улеснило увеличаването на добивите благодарение на механизацията и употребата на торове. Освен това развитието на напояването, особено в Дунавската равнина, е позволило разширяването на обработваемите площи. Покрай пшеницата и царевицата се увеличава отглеждането на слънчоглед, захарно цвекло, тютюн, памук, домати, рози, предназначени отчасти за износ. Планините остават овцевъдни райони.
Забележително е индустриалното развитие. То се основава главно върху изграждането на пътната мрежа и разработването на подземните богатства... Залежите от олово, цинк, магнезий и главно мед са основа за развитието на металургията. Химията (петрохимията в Бургас), текстилната промишленост са другите два главни клона на развитие. И още... "
Има много още - на стр. 236 от френската енциклопедия "Ларус", издание 1979 г., но и това стига. За да се убедим, че пропагандата ни е имала реална основа в действителността, имало е с какво да се похвалим на английски и френски, на турски и на арабски, на португалски и на албански.
А какво да пропагандираме сега? Пустеещите селски мери, обезлюдените села,

изкормените фабрики и заводи

протеклия таван на Народната библиотека, да не говорим за грохналите читалища, здравпунктовете без лекари,  училищата без ученици. Прав е Александър Велев за отживелицата и ненужната пропаганда: просто липсват обекти на пропаганда. Не върви да се хвалиш, че си внасяме домати от Македония, зеле от Полша, картофи от Египет. Неудобно е да се тупаш в гърдите, че сме най-бързо топящата се нация, с най-ниска раждаемост и най-висока смъртност в Европа. Че лекарите, инженерите, програмистите не достигат, защото ги изнасяме, по-точно изнасят се по терминала на летището заради в пъти по-високите възнаграждения, които им предлагат в чужбина. Или да се тръшкаме, че зрелостниците са функционално неграмотни.Че, че, че...
Коментатори като Радослав Велев нямат шанс да пробият в медиите: Славето беше високоерудиран, компетентен по проблемите на Европа, Европейския съюз и НАТО и особено на ролята на Германия, защото дълги години беше кореспондент и в Берлин, и в Бон, убедителен в отстояването на позициите на България. Сега не е нужно да си ерудиран, да си специалист, да си изграждаш позиция, да умееш аргументирано да я отстояваш. Достатъчно е папагалски да повтаряш какво е казал Юнкер, Столтенберг, Ангела Меркел, е, малко по-резервирано и избирателно - Тръмп. Най-обикновени репродуктори. Радиослушателят в Париж, Берлин, Рим, Лондон ще си ги слуша в оригинал, за какво му е да търси по скалата Радио България.



Така че прав е гендирът на БНР

да ликвидира предаванията за чужбина. Смешен е плачът за такива отживелици, когато си имаме "началниците" в Брюксел: каквото наредят, козируваме и изпълняваме. Е, няколко десетки висококвалифицирани журналисти ще бъдат изхвърлени на улицата. И за тях ли да плачем! Малко ли са висшистите, които ровят по кофите за боклук да се препитават. Да се примиряват и свикват.   

*Авторът е бил директор на "Предавания за чужбина" (1983-1988 г.).