Транспортна одисея
/ брой: 19
17 часа следобед, пиков час за градския транспорт (кога ли вече не е пиков час в скъпата ни столица?), уморени граждани са затегнали невидимите колани в претъпкания трамвай 8, докато се движат по изтезаните и изключително амортизирани релси, които уж бяха сменяни скоро. Чува се неистово скърцане, което проглушава ушите на всички, надвива го само писъкът на жена, която е на път да падне заради високата скорост, с която се движи трамваят, а друга се провиква на ватмана да кара по-леко. На него явно му се вози на увеселително влакче или гони разписание, но каквато и да е причината, на возещите се в този момент не им е никак забавно, защото имат чувството, че са по трасето на ужасите и нищо не им гарантира, че този трамвай няма в един скорошен ден просто да се обърне, предизвиквайки някой фатален инцидент.
Зловещите скърцащи звуци продължават заедно с невъобразимото подскачане на старата машина, всички се споглеждат и се питат нормални условия на живот ли са това и дали животните някъде не ги транспортират по-добре, отколкото столичаните в България?
Оживени дискусии се разразяват в общественото пространство ежедневно за всевъзможни неща, свързани с градския транспорт. Един ден ще фалира, друг ден не, един ден ще има нощна мрежа, друг ден обратно, транспортът бил в чудесно състояние и е редовен, друг път не. Последно кое е вярното?
И ако тези дискусии не водят до нищо продуктивно, в пространството продължава да виси питането, защо по централни софийски улици линиите на трамваи и тролеи са в ужасно състояние? За какво са тези ежегодни ремонти по няколко месеца, ако накрая релсите изглеждат като пред счупване или направо след бомбардиране? Защо продължават да бъдат в експлоатация трамваи, които очевидно отдавна трябва да са в музея и защо най-накрая не се направи някакво ефективно разпределение на градската мрежа така, че на някои места да имаме транспорт на всеки 2 минути, а на други на всеки 60? Трябва ли отново да се случи някоя трагедия, за да се погрижат тези, които отговарят за безопасността и нормалния превоз на гражданите? Поредните въпроси на вятъра и поредния ден, в който керванът ще продължи да си върви по утъпкания път, а ние безропотно след него.