Морален компас за държавност

Днес България отново се спира в мълчание пред името на Васил Левски - Апостола на свободата, човека, който превърна мечтата за свободна и достойна родина в национален завет.
Годините отминават, поколенията се сменят, но образът на Левски остава непроменен - чист, неподкупен и изискващ. Той не принадлежи на една епоха, нито на една политическа сила. Той принадлежи на съвестта на българския народ. Той е мерилото, високият критерий за национално достойнство и родолюбие.
Левски ни остави не просто идеята за освобождение, а морален компас за държавност - за справедлива, демократична и „чиста и свята република“, в която законът стои над личния интерес, а равенството и достойнството са основа на обществото. Левски несъмнено e най-стабилната основа на съвременна политическа държавност и още по-несъмнено е, че това никога и по никакъв повод не бива да бъде подлагано на съмнение. 
И именно затова всяка година, когато свеждаме глави пред неговата памет, сме длъжни да си зададем най-трудния въпрос - доколко сме верни на неговите завети. Дали успяваме да бъдем достойни за свободата, извоювана с толкова саможертва, или често позволяваме дребните страсти и разделения да надделяват над общия национален интерес.
Днес, повече от всякога, обществото очаква от нас не противопоставяне, а отговорност; не шумни думи, а последователни действия; не лични битки, а работа в полза на България. Защото Левски ни завеща пример за скромност, дисциплина и безусловна отдаденост на обществото.
Той работеше тихо и неуморно в името на висши национални цели, а къде са тези цели днес? По площадите и пред паметниците в цялата страна младите хора поднасят цветя и търсят смисъла на неговото дело. Те гледат към нас с очакване - дали ще съумеем да превърнем думите за Левски в реални дела. Тяхната надежда е и нашият най-голям дълг.
От тази трибуна трябва да си припомняме, че свободата не е еднократен акт, а ежедневна отговорност. Че държавата се гради не със силни лозунги, а с честност, справедливост и служене на народа.
Нека днес си припомним, че името на Васил Левски не е само повод за почит, а еталон за нашите решения и поведение. Историята ще съди не думите ни, а това дали сме успели да бъдем достойни за България, за която той отдаде живота си.
Поклон пред Апостола на свободата.

Декларация на Парламентарната група на "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА"