Националната опера закрива сезона на Царевец

Благодарение най-вече на професионализма и енергията на директора на Софийската национална опера и балет и не без подкрепата на община Велико Търново, през септември 2008 г. на Царевец отново спечели почитатели популярният някога фестивал "Сцена на вековете". Помнят се първите, новаторски за България, спектакли на открито на Карталов. Верен на кредото си, че оперното изкуство не е само за избраници, професорът постави през 1985 г. "Ивайло" от М. Големинов там, дето всъщност българска история се е редила. Невероятното преживяване, сравнимо от меломаните с празниците на най-голямата открита сцена в света - Арена ди Верона, се повтори в старопрестолния град с "Цар Калоян" на Панчо Владигеров през 1987 г., другата грандиозна продукция на Карталов. Изобретателността му превърна пилоните пред НДК в корабостроителница на холандския град Саардам от 1698 г. заради операта "Цар и дърводелец". Посветена е на руския цар Петър Първи. Сетне режисьорът намери точното място в центъра на София - Мавзолея, за следващите предизвикателства с фестивала "Опера на площада" - възхитилите и чуждестранната преса "Аида" (1997), "Цар Калоян" (1998) и "Княз Игор" (1999). Не толкова смехотворното взривяване на Мавзолея, колкото безпаричието, безхаберието на управниците прекъсна чаканите летни музикални празници под небето. От 2010 г. софиянци и гостите им се радват на новия фестивал "Опера в парка". А в Търново, на хълма Царевец, от 27 юли до 5 август овациите на разноезичната публика ще са за петото издание на "Сцена на вековете". Фестивалният афиш включва трите хитови заглавия от репертоара на Националния театър за опера и балет - "Турандот", "Риголето" и "Дон Кихот". Спектаклите на Пучиниевия шедьовър "Турандот" са на 27, 28 и 29 юли. Режисьор-постановчик е проф. Карталов. На диригентския пулт застава Борис Спасов. Сценографията е на госта Миодраг Табачки. Художници на костюмите са проф. Йоанна Маноледаки (Гърция), Анна Кирилова и Елена Иванова.
Първата постановка в София на "Турандот" на проф. Карталов от 1995 г. с незабравимата "Кралица на публиката" Гена Димитрова бе специална поръчка за европейската столица на културата в Солун 1997 г. Изправяше на крака и японската публика. Запис на мегаспектакъла с български солисти, хор и оркестър влезе в златния фонд на националната телевизия на Япония. Имаше и други задгранични гастроли. Оперният директор се върна към последната творба на Пучини преди няколко сезона и отново премиерата и следващите представления възхищават всички. Сега в края на юли Царевец за три вечери е с декори за град Пекин от приказно време. Там жестоката принцеса Турандот заповядва да обезглавят кандидат-женихите, не отговорили на загадките й. Леденото й сърце трепва от любов единствено към принц Калав - в случая тенорите Костадин Андреев и Даниел Дамянов. Турандот са Мариана Цветкова и Баясгалан Дашням. И двете многократно са бисирани и в чужбина с тази, може би най-трудна сопранова партия, а и с други роли. В костюма на вярната робиня Лиу влизат Радостина Николаева и Силвана Пръвчева. Заслужава голяма похвала Николаева, проявила неотдавна истински вокално-артистичен подвиг. На 30 юни в Букурещ бе изумителна Амелия от "Бал с маски", поредната изключителна задгранична премиера на проф. Карталов. На следващата вечер, 1 юли, Радостина обра овациите като Одабела в спектакъла на "Атила". Постановчик също е професорът. Придворните Пинг, Панг и Понг в трите вечери са Емил Угринов, Пламен Папазиков, Даниел Острецов. Разбира се, аплодисменти ще има и за отличния хор, оркестър, за запомнящите се Тимур на Светозар Рангелов, Ангел Христов, Мандарина - Николай Петров, китайския император Алтум - Мирослав Андреев.
За своя "Риголето" след премиерата на 11.03.1851 г. във Венецианския театър "Фениче" Верди отбелязва: "Никога може би няма да напиша нещо по-хубаво." Либретото на Фр. Пиаве е по забранената тогава драма на Виктор Юго "Кралят се забавлява". А името на главния герой Риголето композиторът неслучайно избира - идва от френското риголо, т.е. шегобиец. Всеизвестно е, че и именити баритони приемат ролята на гърбавия шут Риголето по-късно. Защото е истинско гласово и артистично изпитание. Не е така обаче при нашите Венцислав Анастасов и Бисер Георгиев. Херцогът на Мантуа са гостът Марко Фрузони и Даниел Дамянов. "Риголето" без главната героиня Джилда не се получава. За нея Карталов се е доверил на налагащите се певици Диана Василева и Ирина Жекова. В спектаклите на историческата крепост Царевец са и познати румънски артисти. Помпей Харащяну, гостувал преди време като Осмин от "Отвличане от сарая", сега е с друга своя коронна роля - на Спарафучиле. Дублира се със Светозар Рангелов. Носителката на златния медал през 1996 г. от Международния конкурс за млади оперни певци в София Оана Андра е Мадалена. "Риголето" също бе избор за турне в Япония. На Царевец на 3 и 4 август дирижира Григор Паликаров.
Националната трупа, защитила перфекционизма си и в чужбина, отново е на фестивала "Сцена на вековете". Този път показът е на класическия балет на Л. Минкус "Дон Кихот" в постановката, режисурата на проф. Петър Луканов. Аплодисментите за безсмъртните герои на Сервантес - Рицаря на печалния образ Дон Кихот и верния Санчо Панса, на 31 юли и 5 август са за Йордан Кръстев и Георги Аспарухов. Другите две главни партии дръзко защитават любимците Марта Петкова и Никола Хаджитанев. Гамаш, злополучният кандидат за ръката на Китри, е Еленко Иванов. Страстни, огнени са танците на премиерсолистите Дарина Бедева-Канева и Росен Канев като Карменсита и Еспада. Прекрасни са и останалите солисти, и кордебалетът. А за успеха на пищната фиеста "Дон Кихот" безспорно заслугата е и на работата на художниците Иван Попов и Цветанка Петкова-Стойнова.