Стигнахме ги и англичани, и американци, и французи

И тази неделя вечер БНТ, както обикновено, обяви класацията на четирите най-важни събития на седмицата така, както са ги подредили телевизионните зрители. И, о, чудо! Противно на всякаква справедливост, на всякакво чувство на възхищение и преклонение пред външнополитическия гений на премиера, срещата му с американския президент Обама не оглави класацията. При това, въпреки че пред услужливия микрофон на Ирина Цонева и камерата на БНТ, вътрешният министър Цветанов обясни историческия характер на задокеанския воаяж. Невежите телевизионни зрители проявиха възможно най-лошия вкус, като определиха за събитие на седмицата криминалната новина, че двама работници от Сливен са пребили до смърт работодателя си заради неплатени заплати! Като ще е жълтурия да беше поне например топновината (първа страница с цветни снимки под главата на многотиражен седмичник), че Преслава е направила аборт от Жоро Главата. Или жертвоготовността на красавицата Диляна Попова да агитира за профилактичните прегледи за рак на гърдата, като участва във фотосесия, сваляйки сутиена и позволявайки на "близък приятел" да покрие бюста й с длани. Несъмнено това са все събития, наред с Бойковото посещение в Белия дом, които заслужават да са на челни места в дневния ред на българското общество на финала на 2012. А не някакъв си там битов инцидент в Сливен с летален финал. Та това си е най-банална новина, сиво българско всекидневие.
 Ако я караме така, БНТ ще почне да включва в класациите си, а вестниците да пускат под главата на първа страница новини, като: "27-годишен мъж от Добрич с инициали Н.Н., живеещ в квартал "Виница" във Варна бе задържан за кражбата на закуската на 9-годишно момче"... Официалното съобщение на МВР гласи още:"След оперативно-издирвателни действия лицето е задържано за 24 часа. Случаят е докладван на прокурор при РП Варна. Образувано е досъдебно производство". Големият късмет на Н.Н. от Виница е, че престъплението му е извършено в България в началото на ХХI век. Защото за аналогично престъпление - откраднат самун хляб - Жан Валжан е изкарал 19 години в каторга според романа "Клетниците" на Виктор Юго, издаден през 1862 г. Така че нищо ново, нищо необичайно и затова съвсем справедливо новината за злодеянието на Н.Н. се появи комай само в един вестник, и то на дъното на вътрешна страница.
Също на вътрешна страница през август можеше да се прочете: "36-годишният Данаил Димитров от врачанското село Три кладенци се самоубил, отчаян от мизерията, в която живеело семейството му. Мъжът е баща на 3 малки деца. И той, и съпругата му били безработни, не получавали помощи... Според съседи децата им били постоянно гладни". И това, разбира се, не е и за най-непретенциозната сред класациите на топ събитията.
Кликнете на компютъра си на "Майка се самоуби..." Ще ви излезе доста дълъг и ужасяващ списък: "Ученичка иска да се самоубие с майка си от мизерия", "Майка на 5 деца се самоуби заради кредит от 500 лв.", "Майка с болна дъщеря иска да се самоубие заради мизерията". И така страница след страница. Толкова е банално, че няма как да се нареди на опашката за важните събития. Там палмата на първенството заслужават наистина изключителни, съдбоносни за обществото ни събития като махленските разправии в СДС, абортът на Преслава или паметната фотосесия на Диляна.
Службите на МВР са в бойна готовност, предприемат "оперативно-издирвателни действия", решително се включва прокуратурата, както му е редът, се образува досъдебно производство... Шега няма държавната машина действа с пълен капацитет, за да залови крадеца на детски закуски. И в това бравурно изреждане няма, не може да има място за такъв елементарен въпрос като "дотам ли сме я докарали в България в началото на ХХI век, че млад човек, 27-годишен, да е толкова гладен, че да допре до кифлата на 9-годишно дете!" Не става дума за разбит златарски магазин, за обир на банков трезор, или на касата на супермаркет, дори не за откраднат меден кабел - там се прави удар, търсят се лесни пари, престъпна печалба. А Н.Н. е бил гладен, обезумял е от глад, за да посегне на закуската на 9-годишното момченце.
И все пак информация за инцидента във Виница се появи макар и в един вестник. Но дори толкова внимание не би заслужило онова, което стана пред очите ми в ранния неделен следобеден час. На спирка "Вишнева" в трамвай №18 се качи несретник, дрипав, с обути на бос крак обувки, с вълнени ръкавици останали без пръсти, с тежката миризма на отдавна невиждало вода тяло. Неочаквано ватманът излезе от кабинката си и му каза: "Слушай, трамваят не е приют за бездомници!". В този момент проумях какъв е номерът на несретника - да се постопли в трамвая. И явно го прави редовно, ако се съди по реакцията на ватмана, негов стар познат е. Сви се още повече в дрипите си и примирено промърмори, че ще слезе на следващата спирка. Така и направи. Впоследствие съжалих, че не извадих рефлекс да му купя билет, та да постои по-дълго на топло. (В Ню Йорк в метрото съм виждал американски събратя на несретника от трамвай 18, които направо си "обзавеждат" нещо като обиталище на крайна седалка и си прекарват деня в този импровизиран "уют". Купили са си билет, возят се законно и никой не може да ги свали принудително). 
Отдавна съм чел "Дейвид Копърфилд" от Чарлз Дикенс, кажи-речи нищо не помня, но в главата ми се е врязал вопълът на майката на Дейвид: "Ние сме нищи". Дикенс пише през втората половина на ХIХ век, смятан е за един от най-талантливите писатели, изобразили Викторианската епоха. Век и половина по-късно български "нищи" отмъкват закуската от устата на 9-годишни деца и търсят завет и малко топлинка в софийските трамваи. Стигнахме и англичаните, описани от Дикенс, и френските "Клетници" на Юго, че и американските бездомници, "местодомуващи" в нюйоркското метро.