БСП е политическо ДНК на този народ

- Обяви начало на новия ден. Знаеш обаче, че конгресният ентусиазъм и надежда бързо отстъпват място на необходимостта да се работи по най-важните, най-належащите задачи. Кое е най-важното в днешния ден - предизборната кампания, стабилизирането на партията, оздравяването на структурите, публичният образ на левицата? 
- Новият ден като метафора има за цел да подчертае едно скъсване. На първо място, и това пролича, става дума за скъсване със зависимости, които пречат на нашата партия да бъде суверенна. Ние не можем да продължаваме да шикалкавим и да се крием от въпроси, на които имаме отговор, но не смеем да го изречем, защото сме дали предварително обещание. И начинът, по който бях избран, ми дава тази свобода, тъй като аз не обещавах нищо предварително на никого. На това се дължи конгресният ентусиазъм.
Права си, че отстъпва място на различни трудности, но аз няма да ги изреждам, защото съм се заел да ги решавам. Очевидно е, че политическият календар не е в наши ръце, затова първа и непосредствена задача е явяването на парламентарните избори и реализирането на добър резултат. Това, разбира се, ще стане със стабилизиране на партията, оздравяване на структурите и публичния образ на левицата. Така че всичко върви заедно и нищо няма да бъде решено за ден, два или три, но важното е да очертаем позитивната тенденция. Тя ще ни даде и настроение, за да постигнем по-големи резултати. Първите дни, в които живея и работя като председател, ми дават повод за оптимизъм.
- Някои веднага след конгреса сравниха коментарите отдясно на избирането ти с "луд възторг". Как реагираш на тях? Други пък - отвътре, те обявиха за "евроатлантическа левица", каквото и да означава това. Приеми го като провокация - каква е идеологията, която Крум Зарков изповядва?
- Не мога да го приема като провокация, защото е просто един нормален въпрос. Аз съм социалист и идеологията ми е, че трябва да се борим - и това е самата есенция на социализма, за изграждането на справедливо общество. Не мисля, че едно общество може да е справедливо, ако е подчинено изцяло на капитализма като обществена система. Не мисля, че щастието се измерва с обема на консумация. Не мисля, че съревнованието от детската градина създава усещане за солидарност, което може да изгради здрава нация. Това е моята идеология. Етикетите, които ми бяха залепени, вървят от "соросоид" до "путинист". Начинът, по който българската политика действа, а именно - най-добрият лидер е този, който може най-жестоко да обиди другите, не е моят начин на правене на политика. Аз няма да им простя съревнованието, но не като на свой ред лепя етикети, а като разкрия тяхната политическа безпомощност.
Колкото до възторга, действително, ние сме позагубили като социалисти навика нещо, което правим, да бъде посрещано сравнително добре. Това веднага буди известни съмнения. Не си правя илюзии, че възторгът, особено от десните страни, има най-малкото две причини. Едната е, че те виждат някакъв свой интерес най-вероятно и мислят, че ако ние се стабилизираме, това би могло да попречи на други, от които те се страхуват. Тоест, политиканство, най-меко казано. Но има и друго - ако се опитаме да придадем все пак някаква добросъвестност на всеки, мисля, че в много от средите, които наричаме десни, ме разпознават като силен играч в тема, която тях ги интересува. Тази за правосъдната система. Но при всички случаи искам да го кажа ясно - аз съм се съсредоточил работата си на председател на БСП и няма да се влияя от никакви коментари. Нито хвалебствията, нито ругатните ще ме отклонят от пътя. Няма да се доказвам нито на едните, нито на другите. Единствените, пред които искам да се докажа, са социалистите. Другите въобще не ме интересуват.
- Как оборваш мненията, че социализмът е отживелица в това турбулентно съвремие, в което се размиват принципи, ценности и идеологии, че идеологиите въобще вече не са "модерни"?
- Оборва го всекидневният живот. Непрекъснато се говори "ляво-дясно", "социализъм-капитализъм", само че се говори с думи, които не сме свикнали да разпознаваме в тази рамка. Нашите български политици и съвременните партии бягат от този дебат, защото не могат да го водят поради неподготвеност, от една страна, и второ, защото мислят, че той е електорално незначим. Партиите пребивават още в рудиментарен вид, в който те трябва да вземат всички избиратели по всяко време. Тоест, да кажат за всеки по нещо. БСП също се беше плъзнала по този път. Мисля, че Платформата, която конгресът прие, до известна степен ни позиционира в идеологическата ниша. И мисля, че ще има принципно значение и голямо електорално влияние, ако успеем да идеологизираме дебата. Впрочем, на последните местни избори в София се случи нещо такова - нашият кандидат Ваня Григорова постигна добър резултат, именно защото успя до голяма степен да идеологизира битката за местна власт. И това беше разпознато.
Социализмът не е отживелица и не е архаизъм, нито БСП може да изчезне, поради простата причина, че и двете са нужни. И тази необходимост обаче се разпознава само при кризи - примерно, КОВИД, рязък скок на цените, масови съкращения, непрекъсната експлоатация на труда, новите технологии. Задачата на политическите представители на БСП ще бъде да спомогнат обществото да разпознава лявото, когато го вижда, когато има нужда от него. Да бъдат там.
- Михаил Миков, който напусна БСП след тежко идеологическо несъгласие с политиката на Нинова, с оптимизъм обяви, че от 7 февруари е отново симпатизант на БСП. Как ще отворите врата за социалисти, които си тръгнаха през годините? Какъв е пътят към техните сърца?
- Първо, искам да изразя моето лично дълбоко уважение към Михаил Миков, един от хората, от които съм се учил. Мога да изредя десетки, може би стотици имена като него. Те са БСП! Различните формалности около членството и сътресения, които изживяхме, през годините доведоха до отпадането на много такива фигури. Естествено, че е протегната ръката и отворена вратата, но няма да е толкова просто. Както и с множество български граждани - ние трябва отново да спечелим тяхното доверие, за да можем да ползваме тяхната помощ и експертиза. Ще работя в тази посока. Това не е просто работа за завръщане на някого, това е работа за припомняне и създаване отново на чувството за семейство. Ние, бесепарите, сме едно семейство. И затова сега, когато ми казват, че ще се оттекат към една или друга партия, мисля, че не разбират същността на нашата партия. Ако сте се скарали с някого във вашето семейство, ако сте се намразили с братовчеда, може да мине доста време, преди отново да установите отношения, но едно е сигурно - няма да отидете в друго семейство и там да ви приемат за братовчед. Може да ви нахранят, може да ви приютят, може да ви използват, но няма да сте част от техния интимен кръг.
Затова съм много благодарен на председателя Миков - част от нашата история и, надявам се, той и много други ще се част от нашето бъдеще.
- Цитирам: "Искам в абревиатурата на партията Б да значи българска, а не бутикова, С да е социалистическа, а не съглашателска, и П - партия, а не Пеевски. Тези думи бяха аплодирани и от социалисти, и от други опоненти на статуквото извън партията. Наясно си обаче, че красивата формулировка може бързо да се сблъска с реалността и да загуби. Каза това с пълното съзнание, че в БСП има очертани лобита, има зависимости, има влияния. Ще лавираш между тях, ще ги помиряваш, ще ги преодоляваш? Какви компромиси си готов да правиш и какви не?
- Ще ги променям. Да си председател на БСП, по принцип да си ръководител на лява партия, не е лидерство по смисъла, който се влага в последно време. Неслучайно партиите от нашето семейство, а и нашата допреди 35 години, нямаха председатели и президенти, а секретари. Защо е така? Защото тези сложни структури, а нашата се доказа като сериозно демократична, имат нужда повече от организация на диалога, отколкото от слагането на решения. Това не значи, че аз няма да казвам ясно моите виждания. Това значи, че разбирам моята роля, като приемам социалистите, познавам добре плюсовете и минусите на всеки и работя така, че всеки да може да реализира положителните си качества и да бъдат блокирани неговите отрицателни.
Няма да правя компромиси с това, което казах - със скъсването с тези зависимости и особено тези, които отиват към една система, която съвсем правилно беше наречена мафиотско-политическа. И тук БСП направи голяма стъпка не само за себе си, а в общодържавен план. Нашият конгрес предизвика такъв интерес не само защото изненадахме с избора, който малко хора очакваха, а защото битката, която се разрази, се вписва изцяло в общия контекст на битката, която предстои в България. Тя ще мине през всички организации в тази страна - от Българския олимпийски комитет и федерацията по не знам си какво до всички други партии и накрая ще се разрази на национално ниво на тези избори. Това е битката между нормално политическото с всичките му измерения и олигархично-мафиотското. В последната година разликата между двете беше заличена. И ние, надявам се, повлякохме крак. Но това предстои и няма да се реши с лавиране или компромиси. Ще се реши с назоваване и възстановяване на тази задължителна граница. Пък всеки да избере от коя страна иска да стои.
- Смяташ, че тази битка може да бъде спечелена толкова бързо - изборите са през април?
- Убеден съм, че ще бъде спечелена.

- Още преди конгреса имаше мнение, че който и да бъде начело на БСП, тези избори са капан за него и няма шанс да са успешни - поради липса на време, ресурс, кадрови потенциал и пр. Знаеш и другото мнение - че трябва да сме във властта, за да реализираме своите кадри и така да оздравим собствения си организъм. Как се преборва това мислене - да си във властта, каквато и да била тя?
- Отзад напред. Идеята, че БСП страда и е в низходяща тенденция
и това трябва да спре с влизането във властта, няма нужда да бъде оборвана с думи. Тя беше оборена два пъти с факти. Два пъти! Първият път беше участието в правителството на Кирил Петков, вторият - сегашното участие. И двата пъти двама различни председатели аргументираха по един и същи начин - разберете, трябва, за да можем да се стабилизираме. Въпросът ми е към вашите читатели - стабилизирахме ли се?
Колкото до това колко ще е трудно и че това е капан. Отново общополитически въпрос, но особено релевантен за нашата партия. Това е заблудата, че няма смисъл. Няма смисъл, защото сега не е моментът. Няма смисъл, защото не можеш да се пребориш. Няма смисъл, защото няма това или онова... Политическото действие според мен винаги има смисъл. Дори когато го опиташ, а пък не се случи. Защото то създава други реалности. Ако седим и чакаме подходящия момент, който не е капан, а успехът е гарантиран, то тогава наистина няма смисъл. Виж какво се случи в последните 15 дни за БСП - от една ситуация, в която никой не виждаше какъвто и да е изход и беше се настанил някакъв нагон към смъртта, изведнъж се получи чувство, че не всичко е загубено, най-малкото... Защо? Нима мислите, че когато казах без каквато и да е подкрепа на когото и да било, че ще се кандидатирам за председател, не ми беше казано "Няма смисъл"? Оказа се, че има.
- На кого и за какво партньорство трябва да подаде ръка БСП в битката със статуквото и Модела? Големи са очакванията към неродената формация на Румен Радев, а идеологията й, поне засега изглежда аморфна. И оттам се чу "няма ляво - няма дясно".
- Румен Радев излиза на политическия терен, предизвикан от обстоятелствата и най-вече от слабостта на партиите, за съжаление, в това число и нашата. По същия начин, по който му се налагаше да сформира служебни правителства, защото партиите в парламента не успяваха, като че ли му се наложи да слезе, за да се изправи пред един належащ проблем - завладяването на нашата държава от нелегитимни сили. Доколкото това е и наша кауза и винаги е било, с малка скоба в последната година и половина, това е нещо, по което може да се работи заедно. Не само с него, а с много граждански и други организации, които си поставят тази цел. По принцип както за това, така и за другите леви цели от социално-икономически характер политическата левица не може и не бива да се опитва сама. Тя трябва да създава и реализира своята идеология в практически план. Когато казваш, че създаваш солидарност, трябва да си готов да изградиш съответните мрежи. Историята познава страшно много и благотворни сътрудничества между различни политически формации в лявото пространство, от една страна, и синдикати, граждански организации, с хора, идентифицирали различни каузи. Това предстои и ще го правим.
На самите избори обаче БСП не трябва да мисли за партньорства, а за себе си. Защото, каквото и да стане с тези проекти, за които говорим, те никога не биха могли, нито си поставят за цел, нито ще имат такава възможност да реализират трайно, устойчиво политическо представителство на лявото. Ние не сме за едни избори! Ние ще сме тук, когато много от тях вече ще са изпълнили своята историческа цел. Може би успешно. Ние непрекъснато повтаряме, че сме на над 135 години. И това е правилно, нашата история е нещо, с което трябва да се гордеем. Но не бива да забравяме, че тази история не е нищо друго, освен доказателство, че БСП е политическо ДНК на този народ и без нея нищо няма да може да се случи! И нея ще я има далеч отвъд днешната конюнктура. Затова е много важно да не губим време, а да я закрепим сега. Защото това ще бъде добре за всеки един от нашите сънародници, дори и за тези, които не ни харесват.
- Младите залагат на теб. Младите бяха зад гърба ти в НДК. А ти залагаш на младите за какво, на кои, къде? Те не могат да бъдат само онези енергичните, които ни правят кампаниите, онези, които ще лепят плакатите и ще викат по митингите. Как те да бъдат изграждани като пълноценни политици?
- Не гледам на младите като на пълнеж, като на красив фон. Гледам ги като истински политически дейци, но съм достатъчно дълго в политиката, за да разбирам, че за да се прави сериозно, тя не се импровизира. Следователно, на тях трябва да се помогне, трябва да се инвестира в тях като образование, подготовка. Като всеки друг те трябва да чиракуват. И ще им помогна да вървят по този път, без да прескачат етапите.
Аз съм много благодарен, че те заложиха на мен, но залагам на всички социалисти! Нашата партия трябва да се гордее с членския си състав и да се възползва от всеки, а не да се вайка, че остарява или че младите са неопитни. Имаме нужда от младите, имаме нужда от старите, имаме нужда от тези между двете. И аз ще направя всичко възможно да организирам работата така, че всяко - не поколение, а всеки човек да си намери мястото, да е полезен и част от историческата мисия, която ни се налага.
В този ред това е и моят апел към по-младите - не заседавайте встрани, от съседната стая!
- Време ли е БСП да преосмисли начина на парламентарното си представителство, за да върне авторитета си на солидна законотворческа формация? Имаше времена, в които Националният съвет носеше отговорността да формулира модел на парламентарната група, за да има в нея широк спектър от специалисти във всички политически сфери. Той беше отречен преди години с аргумента, че трябва да се даде автономност на местните структури да номинират. И това май не е най-добрият вариант...
- Говориш за един период, когато БСП конструираше своята парламентарна група около идеята, че ще разполага с 60-80 депутати.
За тези избори мисля да заложа на местните структури и да се съобразя във възможно най-голяма степен с техните предложения. Защото ситуацията е такава, че ние трябва да се борим практически за всяка власт и тяхната мобилизация и разпознаване в човека, когото ще подкрепят, са ключово важни. Разбира се, в диалог с тях, дори без формално да го разпишем, ще се опитаме да допринесем така, че да бъдат представени както различните идейни течения в нашата партия, така и различните професии и компетенции, необходими за депутатската работа.
Народният представител преди всичко представлява народа. Добре е, разбира се, да е изявен професионалист в определена област, но работата е от такъв характер, че никой не може да знае нищо сам. И ето една възможност за комбинация, в това число и между поколенията. Всеки народен представител може да разполага с помощ от сътрудници и експерти. Ние като партия имаме голям интерес да влезем в този процес и до голяма степен да го организираме, а не да бъде хаотичен, както досега.
Предстои ни тежка задача по конструиране на качествени листи. Ще направим всичко възможно работата да бъде в синхрон между Националния съвет и местните ни организации. Убеден съм, че това ще даде и резултат, който ще е балансиран. А накрая българският избирател е този, който ще каже кои от тези хора ще влязат в парламента. Колкото повече, толкова по-голям шанс имаме БСП да бъде представена в цялото си многообразие.