Няколко думи
Като икона. Като на бесило...
/ брой: 33
Не са изминали и пет години от Освобождението. Героите на нашето Възраждане вече са позабравени, забравени са техните идеали и завети, подменени от неутолимия стремеж към пари и власт. Предстои да се роди Алековият Бай Ганьо. Разочарован, Иван Вазов пише някои от най-силните си творби, сред които се отличава безсмъртната "Епопея на забравените". В цикъла от 12 оди първа е "Левски".
А десетина години по-рано самият Левски пише в своето тефтерче: "За по път - маслини, хляб и ябълки - 3 гроша". И още - толкова и толкова за обувки, за чорапи, за небетшекер, за боза... Отчет на всеки грош от дарените за революционна дейност. И каква скромност! Пари са харчени само за най-необходимото. Каква безкористност!
В същото време днес портретът на Апостола виси на стената в кабинета на всеки политик, на всеки властимащ или поне докоснал се до властта, и дори на почти всеки олигарх. И дали го гледат в ясните очи, докато слагат поредните стотици, хиляди, милиони безотчетни държавни пари в собствения си джоб, или поне отвръщат поглед?
Страшно е това лицемерие. Голяма част от управниците ни нямат нищо общо нито с Левски, нито с народа, за когото е дал живота си. И техните "тефтери" са банковите им сметки.
А народът???? Четирите въпросителни продължават да се забиват в нашата съвест. Достойни наследници на делото на Апостола ли сме, опитваме ли се да бъдем като него? Какво направихме за България - всеки от нас? Къде са и какви са нашите идеали? Можем ли да погледнем честно в очите Левски?
Сещаме се за него около рождението и смъртта му. А през останалото време?
Има легенда, че след залавянето на Апостола, водени от мълвата хора се въртели около Къкринското ханче да ровят за паднали в снега пари. Продължават да ги търсят и сега.
А днес има ли кой да напише продължение на "Епопея на забравените", че да сложи вътре и Вазов, и Гео Милев, и Вапцаров... И забравения Ботев.
Портретът на Апостола виси на стената. "Със страшна сила". Като икона. И като на бесило...
