Да спасим черния дроб на Кево

Случаят е спешен. Ако беше невръстно дете, работата можеше да свърши и Българската Коледа, но уви. Черният дроб на водещия "Всяка неделя" отделя толкова много секрет, че жлъчката му вече не насмогва да го поема. Основните дразнители са трима: Сергей Станишев, Иван Костов и Симеон Сакскобургготски. Доскоро беше и президентът Плевнелиев, но слава богу, там нещата поулегнаха. 
Главният виновник за чернодробните страдания на Кеворк е Станишев. Именно той е дразнителят за изливащата се злъч в повечето му пространни вестникарски писания в различни сериозни и по-малко сериозни всекидневници и седмичници. Тях той ги строи като панелни апартаменти - със стандартизирани елементи. В основата полага партизанската шуба (ямурлук, винтяга) на таткото на Станишев - Димитър. Надгражда (моден израз в политическия жаргон напоследък) с панел за дипломната му работа, укрепва с арматура за липсата на трудов стаж, запълва фугите с напомняне за неотбитата военна повинност. За външния дизайн палитрата е основно във виолетово - цвета на английския кралски двор: Станишев като потомствен аристократ, лорд не знам кой си, син на велможа, благородник, чистофайник... Квалификацията "прилежен писар" може да я отнесем към неизбежното бомбиране при некачествена мазилка.
При ж.к. "Костов" архитектурният стил е някак по-строг: "велик погребален агент на дясната кинкалерия", "изпънати черти, които дори тънката сардонична усмивка не може да омекоти", "изпълнен е единствено с отровата на реваншизма, разяждаща и самия него". И съвсем естествено строителят се превръща в своята противоположност разрушител: "Костов се чувства добре, единствено когато руши нещо. Когато Костов беше премиер, строеше, рушейки"...
При Симеон нещата стоят като при еднофамилна къща по стандартен проект: "Ослушваше се в Мадрид и такъв си остана", "продавач на кинкалерия", "бившият цар вече дори сянка не хвърля", "представа за него се пречупи... Сега вече не бих искал да говоря с него". (А навремето беше особено горд, че царят му е участвал в предаването. Защо ли? Дали пък не е била права колегата Пепа Витанова, когато преди години написа: "Симеон извръща глава когато види стария си предпочитан събеседник Кеворк Кеворкян". Лично аз имам немалко познати - Кеворкян не е сред тях - които от върли царисти се превърнаха в злостни хулители на Симеон понеже не попаднаха сред фаворитите му когато дойде на власт).
Признавам си, че за квалификациите на Кеворкян за Костов и Симеон трябваше да се поровя в интернета, но за характеристиките на Станишев се задоволих само с последната му статия, която ми попадна тези дни. Тя беше по повод изказване на Станишев, че Бойко е кадрова грешка на БКП. Невинно Кеворк споделя, че дори не си направил труд да провери по какъв повод Бойко е казал, че комунистите са "бандити и убийци и са давали хората на прасетата, за да ги ядат", което и провокирало реакцията на Станишев. И започва едно кеворкиране на тема концлагери, режимът, който ги е създал, принадлежността на Димитър Станишев към този режим, а пък Сергей е син на този Димитър и той като истински благородник предпочита да не гледа в калта, а нагоре, в небесата или се зазяпва в тавана... И т.н. и т.н., все каканижене в този стил на цяла вестникарска страница, че и кусур. Нямам претенции да познавам цялото творчество на Кеворкян и ми е любопитно дали някъде с такъв гняв божествен е писал за трагичната смърт на един от най-големите български поети Гео Милев, злокобно удушен с тел в подземията на Държавна сигурност през 1925 година и захвърлен заедно с десетки други хора в пресъхнал кладенец в околностите на София. Защото еднакво страшно, човешки недопустимо е да те ядат прасета в концлагер или плъхове на дъното на пресъхнал кладенец.
В същата статия Кеворкян споделя, че ни е омръзнал "безкрайният сериал на българските перестройчици", т.е. тези, които са забравили какви са били довчера. И по-нататък се глуми с "късните прозрения" на Касим Дал, че хора от ръководството на ДПС са били "агенти на ДС и пр., вай, вай". Интересно не му ли минава през акъла на Кеворк, че някой би се изкушил да го причисли и него към някоя от тези гилдии - на късните перестройчици или по-скоро на агентите на ДС, вай, вай. Пардон, хиляди извинения, оня беше друг, не Кеворк, оня беше агент Димитър. 
Но да продължим с цитатите от творчеството на Кеворкян. "... Отхвърляше всеки и всичко преди неговата ера. Това са политици, които винаги искат да започват от нулата. Не реформиране ги интересува, по-скоро зачеркването на вече постигнатото". Сещате се за кого става дума, нали. От Него започва новото летоброене на България, стотици прерязани ленти, магистрали, мостове и акведукти. Всички настоящи злини са наследство от предшествениците му и най-вече от "тройната коалиция" и Станишев.
 Е, ядец, излъгахте се. Този, който отхвърлял всеки и всичко преди неговата ера, винаги искал да започва от нула, не го интересували реформите, а зачеркването на вече постигнатото, не е Бойко Борисов, а... Иван Костов. Така го е написал Кеворкян. За Бойко Борисов регистърът е друг: "Той е превъзходен разказвач", професионално, като за талантлив колега, твърди именитият журналист. Той е решителен, безкомпромисен, мъжкар: "Сега Бойко Борисов им наби здрав ритник". И вече съвсем императивно: "Да не съм ви чул повече да се подигравате с Бойко!"
Но достатъчна ли е възхитата от разказваческия гений на Бойко, преклонението пред мъжествения му ритник и прочие изключителни негови достоинства, да компенсират обилната секреция на злъч, които предизвикват постоянните вестникарски дъвки на Кеворк - Станишев, Костов, Симеон. Докога ще се застрашава душевното и физическото здраве на автора на единственото гениално телевизионно предаване в България, света и околностите му. Крайно време е да се вземат крути мерки, злото да се изтръгне из корен, веднъж и завинаги. Затова правя скромно предложение: еднократно да се върне смъртното наказание и да се внесе от Франция музейна (дано са запазили) гилотина. Станишев и Костов да се гилотинират публично, а Симеон да бъде обесен на някой чинар във Врана.