Бъдни вечер, изпълнена с приготовления и аромати

Има истории, които се помнят цял живот. Остават завинаги в мислите и сърцето. Такъв мил спомен от детството пази и моята събеседничка доц. д-р Светла Панайотова, която читателите на ДУМА познават от изложбите й с плетива на една кука в Дечковата къща в Габрово. Този път преживяването й е свързано с Коледа - с топлотата и споделеността на празника.  
"Още в края на октомври магазините привличат посетители с многообразието от коледни играчки, ароматни свещи, лакомства и възможности всеки да изработи сам украсата за елхата и дома.

Предлагането е толкова голямо, че затруднява избора ни. Но невинаги е било така", казва доц. Панайотова от Техническия университет в Габрово. По думите й всяка година предстоящите празници я връщат към спомените от детството й.
"Спомням си, като 3-4-годишно дете, че в село Горна Липница, откъдето е баща ми Боян Панайотов, имаше много сняг и по това време винаги се събираха мъже колачи. Беше почти като ритуал да изведат наедрялото прасе на двора, да го съборят и да го заколят, а жените помагаха при обработката на месото. От сладкия кокал приготвяха яхния за колачите. Правеха пача от ушите, краката и опашката. На печката къкреше медник с ароматна кървавица. Мъжете осоляваха месото, за да издържи през зимата, а от сланината баба вареше мас. Като си намажеш филията с мас и я посолиш с червен пипер или със захар, ставаше най-вкусния сандвич от детството ми", разказва доц. Панайотова. Всичко от прасето се употребяваше и то изхранваше семействата до късна пролет.
В къщата ухаеше на бабините гевречета и топли пуканки. На сурвачките от дрян нанизваха сушени плодове - ябълки, сливи; пуканки, гевречета, връзваха червени и бели вълнени конци, а най-отгоре - и паричка за берекет. Баба ни изплиташе топли вълнени чорапи и понеже нямаше телевизор, ни разказваше приказки, докато предеше къделята от вълна на хурката. Между Коледа и Нова година се появяваше и първото агънце, което дядо свиваше в кожухчето си и донасяше до печката, за да му е топло, отбелязва преподавателката. И допълва - Следващите години ходех на детска градина в Габрово и там се подготвяхме за празника, като учехме песни и стихотворения, които да представим пред Дядо Мраз, за да получим подарък. В съзнанието ми винаги се появяват текстовете на "С червените ботушки потропва Дядо Мраз, дечица веселушки, шейната спря пред нас...", "Снежинки, разстилайте чергите меки по друми широки и тесни пътеки, че в тази нощ в късен час при нас ще дойде Дядо Мраз...", "Днес децата вън на двора си направиха от сняг цял човек голям и страшен с тояга и с калпак..."

Баща ми купуваше истинска елха или борче, слагаше му кръстачка, за да стои изправено, а майка ми, Иванка Панайотова, го украсяваше преди Бъдни вечер. Тя изваждаше всяка играчка от кутия. Имаше запазени стъклени жълъд, шишарка, топки от нейното детство. Когато някоя се пукнеше, обагряхме новогодишните картички, като начупвахме остатъците под хартия и ги поръсвахме върху лепило. Мама защипваше върху клончетата малки свещички, които с пламъка си огряваха стаята, и слагаше няколко пръчки бенгалски огън, за да се получи искрящ ефект. Пред къщата ни на ул. "Свищовска" 33 имаше няколко големи бора, от които събирахме шишарките. Станиолите от шоколадовите блокчета изглаждахме между страниците на книгите и с тях обвивахме шишарките и орехчетата, за да ги закачим на елхата. От цветна и крепонена хартия изработвахме гирлянди и фенерчета.
Винаги сме спазвали обичая да има няколко постни ястия на Бъдни вечер - сварен боб, варено жито с орехи и лимонени корички, салата от картофи с маслини, кисело зеле, пълнени чушки с ориз, зелеви сарми, ошав от сушени плодове, содена питка, печена тиква с канела, орехи и мед. В красива чиния се подреждаха ябълки, портокали, орехи, чесън, лук, мед, за да е плодородна следващата година. Мама поставяше свещ върху питката, прочиташе молитвата "Отче наш..." и запалваше кандилото с тамян, за да прекади трапезата и всички стаи. След вечерята масата не се прибираше, за да има ядене и за Богородица. Чудесна, уютна семейна вечер, изпълнена с приготовления и аромати, пред грейналата елха. 

За Нова година имаше пържоли с гъби, баница с късмети, сладка баница и плодове. Слушахме новогодишното слово по телевизията и след химна отпивахме от чашите с вино. След това се хващахме на хоро - Свищовското, изпълнено от оркестър с духови инструменти. На 1 януари баба ми, по майчина линия, ни канеше на имен ден, защото се казваше Веселинка. Бяхме голям род и се събирахме няколко поколения, пеехме песни и разказвахме истории. Незабравими вечери за нас, децата. Празниците продължаваха до Богоявление и Ивановден, когато и родителите ми отбелязваха именните си дни. След това елхата се разваляше и стъклените играчки се прибираха за следващата година.
Средното си образование завърших в Езиковата гимназия в Ловеч през 1980 г. От този период научих много неща от учителите, които ни преподаваха немски език, за Коледа - Weihnachten. Като започнем от песента "O Tannenbaum, o Tannenbaum, wie grun sind deine Blatter...", през запалването на 4-те свещи за всеки адвент до Бъдни вечер, с украсата от светещи дървени пирамиди по прозорците, дървените човечета, пушещи Raucherkerzen - ароматизирани малки свещички, задвижваните с музикален съпровод пирамиди "Stille Nacht. Heilige Nacht. Alles schlaft, einsam wacht nur das traute hoch heilige Paar". "Holder Knabe im lockigen Haar, schlaf in himmlischer Ruh', schlaf in himmlischer Ruh'!" "Тиха нощ! Свята нощ...", различните сладкиши - щолен, меденки с канела, марципан, та чак до изпълненията на орган в катедралите.  
В продължение на много години, посещавайки Германия по различни поводи, се постарах да осигуря някои от тези символи и за моите деца, за да се приближат до многовековната традиция и да усетят магията на Коледа. Когато те бяха малки и все още вярваха в добрия старец, пишеха писма с желания. За да получат подаръците, понякога се преобличах като джудже, което оставя голям чувал и без да го забележат, се скрива. 
Независимо от настъпилите промени в живота ми, всяка година украсявам елхата и подготвям скромна празнична трапеза за Бъдни вечер. Декорирам цялото жилище, за което голяма заслуга има и синът ми Христо, който се занимава с аранжирането на дървените фигурки и пирамиди. Въпреки че отдавна не сме деца, продължавам традицията да изработвам нещо плетено или бродирано за близките си и всеки да намери подарък под елхата.  

За Нова година приготвям задължително баница с късмети и паричка. За 1 януари осигурявам и дряново клонче за сурвакане за здраве. От години гледаме заедно концерта на Виенската филхармония. Всичко, което получих като дете за тези дни, пренесох и в моето семейство. Обогатих и допълних знанията с моя опит и нагласа. Искрено се надявам, че и синът ми ще запази тези ярки детски спомени, за да ги разказва на своите деца и за да пребъде вълшебството на Коледа. 
От натрупания ми житейски опит, повече от 60 години, съм убедена, че независимо от предоставеното ни многообразие, не изобилието допринася за празничната атмосфера и поддържането на традициите, а духовната близост и споделянето, завършва разказа си доц. д-р Светла Панайотова. Тя пожелава на читателите на ДУМА здраве, благоденствие, творчески успехи и сбъдване на най-съкровените желания.