Почитаме свети Серафим Софийски Чудотворец

Православната църква почита днес свети Серафим Софийски Чудотворец, свети Порфирий, епископ Газки, свети мъченик Севастиан (Службата е великопостна) (Тип. с. 420) (Блажи се, риба и млечна храна).

Николай Борисович Соболев (бъдещият архиепископ и светител Серафим) е роден в гр. Рязан, Русия, на 1 декември (ст. ст.) 1881 г. в семейството на занаятчията Борис Матвеевич Соболев и жена му Мария Николаевна, които имали 12 деца. Николай бил десетото дете. Когато е на 6, баща му се парализира след инсулт и остава на легло цели 14 години. Като свидетел на мъките на баща си, момчето решило да стане свещеник и да измолва здраве и благодат за хората.

През 1894 г. Николай Соболев бил приет във втори клас на Рязанското духовно училище, а през 1900 г. - в Рязанската духовна семинария, където учил до 1904 г. Още тогава обмислял монашество. Постъпил в Духовната академия в Санкт Петербург.

Първото чудо с молитва се случило, когато горещо се помолил за здравето на сестра си Варвара. Тя получила тежък кръвоизлив, и докато я закарат на лекар до града, щяла да умре. Серафим се приближил до Варвара, помолил се и я прекръстил. Кръвотечението веднага се прекратило и сестра му дошла на себе си.

Светителят цял живот си спомнял този случай и не забравял всеки път да благодари на Бог за чудото.

През есента на 1908-а година йеромонах Серафим защитил дисертация в катедрата по нравствено богословие: "Учението за смирението според Добротолюбието". През същата година започнал преподавателска дейност в Пастирското училище, основано от Волинския и Житомирски архиепископ Антоний (Храповицки). Общуването с децата носело на йеромонах Серафим голяма радост.

През декември 1911 г. отец Серафим бил назначен за инспектор в Костромското духовно училище. На 22 декември 1912 г. йеромонах Серафим с решение на Светия Синод бил назначен за ректор на Воронежката духовна семинария с издигането му в сан архимандрит и заема тази длъжност до Великата Октомврийска революция в Русия.

През пролетта на 1921 г. архиепископ Евлогий (Георгиевски), управляващ руските енории в Западна Европа, назначил епископ Серафим за настоятел на църквата "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" в София. През април 1921 г. назначението на епископ Серафим за настоятел на църквата "Св. Николай" било потвърдено от Висшето църковно управление зад граница. На 28 април 1921 г. митрополит Антоний (Храповицки) съобщил на патриарх Тихон за назначаването на епископ Серафим за настоятел на храма "Св. Николай" в София . На 19 май 1921 г. епископ Серафим, заедно с брат си йеромонах Сергий, пристигнали в България.

Място за служение на епископ Серафим станал храмът "Св. Николай" на булевард "Цар Освободител". Този храм бил построен още преди Първата световна война към посолството на Руската империя и бил осветен на 24 ноември 1914 г. Но след руското преселение, този храм станал духовен център на емиграцията в България. Освен църквата "Св. Николай", на подчинение на епископ Серафим са били манастирите: Ямболският "Св. Спас" и Асеновградският "Св. св. Кирик и Юлита" , а също руски енории във Варна, Пловдив, Перник, Русе (Русчук), Пещера, Цариброд (близо до гр. Шумен), в Княжево (квартал на София) и на Шипка.

Серафим (Соболев) Софийски Чудотворец. Свети Серафим е канонизиран едновременно от две поместни православни църкви - Българската и Руската, на 26 февруари 2016 година.

източник: https://impressio.dir.bg