Господарят на степта

Христо Шагерски

Трагедията на американския бизон, причинена в обширните равнини на Северна Америка от белите заселници, засенчва една друга трагедия - изчезването на европейския бизон, чието по-популярно име е зубър. Това е най-едрото европейско животно, обитавало почти до наши дни степите в централната и североизточната част на Европа. Учените различават три подвида зубъри, от които двата - унгарският и кавказкият, са изчезнали. До наши дни е оцелял само беловежкият зубър, който все още обитава родната си гора в най-забележителния резерват в Европа - Беловежката пуща в Белорусия.
Мъжките зубъри достигат тегло над един тон при височина на холката до 2 метра и дължина на тялото около 3 м. Женските са наполовина по-леки и с метър по-ниски. Полова зрялост настъпва за мъжките на 8-9 г., а за женските на 5-6 г. Бременността трае 265 дни, малкото се ражда с тегло 16-35 кг. и майката се грижи за него около 2 години.
Огромните стада, които обикалят европейските равнини в началото на първото хилядолетие от н.е., постепенно се стопяват, и в края на XI век в Западна Европа зубъри могат да се срещнат единствено в дивите възвишения на Ардените, но и там последните са избити до края на XIV век. Известни са и някои дати - последният зубър в Молдова е убит през 1762 година, а в Трансилвания - през 1790 г. Това става въпреки спорадичните опити за опазване на тези царствени животни - в Източна Европа, главно в Русия, Жмуд и Полша стадата зубъри се смятат за собственост на властващите монарси и убиването им се наказва жестоко. Известно е, че полският крал Сигизмунд в средата на XVI век налага смъртно наказание за убиването на зубъри, и въпреки това и в Полша унищожаването им продължава - там последният див зубър е убит през 1919 г. Смята се, че последният див зубър в света е отстрелян в Кавказ през 1927 г. Така дивата популация на този истински господар на степите е напълно леквидирана, като около 50 екземпляра остават само в зоологическите градини на Стария континент.
Едва в началото на 50-те години на миналия век започват опити за възстановяване на стадата от зубъри в традиционните им местообитания, като през 1951 г. те са пуснати на свобода в Беловежката пуща и около нея на територията на Белорусия и Полша. Сега вече могат да се срещнат и на други места в Литва, Русия, Украйна, Киргизстан, и дори у нас. Така днес общо зубърите в дивата природа наброяват повече от 3000 животни, като всичките са потомци само на 12 родители. Близкородственото им кръстосване крие редица опасности, от които най-страшна е относителната им уязвимост от болести.
Заселването на зубъри в България е успешно само на територията на ловно стопанство Воден, където през 1990 г. е имало над 160 индивида, а сега са останали едва 40. През 1996 г. зубърът е обявен за застрашен вид.