19 Ноември 2024вторник06:31 ч.

Дора Христова:

Оцеляваме на инат

"Мистерията на българските гласове" трябва да бъде на предния фронт, когато става дума за родната култура, убедена е диригентката на световноизвестния хор

/ брой: 240

автор:Альона Нейкова

visibility 4070

Проф. д-р ДОРА ХРИСТОВА е български хоров диригент и преподавател по специалност камерни вокални ансамбли в АМТИИ, Пловдив. Известна е и като диригент на вокален ансамбъл "Мистерията на българските гласове". Под нейно ръководство певиците осъществяват стотици успешни гастроли в най-престижните концертни зали на Европа, Азия, Америка и Африка. Песни, дирижирани от нея, са включени в албумите на Марсел Селие "Мистерията на българските гласове", получили наградата "Грами". Прочутият швейцарски продуцент има идеята да заснеме и филм за световноизвестния ни хор. Дора Христова е носителка на орден "Кирил и Методий" I степен, и на "Кристална лира" на СБМТД.


- Професор Христова, хорът "Мистерията на българските гласове" не само ще участва, но и ще открие Фестивала на българската култура в Лондон през ноември, което е изключителна чест и същевременно голяма отговорност. Лесно ли стигнахте до престижната сцена в английската столица?
- Бяхме поканени от организаторите и приехме. Не е необходимо някой да ни убеждава да подкрепим такова важно начинание, което се организира за първи път в Лондон. Смятам, че "Мистерията на българските гласове" трябва да бъде на предния фронт, когато става дума за родната ни култура, и да я представя на най-престижни световни форуми така, както подобава. Защото в последно време нашата българска култура като че ли минава на по-заден план, не се финансира както трябва и все по-трудно става тя да се презентира на фестивали в чужбина. От тази гледна точка нямаше нужда някой да ни убеждава. Дори във финансово отношение ще трябва и ние да се включим и да подкрепим тази проява, като си поделим цената на самолетните билети с организаторите на Дните на българската култура в Лондон. Но не е необходимо да говорим за тези трудности. Всички знаем, че сега годините са доста тежки и изобщо не е лесно именно в подобни моменти да се организира такъв фестивал в Лондон. Наш дълг е да участваме в това начинание.
- "Мистерията на българските гласове" обаче няма за първи път да пее пред английска публика...
- Да, в Лондон сме имали вече 5-6 концерта. Пели сме и в Роял фестивал хол - най-голямата зала, в Барбикан сентър, сега ще излезем на сцената на "Куин Елизабет". Познати ни са и обстановката, и публиката. А и самите зрители ни знаят или поне са чували за "Мистерията на българските гласове".
- Ръководеният от вас хор вече над 20 години представя страната ни по света. Мислите ли, че с изкуството си сте интересни най-вече на чужденците или на концертите ви в други държави все пак идват предимно българи?
- Вече почти 25 години са изминали от момента, в който за първи път излязохме на сцена и започнахме да гастролираме зад граница. През цялото това време "Мистерията на българските гласове" винаги много добре се приема от чужденците. Но на концертите ни има и доста българи. Преди 20-ина години като че ли това бяха предимно възрастни хора, носталгично настроени, емигрирали преди много време, но дошли с децата и внуците си да чуят изпълненията на хора ни. Младите повечето са чужденци. Мога да кажа, че в последно време предимно 20-30-годишни българи идват на концертите на "Мистерията на българските гласове". Харесва им нашата музика и интересът не спада, а дори се увеличи. Особено от младежи, които решиха да ни подражават, да изпълняват песни от репертоара ни. В чужбина се направиха много хорове, които пеят българска музика. С тях работят родни специалисти - солисти и инструменталисти, които допринасят за разпространението на българско изкуство.
- Сигурно често ви питат в какво се състои мистерията на българските гласове...
- Най-впечатляващи, разбира се, са самите гласове, вокалното изпълнение, което може да се сравни със средновековното. Гласовете са абсолютно натурални, истински, успели да се съхранят през годините. Щастливи сме, че ги имаме, защото в Европа това богатство е загубено. На един наш концерт преди няколко години проф. Иван Хлебаров, след като чу няколко произведения, написани специално за тези гласове, възкликна: "Ама това е звукът на мадригалите от ХV-ХVI век!" Тоест тогава, когато белкантото още не е било създадено. Подобен тип вокални изпълнения като на "Мистерията на българските гласове" не може да се открие почти никъде. И дори да се среща някъде по света, то е абсолютно епизодично. Докато у нас те са в изобилие и са много запазени. Нашият фолклор е много интересен по простата причина, че Балканите винаги са били пресечна точка на безброй култури и привлекателно място за живеене. И дори многото завоеватели, минали през страната ни, са оставяли част от техния безкрайно богат фолклор. Българските композитори пък са направили изключителни аранжименти. Много е важно, че повечето от тях, които са се заемали с обработката на народната ни песен, са със сериозно музикално образование и възпитание. И подхождат към българския фолклор именно от тези позиции. Да не говорим за Филип Кутев, който е завършил в Европа. Красимир Кюркчийски е специализирал в Москва при Шостакович. Иван Спасов е учил в Полша при Пендерецки. Всички те и още много други наши музиканти и композитори създадоха шедьоври в съвременната музика. Народната песен сред тях е само един тематичен материал, който те обработваха и който намери място в техните произведения. Това е изумително, още повече че най-специфично за нашата диафония - многогласието - е дисонансът, който в съвременната музика може да се класифицира като строителен материал. Всички наши пиеси, построени върху тази дисонансна хармония, звучат отново съвременно, изключително модерно, освен това, че са написани гениално. Много от тези малки пиески са почти ненадминати. Хорът ни удивлява публиката и с това, че на едно място са събрани толкова красиви гласове. Ама събрани са цели 24 гласа - един с друг неповторими и красиви. Който и да изкараш отпред като солист, той просто взема акъла на слушателите.
- Имат ли желание млади изпълнители да станат част от "Мистерията на българските гласове"?
- Солистите, които вече много години пеят в хора, поостаряха. Те обаче все още са в силата си, въпреки че от самото начало са в "Мистерията на българските гласове". Дори са част от състава на Радио-телевизионния хор, който през 1997 г. бе съкратен. И оттогава всъщност започнахме да гастролираме под името "Мистерията на българските гласове". Но имаме и млади хора. В началото на 90-те почти половината хор се обнови с млади певци. Но минаха доста години, каквото и да говорим... Хубавото е, че всички са професионалисти и знаят как да си съхранят гласовете, за да могат по-продължително време да пеят. А това е изключително важно, защото натуралните, фолклорните гласове са много крехки. Звукоизвличането е свързано със страхотно натоварване на ларингса и на гласните връзки. И трябва по рождение тези певици да имат много силна мускулатура и физиология, за да могат да пеят по този начин. Те се раждат с тези умения и вокални данни, от мънички слушат как пеят баби и дядовци на село и по подражателния начин се опитват да направят същото. Но не всеки успява. Не може да се научиш да пееш народни песни, така се раждаш. Чужденците, които се занимават с български фолклор, полагат огромни усилия, за да се доближат поне малко до автентичното звучене. Но веднага се чува, че това не са техните истински гласове, не са българските вокали, че е имитация. Е, трябва да призная, някои добре ни имитират, много хубаво го правят.
- Къде хорът ви е канен най-често? В кои държави най-много се радват на "Мистерията на българските гласове"?
- Навсякъде! Не мога да кажа, че някъде ходим по-рядко или по-често. Например преди години бяхме 3 пъти в Бразилия и скоро отново ни поканиха. Сигурно почти ни позабравиха и искат да си припомнят песните ни. Имаме покана от Южна Америка, Аржентина... В Съединените щати сме били 11 пъти - ходим да пеем там през 1-2 години, а в Европа сме на участия почти постоянно. Дори "Мистерията на българските гласове" е с номинация за Посланници на европейската култура. И от 3 години като такива се отзоваваме на почти всички покани за гастроли, особено на Федерацията на хоровете на ЕС. Всяка година ходим предимно в Белгия, Холандия... И през тази вече получихме покана за Коледните концерти. По 5-6 изяви имаме по това време в цяла Европа.
- А в България канят ли ви толкова интензивно, колкото в чужбина?
- За съжаление, не. Защото, канейки ни по-интензивно и по-сериозно, трябва все пак по някакъв начин да ни възнаградят труда. А средства за това, изглежда, няма. Все пак участваме в по-малки прояви, фестивали и форуми в страната ни. Но когато концертът е организиран и подплатен финансово, е съвсем различно. Такава е истината.
- Това означава ли, че родната публика скоро няма да има възможност да се наслади на песните на "Мистерията на българските гласове"?
- В София имаме покана за концерт през пролетта. До края на тази година програмата на хора вече е запълнена с ангажименти в чужбина. Имаме и малко, така да се каже, кабинетна работа. Трябва да подготвим и 4-те талантливи момичета, препоръчани от фондацията на Димитър Бербатов, които ще пеят заедно с хора ни по време на Дните на българската култура в Лондон. За първи път деца, които още нямат необходимия опит на сцената, ще пеят с "Мистерията на българските гласове". Но ще им подберем специален репертоар, за да се представят по възможно най-добрия начин.
- Усещате ли кризата?
- Разбира се. При всеки проект в това трудно време ни казват, че средствата са ограничени. Така започват всички покани за участия на хора. Но успяваме да балансираме.
- Как "Мистерията на българските гласове" оцелява вече почти четвърт век на сцената?
- На инат! Да! Оцеляваме на инат! Защото от 1997 г. хорът е без всякакви средства. Не можем да се издържаме само от гастролите си и всяка година става все по-трудно. Голяма част от нашите певици бяха принудени да започнат работа като преподаватели по музика в училищата, да развият собствен бизнес - всеки по някакъв начин се старае да оцелее. Оттам се нарушава и репетиционният процес. Аз не мога да разчитам на тях ежедневно, по всяко време. Но през всичките тези години нито една от певиците не е напуснала, не се е отказала. Нямам чувството, че им тежи. Всички си обичат хора и идват с много голямо желание, радост и удоволствие. Разчитам на любовта им към музиката и към това, което правим.

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 403

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 361

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1145

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 416

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 404

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 447

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ