Гергана Андреева: Застрашен е основен поминък на хиляди българи*

Интервю на Диана БИКОВА, "Фокус"

Представители на местната власт от 11 общини в Южна България, на бизнеса и розопроизводители се събират на 23 февруари в Старосел на работна среща. На нея ще се обсъдят съвместни инициативи във връзка със законодателство на ЕС, което може да окаже негативно въздействие върху сектор етерично-маслени култури.

- Преди дни кметът на община Казанлък Галина Стоянова алармира, че има опасност ЕК да забрани емблематичното за България розово масло и може да бъде обявено за химическа субстанция. Това слух ли е или има основателни опасения?

- Това не е слух, има съществени основания за изказването, което е направила г-жа Стоянова. Те обаче не датират от днес. Това е едно предложение за ревизия на два регламента на ЕС. Още от 2021 г. започна да се изпраща информация и съответно да влиза в дневния ред на Техническия комитет на CARACAL, който се занимава с регламентите REACH и CLP, контролиращи основно химическата индустрия. Всички химикали попадат в обхвата на разпоредбите на тези два регламента.

Никога до този момент етеричните масла не са били третирани като химически субстанции, вещества и смеси, защото те са натурален естествен продукт от природата и въпреки тяхната сложнокомпонентност на много молекули те не са смеси, защото са естествени растения.

- Не са получени по изкуствен начин, а са естествени субстрати.

- Точно така, те са естествени субстрати. Да, сложен комплекс от молекули са, но не са смеси и по никакъв начин не са еквивалент и не бива да бъдат третирани като химическите вещества и смеси.

- Твърди се, че ЕК смята да въведе регулация за добиването на розово масло. Какво не им харесва на европейците в българската технология?

- Не е точно така. Добиването на розово масло е технология, която е на над 300 години и още нашите прапрабаби и дядовци са отглеждали и преработвали роза дамасцена и роза алба по технология, която е запазена и до днес. Това е водно-парна дестилация и няма как Европейската комисия да има отношение към този технологичен процес.

- Т.е. нямат претенции?

- Нямат претенции към технологията на добиване на розовото масло. Казусът с ЕК е в контекста на Зелената сделка. Има редица стратегии за устойчивост на определени регулации - водородните емисии, парниковият ефект, отпадните води. Там е и т.нар. Стратегия за устойчивост на химикалите, в която по необмислен и неаргументиран повод са попаднали и етерично-маслените култури. Етерични растения се отглеждат в цяла Европа, при нас е розовото и лавандуловото масло, но във Франция също се отглежда лавандула, в Испания и Италия са цитрусовите етерични масла, така че много добре знаят, че тези продукти са земеделски, селскостопански, и по никакъв начин не могат да бъдат разглеждани като химически вещества и смеси.

- Направена ли е някаква стъпка от страна на Франция, Испания и България като реакция на това намерение на ЕК?

- Да, още 2021 г., когато нашата асоциация бе сигнализирана от европейските ни партньори, Европейската асоциация на производители и търговци на етерични масла и Международната асоциация на ароматите IFRA, заедно с кметовете на Грас и други отговорни лица се изпратиха становища на вниманието на националните компетентни органи за съответните страни и те от своя страна изпратиха своите становища до ЕК.

У нас за регламента REACH компетентният орган е Министерството на околната среда и водите, а за регламента CLP - Министерството на икономиката, дирекция "Техническа хармонизация и защита на потребителите". Те са напълно наясно с този проблем.

Факт е обаче, че от МОСВ доста неангажиращо подхождат, поне на този етап, въпреки че са изпратили своите становища и са информирали Техническия комитет, участват в CARACAL срещите. Те неглижират социално-икономическия елемент за България и изхождат чисто бюрократично в своите писмени обяснения не само към нас, но и към всички страни в диалога, а именно - че когато се разглеждат комплексните вещества и смеси, няма никакво значение социално-икономическият ефект, а се разглежда потенциалната опасност на веществата. Т.е. те би следвало да подходят по-сериозно и ангажиращо, но това е друга тема.

- Какъв ще бъде ефектът от приравняването на розовото масло с химическите препарати, като белина например?

- Няма как да бъде приравнено, защото Регламент REACH е за класифициране и етикетиране на определени химически вещества, които поддържат едни и същи показатели и характеристики, просто защото те са изкуствено създадени. Това е синтетика - както ги направиш, те са едни и същи. Докато природният продукт не можеш да го модифицираш, това са молекули, които са биологични. Това, първо, преди да стане розово масло, е растение, на което влияе почва, влажност, температура - целият този природно-географски комплекс, включително и агротехнически грижи (торене, обработване).

Второ, тези регламенти в същността си осъществяват контрол чрез инструмента на рестрикция и ограничаване за влагането на тези химически вещества и смеси в крайни продукти. Няма научна обосновка или аргумент, който да налага приравняването на естествените етерични масла, натурални от природата, към химическите вещества, смеси и субстанции.

- Розовото масло защитена марка ли е за България?

- Розовото масло е първият защитен продукт, след Горнооряховския суджук, от 2014 г. е защитено географско название. То е вписано в европейския регистър. В крайна сметка, това е и лобиране от страна на химическата индустрия, която беше доста притисната последните години заради определени тенденции за използване на повече натурални продукти.

- Какво ще се случи с поминъка на хората, ако бъде приета тази нова рестрикция? Колко хора са ангажирани в отглеждането на маслодайните рози?

- Това е традиционен отрасъл за нашата страна. От една страна - розопроизводство, от друга - лавандула, маточина, мащерка, мента и пр. Специално за розопроизводството - има цели географски райони, които се занимават само с това, основен поминък е, няма друг. Това са над 3200 земеделски стопани, над 45 000 хектара обработвани розови насаждения. Това са малки семейни стопанства, които изцяло разчитат на този поминък. Районът на Розовата долина - Карлово, Казанлък, Стрелча, Пазарджик, Стара Загора, Брезово, малките населени места се занимават изцяло с отглеждане само на тази култура.

От друга страна, отглеждането на лавандула е не само в Южна България, а и в Северна България. България е на първо място по производство на лавандула, над 700 т годишно от около 180 000 декара, над 100 преработвателни мощности, с много ангажирани в Добруджа, Шумен, Разград, към Видин.

- Каква част от населението ще бъде засегната?

- Много голяма част от населението и много голяма част от земята, защото на определени почви не се отглежда всичко, не може да се отглеждат зеленчуци или плодове. Т.е. няма алтернатива. Да не говорим, че това е брутен вътрешен продукт за държавата и ние сме единствената страна член на ЕС, в която индустриално се занимават с производство на розово масло. Ако това нещо се допусне, означава, че остават третите страни, турското розово масло или иранското, които са с категорично по-различно качество и не се употребяват в луксозната парфюмерия и козметика, и в парфюмните композиции, които влизат в най-скъпите парфюми.

- Какъв е делът на розовото масло в БВП на страната?

- Не представлява някакъв голям дял, специално за розовото масло около 30 милиона евро се генерират, отделно е лавандулата, отделно са другите етерични масла. Изнасяме над 800 тона етерични масла за цял свят, и то с еталон за най-доброто качество. По това, което България изнася, се равняват всички останали.

- Какви мерки ще предприеме асоциацията, за да защити сектора?

- Още 2021 г. сезирахме националните компетентни органи и евродепутатите, които на ниво ЕК да защитят нашия интерес. 2022 г. доста се отлагаха нещата с тази ревизия и нямаше черно на бяло нищо, което да ни притесни и да наложи необходимостта от по-активни действия. Инициирахме разговори и обмяна на информация между кметовете на общините, където този поминък е основен. В крайна сметка те трябва да се погрижат за хората си и имат интерес това да не се случи. След като на ниво министерство няма някаква обратна връзка, смятаме, че местната власт може да повлияе на развитието на този проблем с изготвянето на твърдо, аргументирано становище, с което всички евродепутати да бъдат ангажирани.

Със съкращения

* Заглавието е на редакцията