Пари за топло, пари за студено

Бедността има различни лица. Едно от тях е енергийната. Тя възниква, когато едно домакинство трябва да намали потреблението си на енергия до такава степен, че това се отразява зле на здравето и благосъстоянието на членовете му.
В наши дни е трудно да се справим с много неща без или с намалена енергия - от осветлението през готвенето и пътуването до отоплението (или охлаждането) на дома или работното място. Тоест, без нея трудно можем да си да осигурим достоен стандарт на живот и да гарантираме здравето си.
Темата за сметките за потребление на ток е болезнена тези дни за българите. Няма спор, че доставчиците ще представят пред контрольорите и обществеността система от невероятни и фантастични изчисления, полети със сироп от празнословия, за да докажат “правотата” си. Навярно това е друга тема, но със сигурност тя ще рефлектира върху броя на енергийно бедните българи, както и върху разходите на различните предприятия, което още веднъж ще удари по джоба гражданите. 
На какво се дължи енергийната бедност? Всеки може да отговори предвид личния или семейния си бюджет - висок дял от разходите на домакинството за енергия, ниски доходи, както и ниска енергийна ефективност на сградите и уредите. Но освен доходите и собствеността върху имоти, има и други разделителни линии. Например, хората в лошо здравословно състояние, много от които може да са принудени да са вкъщи, също са по-склонни да бъдат изложени на риск от прекомерно охлаждане през зимата или на екстремни горещини. Кризата с КОВИД-19 и войната в Украйна още повече влошиха нещата по отношение на енергийната бедност в целия Съюз. В това число и за нас - българите. Пример за това са данните на Еврокомисията - ако през 2021 г. делът на европейците, които са се затруднявали да поддържат домовете си адекватно отоплени е бил едва 6,9%, то две години по-късно скача на 10,6%. От ЕК твърдят, че “благодарение на усилията на ЕС” и прилагането на различни мерки, този показател през 2024 г. пада на 9,2%.
Семействата с ниски доходи, възрастните хора, децата и маргинализираните групи са непропорционално засегнати, тъй като е по-вероятно да живеят в неадекватни жилища и да имат ограничен капацитет за подобряване на положението си. По този начин енергийната бедност задълбочава съществуващите уязвимости, разширявайки разликата в здравето и благосъстоянието между населението.


Двупосочната връзка със здравето на бедните

Последиците върху здравето от енергийната бедност илюстрират силна връзка между материалните лишения и човешката уязвимост. Енергийната бедност е не само социален или икономически проблем, но и основен проблем за общественото здраве както и за здравето на всеки член на всяко засегнато семейство. Когато домакинствата не могат да си позволят достатъчно енергия за отопление, охлаждане и вентилация, средата им на живот става нездравословна. Студените, влажни и лошо вентилирани домове водят до респираторни заболявания като астма и бронхит, влошават сърдечносъдовите заболявания, както и мускулно-скелетните болки при възрастните хора. Освен физическото здраве, постоянната тревога за високите сметки за енергия и лошия домашен комфорт предизвиква стрес, тревожност и депресия и дори нарушава съня и храненето.
- Около 80% от анкетираните в WELLBASED са имали един или повече хронични здравословни проблеми, двойно повече от средното за Европа.
- Почти половината са страдали от три или повече. 
- Проблемите с психичното здраве също са били широко разпространени, като 30-40% са съобщавали за тревожност, стрес или депресия. Много от анкетираните са се чувствали в капан и безсилни, неспособни да променят обстоятелствата си - чувство, което засилва социалната изолация и стигмата.
Така, от една страна, неадекватното отопление, охлаждане или вентилация могат директно да навредят на физическото и психическото здраве. От друга страна, лошото здраве само по себе си може да увеличи риска от енергийна бедност, например когато увреждането или хроничното заболяване ограничават доходите или увеличават енергийните нужди. Доказателство за порочния кръг е, че повече от половината от хората, които се описват като в лошо здравословно състояние, съобщават, че не могат да си позволят да поддържат домовете си хладни, в сравнение с малко над една четвърт от тези, които са заявили, че са в добро здраве.
Горещините са причина за около 48 000 смъртни случая годишно в Европа, сочат изследвания. Топлината също носи значителни предизвикателства за общественото здраве, икономиката и социалните проблеми, особено за уязвимите групи като домакинствата с ниски доходи, възрастните хора и жителите на енергийно неефективни и лошо изолирани домове.


Вече и охлаждането е проблем

Изменението на климата и редовните горещи вълни през последните години правят лятната енергийна бедност също спешен и нарастващ проблем в Европа. Жегата също носи значителни предизвикателства за общественото здраве, икономиката и социалните въпроси, особено за уязвимите групи. Тези, които вече се сблъскат със „зимната“ енергийна бедност, най-вероятно е да се затруднят през лятото с охлаждането на домовете си. Или, казано накратко, глобалното затопляне непропорционално засяга тези, които имат по-малко ресурси за подготовка.
Според едно проучване повече от 38% от 27 хил. респонденти в анкета на целия континент заявяват, че не могат да си позволят да поддържат дома си достатъчно хладен през лятото.
Две трети от по-бедните европейци не могат да поддържат домовете си хладни през все по-горещите лета. Това сочат данните от ново проучване за въздействие на изменението на климата върху енергийната бедност. Проучването е проведено от Европейската агенция по околна среда и Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд. Само 9% от заможните европейци заявяват, че се борят с прегряване на домовете си, докато 66% от хората, изпитващи финансови затруднения, съобщават, че не могат да си позволят адекватно охлаждане.
Около половината от анкетираните за проучването заявили, че са инсталирали сенници или изолация в домовете си, а почти една трета са инвестирали в климатизация или вентилация. Но докато близо 40% от заможните домакинства са инвестирали в климатици или вентилатори, едва около 20% от европейците в затруднено положение са направили същото.
Освен жегата, проучването разглежда наводненията, горските пожари, недостига на вода, щетите от вятъра и нарастващите ухапвания от насекоми. Общо 80% от анкетираните казват, че са били засегнати от поне едно от тези въздействия през последните пет години.
Освен това, южноевропейците са много по-уязвими от тези в Северна Европа. Докато само 8% от анкетираните в цяла Европа са заявили, че са били засегнати от горски пожари, например, това число се увеличило до 41% в Гърция.
В южните страни тревогата е по-висока. Там два пъти повече от анкетираните се притесняват от влошаване на горещините, пожарите и наводненията в сравнение със северноевропейците.
Респондентите в Централна и Източна Европа също съобщават за високо излагане на въздействието на климата, където е най-високият дял на домакинствата, които не могат да поддържат домовете си хладни през лятото - 46%. В същото време в Южна и Западна Европа домакинствата с такъв проблем са 37% от домакинствата и 30% в северните страни.
Градовете играят ключова роля, а местни инициативи като градската охладителна мрежа в Париж, главния топлоснабдителен директор в Атина и зелените обществени жилища в Амстердам демонстрират мащабируеми решения, но е необходим съгласуван подход в целия ЕС. 
И все пак, оказва се, че европейците не са достатъчно подготвени за справяне с екстремни метеорологични извънредни ситуации. Само 13,5% от анкетираните са заявили, че имат комплект за спешни случаи у дома, а по-малко от половината имат застраховка на дома, покриваща екстремни метеорологични условия.


Застраховки на имуществото си срещу климатични бедствия?

Засилването на екстремните метеорологични явления принуждава много граждани на ЕС да вземат нещата в свои ръце.
Ново проучване на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) установява, че 40% от европейците вече имат полица, покриваща климатични опасности.
Освен микродържавите, страните с най-висок процент застраховани домакинства са в Словения (66%), Унгария (58%), Чехия (53%) и Франция (51%). Но България е в другия край. Сред страните с нисък брой застраховани имоти са Швеция (18%), Гърция (23%), Хърватия (25%) и България (27%).
Притесненията са огромни след последните метеорологични бомбардировки в Испания, Португалия и Италия.
Според ЕАОС 87% от домакинствата нямат мерки за защита от наводнения, като например подобрени дренажни системи или бариери. В Южна Европа - вероятно най-рисковият район на континента, без такива мерки са 89%, като още по-висок е процентът на незащитени имоти в Италия (90%) и Испания (93%), страни, многократно засегнати от екстремни метеорологични явления през последните десетилетия.
Тревогата от наводнения е особено висока в Южна и Централна Европа. Гърците са най-разтревожени в ЕС от тежките наводнения (94%), следвани от португалските граждани (91%) и българите (90%).
В по-голямата част от Европа ниското възприятие за превантивните мерки от страна на властите само засилва безпокойството.
В ЕС 76% казват, че не са виждали никакви системи за смекчаване на наводнения близо до домовете си, като например диги или басейни за задържане на дъждовна вода.


Студени домове през зимата

През 2024 г. 9,2% от населението на ЕС не е било в състояние да поддържа домовете си адекватно топли, сочат данни на Евростат. Това са около 41 милиона души. Все пак, в сравнение с 2023 г. статистиката отчита подобрение с 1,4 процентни пункта.
Според някои от най-големите икономики в ЕС, около 6,3% от германците съобщават, че не са в състояние да отопляват домовете си адекватно през 2024 г. Същото важи и за 11,8% от френските граждани. В Италия около 8,6% от хората са се затруднявали да поддържат домовете си топли.
България пак е в негативната класация за 2024 г. Най-високият дял на хората, които не са в състояние да поддържат домовете си адекватно топли, е наблюдаван у нас и в Гърция (по 19%), следвани от Литва (18%) и Испания (17,5%). За разлика от това, Финландия (2,7%), Полша и Словения (по 3,3%), както и Естония и Люксембург (и в двете по 3,6%) отчитат най-ниските дялове. Все пак, европейската статистика отчита леко подобрение на нещата в България за миналия зимен сезон, но да не забравяме, че зимата на 2024 - 2025 г. не беше от много студените. 


В България повече хора чакат помощ от държавата

У нас все още акцентът е "зимната" енергийна бедност. Или поне държавата традиционно се ангажира по-сериозно с нея. Макар данните на Евростат за 2025 г. да отчитат намаление на дела на българите, които трудно поддържат домовете си топли (16,1%) в сравнение с предходната година, хората, разчитали на помощ от държавата, се увеличават, сочат данните на Агенцията за социално подпомагане. За периода 1 ноември 2025 г. - 31 март 2026 г. е отпусната помощ на 337 945 души и семейства. Това е с близо 13 хил. повече в сравнение с предходната зима. Освен това и сумата е с около 10% по-висока и за целия сезон е 606,70 лв. 
Дали помощта ще покрие шоковите сметки от началото на годината? И дали енергийно бедните няма отново да се увеличат, тепърва ще се види.