Единственият турчин в Българското опълчение

Доц. д-р Петър Ненков

През Руско-турската Освободителна война (1877-1878 г.) един турчин от Карловския край шокира своите съвременници с постъпката си, като се записва в Българското опълчение и храбро се сражава през войната срещу своите сънародници и единоверци за свободата на поробените българи.
Али Рефик е роден през 1851 г. в карловското село Богдан. Произхожда от богато турско семейство. Баща му е крупен търговец. Освен Али, в семейството му растат още четирима синове. Когато момъкът пораства, баща му го изпраща в Цариград да учи светски науки, за да му помага след време в търговията.
След като завършва обучението си в Цариград, Али се прибира в родното село и започва да кръстосва с тежките кервани на баща си европейските и азиатските провинции на огромната Османска империя.
При навършване на пълнолетие е призован в турската армия. Изпратен е да служи във Видинския гарнизон. Тук става свидетел на издевателствата, които турските офицери устройват над младите войници. Върху него също е упражнено насилие. Това го кара да избяга от казармата във Видин и тайно да премине Дунава. Във Влашко се сближава с младежи от българската революционна емиграция и възприема идеите на Левски за една бъдеща чиста и свята република, в която всички ще живеят по едни и същи закони - и българи, и цигани, и евреи и турци!
При избухването на Сръбско-турската война 1876 г. той постъпва доброволец в корпуса на руския генерал Черняев и показва храброст в боевете с турците край Бабина глава и Гредетин. След един тежък бой, в който се проявява, старият войвода Панайот Хитов изказва възхищението си от неговия героизъм.
В боевете при Стара Загора и на Шипка Али Рефик се проявява като истински герой. По този повод е награден от руското командване с орден за храброст. В боя при Кадър Факлии той отново се проява, като сваля куртката си, за да покрие тежко ранения доктор Везенков. След Освобождението Али Рефик е назначен за служител в Пловдивската митница .
Днес единствено възпоменателната плоча в родното му село Богдан, както и кратката биография и малката снимка в Специалния отдел на Московската държавна библиотека, напомнят за този единствен турчин в Българското опълчение, дръзнал да се изправи с оръжие в ръка срещу своите единоверци и да се бори за свободата на поробените българи!