Религия в училище - как стои въпросът на Балканите

Различните балкански страни прилагат различни модели по отношение на образованието по религия за учениците. В някои от държавите на полуострова предметът вероучение е задължителен, в други - избираем, а в трети напълно отсъства от учебната програма.
Подходът към преподаването на религията също се различава в отделните страни, като някои се придържат към конфесионален (отнасящ се до вероизповедание - бел. ред.), а други към неконфесионален вариант на обучението. В част от държавите от родителите се изисква да предоставят декларация, за да бъдат освободени децата им от часовете по религия, докато в други е нужно писмено разрешение от родителите, за да присъстват учениците на тези часове, пише БТА и представя подробна справка за регламента в отделните страни:

Гърция

Обучението по религия в Гърция е регламентирано в конституцията на страната, в която се казва, че сред целите на образованието е "развитието на националното и религиозното съзнание" на гръцките ученици. Същевременно конституцията определя и Източноправославната църква като господстваща религия в Гърция. В съчетание с високата степен на религиозност на гърците (79 процента и четвърто място в Европа според проучване на "Евробарометър" от 2010 г.) и силното присъствие на православието като част от тяхната идентичност, не е учудващо, че часовете по религия са задължителна част от учебните програми от трети клас до края на средното училище.
През 2024 г. гръцкото Министерство на образованието и изповеданията реши на учениците, които се освобождават от часовете по религия, да бъдат осигурени часове по етика. Броят на освободените е малко повече от 10 хиляди годишно.

Кипър

Религиозното образование в контролираната от правителството част на Република Кипър е част от задължителната учебна програма за целия курс на средното образование. Акцентът е върху източноправославната църковна традиция. Свободата на съвестта и изповеданието е залегнала в конституцията на страната, поради което учениците от другите изповедания, както и от нерелигиозните семейства, имат право да бъдат освободени от часовете по религия, като за тях се определя час по друга учебна дисциплина по време на часовете по религия.
Подобно на Гърция, и в Кипър съществува дискусия около законовото положение, че за освобождаване от часовете по религия е необходимо ученикът да е от друго изповедание или от нерелигиозно семейство. Консервативни кръгове критикуват въведената възможност за електронно записване на учениците от родителите им за всяка учебна година, защото във формуляра се съдържа избор за освобождаване от часове по религия, който според тях по същество прави предмета факултативен.

Турция

Религиозното образование е обявено за задължителен предмет във всички училища на територията на Турция през 1982 г., когато страната приема нова конституция. Така предметът "Религиозна култура и етика" става задължителен за всички ученици от 4 до 8 клас. През 2012 г. в Турция е въведена 12-годишна образователна система, в рамките на която към предмета "Религиозна култура и етика" са добавени три допълнителни избираеми курса - "Свещен Коран", "Животът на пророка Мохамед" и "Основно религиозно познание".
Предметът се преподава по два учебни часа седмично на учениците от 4 клас нагоре. Допълнителните курсове могат да бъдат записани от учениците между 5 и 8 клас, като всеки от тях добавя по два учебни часа в седмичната им програма.
В същото време в Турция съществува и отделна система от средни училища и гимназии, които дават разширено религиозно образование и подготвят бъдещите ислямски духовници и проповедници - т.нар. училища "Имам хатип".

Румъния

Предметът "Религия" е въведен в румънското училище още през 1990 г., т.е. една година след падането на режима на Николае Чаушеску. Днес часовете по религия в Румъния, които обикновено са един или два пъти седмично, са включени в учебния план на предуниверситетското образование в северната ни съседка, но участието в този предмет е по избор и изисква писменото съгласие на родителите, ако учениците са непълнолетни.
Данните, цитирани от местните медии и институции, показват, че между 90 и 93 процента от учениците в Румъния са избрали да учат религия. Според посочените източници причината за това е, че чрез участие в часовете по религия се добавят няколко точки към средния резултат на националното оценяване.
Учениците, които не посещават часовете по религия, са длъжни според действащото законодателство да остават в училище, докато тече въпросното занимание. На практика възникват трудности, тъй като много училища страдат от недостиг на персонал.

Сърбия

Обучението по религия в Сърбия е задължителен избираем предмет, т.е. учениците са задължени да избират между предметите вероучение и гражданско образование. Изборът се прави в първи клас и след това в началото на средното училище. Оценката по двата предмета е описателна и не влияе на общия успех на ученика.
Двата предмета са въведени в сръбските училища през 2001 година след падането на режима на Слободан Милошевич. Около 60 на сто от учениците в основните и средните училища посещават часове по религия, а 40 на сто - алтернативния предмет. Почти 96 на сто от учениците биха препоръчали предмета вероучение на други ученици.
В Сърбия децата и техните родители могат да избират между шест религиозни образователни програми - православна, католическа, ислямска, еврейска, реформаторска и евангелистка.
Според най-новите законови изменения от тази година преподавателите по религия в училище вече ще могат да работят на постоянен трудов договор, а не както досега на срочен за една година. В Сърбия, за да си учител по религия, трябва да имаш съответното богословско образование и да бъдеш одобрен от съответната религиозна общност.

(Със съкращения)