Поколението "Уау"

Емил Йотовски

Когато някой на улицата го бият, ние… вадим телефоните и снимаме. Това е добило такава популярност, че вече минава за достойна гражданска позиция.
Когато някой умира на стълбите на метрото, ние го снимаме. Когато някой повръща кръв - снимаме. Ако някой извънземен с антенка вместо коса и незапознат с тази наша цивилизация ни гледа, ще си въобрази, че ние сме някакво несъвършено биологично продължение на телефоните. И ще е прав.
Как стана така, че човекът от „венецът на природата“ стана онова глупаво продължение на смартфона си? При това само за едно поколение. Може би ключът на тази мистерия е в думата „поколение“.
В XXI век трябва да признаем, че живеем уредено. Разбира се, изключение правят едни осемдесет процента от популацията на земята, но какво ни пука за тях. Те са си някъде там, в техните страни и ако не ги дават по телевизията, спокойно можем да се направим, че не съществуват. Важното е, че ние, потребителите на цивилизация, живеем уредено. Плащаме за уредеността си с данък съзнание. Данък примирение и дори данък незабелязване.
Ще дам пример с нещо напълно безобидно - възклицанието „уау“. То е навсякъде. „Уау“ по телевизора, „уау“ по интернет, „уау“. Ако попитате децата в трети клас какво е казал Хан Аспарух, когато е пресякъл Дунав, със сигурност ще получите и отговора „уау“. Проверете.
Днес ако не уаукаш, ставаш тромав, остарял, неразбран. Нъб. Лузър. Фъкинг динозавър, брат. Ако не уаукаш, си стар и следователно не си потентен. Щом не си потентен, ти си невървежен, защото нашият свят е секс. Бъдещето, пък и сексът принадлежат на поколението „Уау“.  
Старото поколение, което се възхищаваше с „Еха“ ,отмира по естествен път. Поколението, което мечтаеше за Космоса, е унаследено от поколението, което иска да работи като пищящ идиот, когото го гони петел и някой го снима за лайкове. И всичко това е в доктрината „уау“. „Уау“ е речевият еквивалент на невъзможността да изразиш емоциите си. Тук дори не говорим за мисли. „Уау“ е ментална нищета.
По-издръжливите читатели ще попитат защо се заяждам толкова много с това „уау“? Защото е уж напълно безобидно, но показателно за посоката, в която сме поели. Природата не търпи празни пространства. Когато някой вид търпи регрес, то на негово място се появява друг, по-пригоден. Спомнете си за кроманьонците и неандерталците. Днес неандерталците сме ние, а кроманьонците са малките електронни устройства, които носим по джобовете си.
Уау, нали?
Добрата новина е, че вашият телефон ще се нуждае от вас до момента, в който вие станете излишен. Дотогава си го ползвайте, но ви обещавам, че няма да забележите момента, в който той ще започне да използва повече вас. Този момент приближава с великански крачки. Още веднъж „уау“ и край.

Фейсбук, със съкращения